Решение № 3455 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2008 г.

Решение № 3455 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ес енд Би Индастриъл Минералс" АД - гр. Кърджали, представлявано от изпълнителните директори Юлияна Марева и Анастасиос Кефалос, чрез пълномощника адв. Ана Христова, против решение № 128/21.07.2008 г., постановено по адм. дело № 143/2008 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 8000-0260/29.02.2008 г. на началника на Митница Свиленград. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното митническо решение и да бъде разрешено издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, а при условията на евентуалност - моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Митница Свиленград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е постановил решението без да изясни спора от фактическа страна чрез назначаване на експертиза, поради което следва решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Хасково е отхвърлена жалбата на "Ес енд Би Индастриъл Минералс" АД - гр. Кърджали, против решение № 8000-0260/29.02.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0144/2.04.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция гр. Пловдив. За да постанови този акт съдът е приел, че с обжалваното митническо решение законосъобразно е отказано издаване на удостоверение на "Ес енд Би Индастриъл Минералс" АД за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Изложил е, че дружеството е подало искане с вх. № Е47-0064/18.12.2007 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което съдържа необходимата информация и приложения по чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ППЗАДС, като искането е за освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти, използвани в минералогични процеси. Безспорно е, че предмета на дейност на дружеството е добив и преработка на бетонит, перлит и зеолит, обектът, където се получават и използват енергийните продукти е фабрика за добив и преработка на зеолит, находяща се в гр. Кърджали, а целите, за които ще се използват енергийните продукти, посочени в искането, са за добив на зеолит и преработка на зеолит. Съдът е посочил, че съгласно чл. 4, т. 33 ЗАДС "минералогични процеси" са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност. Според съда в тази номенклатура с посочения код не е включен производствения процес, който се осъществява в обекта - фабрика по добив и преработка на зеолит, поради което отказът на началника на Митница Свиленград за издаване на исканото удостоверение е правилен. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че административният орган не е разграничил двете дейности, които се извършват във фабриката - добив и преработка на зеолит, съдът е приел, че независимо от етапите на производствения процес, който според технологичната схема включва добив, трошене, сушене, пресяване и пакетиране, икономическата дейност, която се осъществява в обекта е една и според общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност се класифицира с код СВ - добив на неметални материали и суровини. Обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По делото е безспорно, че дружеството жалбоподател е подало искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съгласно чл. 24, ал. 4 ЗАДС, което отговаря на формалните изисквания по чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ППЗАДС. Искането е за освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти, използвани в минералогични процеси, осъществявани от дружеството, свързани с предмета на дейност на същото - добив и преработка на бетонит, перлит и зеолит, обектът, където ще се използват енергийните продукти е фабрика за добив и преработка на зеолит, находяща се в гр. Кърджали. Конкретното искане е за енергийните продукти, които ще се използват за добив на зеолит и преработка на зеолит. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали дейностите, за които ще се използват енергийните продукти, съгласно подаденото искане, представляват минералогични процеси и в тази връзка дали е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на тези енергийни продукти. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 4, т. 33 ЗАДС "минералогични процеси" са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност. По делото обаче е останал неизяснен въпросът дали конкретните дейности, за които ще се използват енергийните продукти, представляват "производство на други неметални минерални продукти" по смисъла на регламента. За да обоснове извода си, че дейностите, за които ще се използват енергийните продукти не следва да се класифицират като "производство на други неметални минерални продукти", съдът се е аргументирал с посочените в технологичната схема етапи на производствения процес във фабриката за добив и преработка на зеолит и е приел, че тези етапи не представляват няколко самостоятелни производствени процеса или самостоятелни икономически дейности, а една дейност, която се класифицира като добив на неметални материали и суровини. Настоящият състав на съда намира, че съдът е подходил формално при преценката относно естеството на производствения процес при преработката на зеолит, без да отчете спецификата на продукта и съответстващите на това специфични дейности при преработката му до получаването на краен продукт за потребление. Според съображенията на съда и направения извод излиза, че добива и преработката на зеолита са един процес, което не отговаря дори на общоизвестните понятия относно добив на природно богатство и на преработка на добития продукт. За тази преценка несъмнено са необходими специални познания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което съдът е следвало да назначи експертиза от вещо лице със съответната компетентност, което да даде отговор на въпросите в какво се изразяват дейностите по добив и по преработка на зеолит до получаване на продуктите фракционен и смлян зеолит, дали добива и преработката на зеолит представляват един процес, дали продуктите, получени след преработката представляват неметални минерални продукти, дали за производството им природния продукт зеолит се подлага на механична и/или химична обработка. От данните по делото е видно, че такава експертиза е била поискана и допусната от Административен съд гр. Пловдив преди изпращане на делото по компетентност на Административен съд гр. Хасково, но впоследствие е била заличена поради преценка на съда, че не е необходима. Този извод на съда, както се посочи, е неправилен, тъй като отговора на въпроса какви са крайните продукти, произвеждани от процеса на преработка на зеолита - фракционен и смлян зеолит, има съществено значение относно преценката дали дейностите, осъществявани в процеса на преработка на зеолита са такива, които следва или не да бъдат класифицирани с код DI 26 по Общата номенклатура на икономическите дейности в ЕО като "производство на продукти от неметални минерални продукти". Следва да се посочи, че е неправилен извода на съда, че целият процес следва да се класира като такъв с код СВ - добив на неметални материали и сурови. Такъв процес представлява само първия от посочените в искането за издаване на удостоверение - процеса на добив на зеолит, докато за процеса на преработката на зеолита следва да се изслуша заключение на вещо лице, съобразно изложените по-горе съображения, за да се направи обоснован извод относно класифицирането му. В тази връзка следва да се отбележи, че според доводите изложени в жалбата до първоинстанционния съд и формулирането искане в същата, жалбоподателят по същество е обжалвал отказа за издаване на удостоверение само в частта относно искането, касаещо енергийните продукти, използвани в преработката на зеолит. По тези съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебна експертиза, чрез която да изясни посочените по-горе въпроси и в съответствие с това да даде обоснован отговор на въпроса дали производствения процес, за който ще се използват енергийните продукти представлява "производство на други неметални минерални продукти" и съответно дали е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение