Решение № 5874 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2225/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Д. А. П. и А. И. П., двамата от гр. Варна чрез адв. Кръстанов против решение № 42880 от 21.12.2025г., постановено по адм. д. № 4237 по описа за 2025г. на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са наведени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и отмяна на оспореното пред първата инстанция Решение № Ж-328/06.12.2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та). Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. "Княз Ал. Дондуков" № 8-10 в съдебното заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. По същество иска отхвърлянето й и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Е чрез юрк. Вълчева в писмен отговор също оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като извърши проверка по реда на чл.218, ал.2 вр. с ал.1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни по делото, за които подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на Д. А. П. и А. И. П. против Решение № Ж-328/06.12.2024г. на КЕВР. и жалбоподателите са осъдени да заплатят в полза на Комисията 100. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Административното производство пред КЕВР е започнало по жалба, жалба с вх. № Е-11Д-00-26/06.12.2024г., подадена от Д. А. П. и А. И. П. срещу „Електроразпределение Север“ АД (ЕРП Север), относно условията за присъединяване, конкретно относно предвидения срок за изграждане на присъединителните съоръжения и цената за присъединяване на обекта, посочени от ЕРП Север в Становище за присъединяване с изх. № ПУПРОК-6306/26.10.2018г. за обект с абонатен № 0308110022, [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово и обект с абонатен № 1602234, [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово. В становището на ЕРП Север АД е посочено, че съществуващите електрически съоръжения, които обектът засяга е необходимо да се изместят от и за сметка на клиента по реда на чл. 10 ал. 2 от Наредба № 6 от 24.2.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ, бр. 31 от 04.04.2014г. Между касационните жалбоподатели от една страна и ЕРП Север АД е сключен Договор за присъединяване с изх. № № ПУПРОК-2268- ДПРОК- 2212/11.08.2020 г. за обект „многофамилна жилищна сграда и лятна кухня“ в гр. Варна, [заличен текст], УПИ 2 – 242 /ПИ/10135.3506.242/, кв. 15 с предоставената мощност за обекта е 36 KW /3 х 12 kw/. Съгласно договора за присъединяване следва да се изгради кабелна линия от ПКТП „1981“ до нов стоманобетонов стълб, след което да се изгради нова въздушна мрежа ниско напрежение до имота на клиента. За целта ЕРП Север АД е възложило изготвянето на инвестиционен, който е одобрен от община Варна и е издадено разрешение за строеж. ТП „1981“ се намира в частен имот, на седем метра от границата на имота. Изготвеният проект предвижда излизането от БКТП до улицата да се осъществи чрез преминаване през съществуващи тръби. Разработен е нов проект с полагане на тръби от ПКТП № 1981 до улична регулация. За целта от Строителен надзор е изискано учредяване право на прокарване и сервитут, но от собственика на имота е получен отказ. Предвид установеното по време на строителство е инициирана промяна на проекта съгласно разпоредбите на чл. 154 от ЗУТ и на основание чл. 193, ал. 2 от ЗУТ ЕРП Север АД е заявило издаване на заповед за право на прокарване от кмета на община Варна за учредяване на право на прокарване. Към момента на издаване на обжалваното решение на КЕВР няма отговор от Община Варна. Предвид изложените обстоятелства, ЕРП Север АД е посочило, че не може да изпълни присъединяване на обекта поради невъзможността да премине през частния имот, въпреки че в същото трасе е положен и захранващия кабел със средно напрежение на ПКТП № 1981. КЕВР е изискала от община Варна с писмо от 27.01.2025г. информация относно външното електрозахранване на обекта „многофамилна жилищна сграда и лятна кухня“ в гр. Варна, [заличен текст], УПИ 2 – 242 /ПИ/10135.3506.242/, кв. 15, конкретно има ли издадена заповед за право на прокарване от кмета на община Варна на основание чл. 193, ал. 2 от ЗУТ, описана в становище от „Електроразпределение Север АД с изх. № 70969112. Изисканата информация от община Варна не е предоставена. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспореният пред него индивидуален административен акт на Комисията е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и съдържа всички задължителни реквизити за административен акт в писмена форма, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Счел е, че процесният акт е постановен в съответствие с материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че задължение за присъединяване съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. Въпреки, че към момента на подаване на жалбата против решението на КЕВР е изпълнено условието за заплащане на дължимата цена за присъединяване, след като не е налице изпълнение на останалите клаузи на горецитираната разпоредба и по-конкретно липсва издадено и влязло в сила разрешение за строеж на присъединителните съоръжения, то 6-месечният срок съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора не е започнал да тече. С тези мотиви съдът е отхвърлил подадената пред него жалба на като неоснователна и е присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани в пълен обем доказателства. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Предметът на спора пред компетентния административен орган е изпълнението в срок на сключения Договор за присъединяване. В Раздел ІV от Договора страните са договорили етапите и сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е 6/шест/ месеца. В ал. 2 от същата разпоредба страните са се споразумели, че срокът по ал. 1 започва да тече от най-късната от следните дати: заплащане на дължимата цена; дата на възникване на вещни или сервитутни права на присъединителните съоръжения; дата на влизане в сила на разрешение на строеж по ЗУТ за изграждане на присъединителните съоръжения. Не е спорно, че по време на строителството е инициирана промяна на проекта съгласно разпоредбите на чл. 154 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Разработен е нов проект с полагане на тръби от БКТП № 1981 до улична регулация. За целта от Строителен надзор е изискано учредяване право на прокарване и сервитут. Получен е отказ от собственика на имота. На основание чл. 193, ал. 2 от ЗУТ ЕРП Север АД е заявило издаване на Заповед за право на прокарване от кмета на община Варна за учредяване на такова право за прокарване, но отговор не е получен. КЕВР също е изискала от община Варна с писмо от 27.01.2025 г. информация относно външното електрозахранване на обект „многофамилна жилищна сграда и лятна кухня“ в гр. Варна, [заличен текст], УПИ ІІ-242 /ПИ 10135.3506.242/, кв. 15: издадена ли е Заповед за право на прокарване от кмета на Община Варна на основание чл. 193, ал. 2 от ЗУТ, описана в Становище от ЕРП Север АД с изх. № 7096912. Изисканата информация от Община Варна не е предоставена. С писмо изх. № Е-11Д-00-26 от 28.02.2025 г. КЕВР е изискала повторно информация от община Варна, но такава отново не е била предоставена. Изясняването на този въпрос е относим за правилното решаване на спора, но е останал неизяснен. Инициирането на процедура по реда на чл. 193, ал. 2 от ЗУТ ЕРП Север АД за издаване на заповед за учредяване на право на прокарване от кмета на община Варна е задължение на ЕРП Север АД. По делото остава напълно неизяснен въпросът дали ЕРП Север АД изобщо е подало заявление до кмета на община Варна в горния смисъл. Липсата на отговор от община Варна не доказва, че е имало подадено искане или съответно отказ, следователно не се доказва реална правна пречка за изпълнение на договора. При липса на каквито и да било доказателства в тази насока, както КЕВР, така и административният съд, неправилно са приели за установени обстоятелствата, че Строителният надзор е поискал учредяване на право на прокарване през чужд имот, че собственикът е отказал, още по-малко, че ЕРП Север е предприело действия за учредяване на право на сервитут през чужд имот и е инициирано производство по реда на чл.193, ал.2 от ЗУТ пред кмета на община Варна. Единственият доказан по делото факт е, че КЕВР е изискала от община Варна информация относно външното електрозахранване на обект „многофамилна жилищна сграда и лятна кухня“ в гр. Варна, [заличен текст], УПИ ІІ-242 /ПИ 10135.3506.242/, кв. 15, конкретно издадена ли е Заповед за право на прокарване от кмета на Община Варна на основание чл. 193, ал. 2 от ЗУТ, описана в Становище от ЕРП Север АД с изх. № 7096912 и такава информация не е предоставена. Изводът за наличието на обективна невъзможност дружеството да изпълни присъединяването на обекта поради невъзможността да премине през частния имот, както правилно е посочено в касационната жалба, не почива на установени факти, а единствено и само на предположения. Обективната невъзможност обаче не се предполага, тя следва да бъде установена по безспорен и категоричен начин, което не е сторено нито в административното, нито в съдебното производство. Съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила е приел за доказан фактическия състав на чл.116 от ЗЕ и чл.3 от Наредба N 6 и без да са установени законови пречки е приел, че задължението за присъединяване не е възникнало. Съдът е постановил решението си и в нарушение на прогласения в чл. 7 АПК основен принцип в административния процес – принципът за истинност. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЕВР, при наличието на допуснато от Комисията съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, да се отмени решението на КЕВР и делото да се върне на административния орган като преписка за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора, на касационните жалбоподатели, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски в размер общо на 540 евро за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия