Решение № 2211 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2009 г.

Решение № 2211 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14953/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по касационна жалба на "ОМВ - България" ООД, гр. София, срещу решение № 10185 от 29.07.2009 г. по адм. д. № 262/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде разрешено на "Варнагаз" АД, гр. Варна, да присъедини към собствения транзитнопреминаващ газопровод бензиностанцията на "ОМВ - България" ООД, гр. София, находяща се в обособената лицензионна територия на "Примагаз" АД, гр. Варна. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/Комисията), моли решението да бъде оставено в сила, а другият ответник "Варнагаз" АД в подадения писмен отговор на касационната жалба моли съдебният акт да бъде отменен и вместо него делото да бъде решено по същество от касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбите на "ОМВ - България" ООД, гр. София, и на "Варнагаз" АД, гр. Варна, против решение № Р-094/23.10.2008 г. на ДКЕВР, с което е отказано на "Варнагаз" АД да присъедини към собствената й газоразпределителна мрежа потребителите - бензиностанция "ОМВ - България" ООД, бензиностанция № 2119 на "Петрол" АД и люпилня, собственост на "Пи Енд Джи" АД, съответно първите два обекта, попадащи в обособената територия на "Примагаз" АД, а последният - на "Черноморска технологична компания" АД, като административният орган е приел, не са налице кумулативните предпоставки по чл. 199, ал. 2 ЗЕ присъединяването да е технически и икономически целесъобразно и да е в интерес на потребителите. Съдът е счел административния акт за законосъобразен по съображения, че обектите на заявилите присъединяване към "Варнагаз" АД потребители са в непосредствена близост до съществуващите газоразпределителни мрежи на посочените по-горе други две газоразпределителни дружества, което опровергава предпоставката за наличие на правен интерес от присъединяването. Съдът е приел, че по делото не са налице доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателите за техническа и икономическа целесъобразност на исканото присъединяване. Счел е, че искането не е икономически целесъобразно, т. к. от експертния анализ на ДКЕВР е установено, че спазването на териториалния принцип за присъединяване към съответното разпределително предприятие, в чиято обособена територия попадат потребителите, а именно присъединяването към "Примагаз" АД и "Черноморска технологична компания" АД вместо към "Варнагаз" АД ще доведе до намаляване на средната цена на предлагане на природен газ на групите потребители. Счел е за недоказано и твърдението за техническа целесъобразност по съображения, че съществува изградена и действаща в близост до обектите газоразпределителна мрежа на лицензираните за съответната обособена територия "Примагаз" АД и "Черноморска технологична компания" АД с възможности да осигури нормалното функциониране на съоръженията на потребителите. Решението е правилно. Съдът по същество правилно е тълкувал и приложил материалноправната норма на чл. 199, ал. 2 ЗЕ, като обосновано е приел, че не са налице предпоставките на същата разпоредба, изискваща разрешаването на присъединяването към мрежата на газоразпределително дружество, действащо на друга обособена територия, да бъде обусловено от доказана техническа и икономическа целесъобразност и да е в интерес на потребителите. Както правилно е приел първоинстанционният съд, за да бъде разрешено исканото присъединяване посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно. ДКЕВР като държавен регулативен орган формира преценката си за спазване на тези изисквания не единствено от гледна точка на икономическите интереси на газоразпределителното дружество - заявител и заинтересуваните от присъединяването потребители, а отчита комплексното отражение на исканото присъединяване с оглед закономерностите при функциониране на пазара на газоразпределение, формиран географски по обособени територии и подчинен на регулативен режим, целите на Закона за енергетиката и принципите по чл. 23 от същия и необходимостта от оптимално решение с оглед зачитането на обществения интерес. В този контекст, неоснователен е доводът в касационната жалба, че предпоставките по чл. 199, ал. 2 ЗЕ са налице, т. к. касаторът "ОМВ - България" ООД изхожда едностранно от съображения за икономическа целесъобразност в собствен интерес, а именно по-висока ефективност и конкурентоспособност на присъединявания обект, без да отчита комплекса от фактори, влияещ върху съдържанието на заложеното в законовата разпоредба понятие за техническа и икономическа целесъобразност. Неоснователно касаторът твърди, че чл. 199, ал. 2 ЗЕ цели максимална защита на интересите на искащите присъединяване потребители, дори при условие на частично дерогиране на лицензионните правила. Лицензионният режим е установен като механизъм за защита на интереси от публичен порядък, поради което и дерогирането на правилата му е изключение. В конкретния случай, правилото за присъединяване към газоразпределителното дружество на чиято обособена територия се намира потребителят, може да бъде дерогирано, когато такова присъединяване се явява нецелесъобразно, което се преценява въз основа на предпоставките по чл. 199, ал. 2 ЗЕ и на базата на правилата за функциониране на регулирания пазар на разпределение на природен газ. Именно затова при разрешаването на присъединяване към мрежата на газоразпределително дружество, действащо на друга обособена територия, Комисията следва да провери като първа и задължителна предпоставка възможността на газоразпределителното дружество, действащо на същата обособена територия, на която се намира потребителят, да му осигури исканото свързване. В случая касаторът не е подал заявление до "Примагаз" АД и няма отказ за присъединяване от същото дружество, което да обоснове по категоричен начин необходимостта от присъединяването към "Варнагаз" АД и дерогиране на правилото за един лицензиант на една територия. На второ място, ДКЕВР отчита необходимостта от балансиране на публичния интерес от спазване правилата на лицензионния режим и интересите на различните засегнати лица - искащите свързване потребители, газоразпределителното дружество, действащо на обособената територия, където потребителите се намират, газоразпределителното дружество на другата обособена територия, интересите на отделните групи потребители. С оглед това техническата и икономическа целесъобразност по смисъла на чл. 199, ал. 2 ЗЕ има обективен характер и зависи от фактори като състояние на газоразпределителните мрежи, отстояние на мрежата от точката на свързване с потребителя, разходи за присъединяването, влияние върху ценовите тенденции на пазара и редица други. Интересът на потребителите като предпоставка по чл. 199, ал. 2 ЗЕ е установен от една страна като възможност за съобразяване на индивидуалните потребности за функциониране на конкретния присъединяван обект и отчита субективните стопански цели на потребителя, а от друга страна охранява общият интерес, като гарантира, чe дерогирането на лицензионните правила е извършено на надлежно основание. Изискването за кумулативното наличие на предпоставките по чл. 199, ал. 2 ЗЕ е именно с оглед осигуряване на посочения по-горе баланс. Съдът по същество правилно е приел, че при постановяване на административния акт ДКЕВР е спазила изложените по-горе основни положения. Законосъобразен е изводът му, че от обективна страна техническата целесъобразност на исканото присъединяване към "Варнагаз" АД не е налице, т. к. е безспорно, че "Примагаз" АД разполага с необходимата инфраструктура, за да обезпечи свързването в кратки срокове и без технологични трудности. Безспорно е по делото, че исканото присъединяване е към транзитен газопровод на "Варнагаз" АД, което предполага допълнително развитие на мрежата на същото дружество на чужда обособена територия и накърнява равнопоставеността на лицензиантите. Ето защо исканото присъединяване към "Варнагаз" АД в случая би могло да се приеме за основателно, ако от неразрешаването му последва такъв негативен ефект за "ОМВ - България" ООД, който да обоснове интереса на потребителя от неприсъединяването му към "Примагаз" АД и преодоляването на изискването за един лицензиант на една обособена територия, като в същото време е достатъчен мотив за да му се отдаде преимущество пред интересите на другите засегнати страни, като например този на отделните групи потребители от намаляване на средната цена на газа. Що се отнася до аргументирането на искането за присъединяване на "ОМВ - България" ООД към мрежата на "Варнагаз" АД с доводи за ефективност и конкурентоспособност на производството, както и несъобразеност на техническите характеристики на обекта с предлаганото от "Примагаз" АД входно налягане, съдът правилно е приел тези фактически твърдения за недоказани. В производството пред административния орган е изготвен експертен анализ по искането за присъединяване, но в хода на изработването му заявителят "Варнагаз" АД не е ангажирал доказателства в полза на горните твърдения. Констатациите в експертния доклад не са оспорени в хода на производството пред първоинстанционния съд, както и не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на касатора за техническа непригодност на присъединявания обект за работа при предлаганите от "Примагаз" АД характеристики на газа. По делото не са налице доказателства, че техническата зависимост при работа на компресорната станция на касатора от характеристиките на подавания газ е толкова голяма, че изключва интереса му от присъединяване към мрежата на "Примагаз" АД, както и че представлява достатъчно основание да се приеме исканото присъединяване към другия лицензиант за обективно технически и икономически по-целесъобразно. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът по същество неправилно е счел административният акт за постановен в съответствие с целта на закона. Оплакванията в тази насока се свеждат до общо и недоказано твърдение за специфики на компресорните станции като консуматори на газ, а освен това от мотивите на акта се извежда съобразяването с целите по чл. 2, ал. 1 ЗЕ. Въз основа на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,