Решение № 666 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2015 г.

Решение № 666 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на М. Н. У., чрез пълномощник - адв. Г., срещу решение № 2782 от 5.12.2014 г., постановено по адм. д. № 1830/2014 г. от Административен съд - В. Счита, че същото е неправилно; необосновано; постановено в противоречие с процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което да отмени обжалвания акт - Заповед № 401/30.04.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. По делото е постъпила частна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решението, в частта за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Първоначално между страните са съществували трудови правоотношения, като въз основа на договор от 9.11.2010 г. У. е заемал длъжността "експерт", към отдел "РТИ" - В., с договорен шестмесечен изпитателен срок. Със заповед № 707/31.07.2012 г. на основание чл. 15, ал. 1 ЗДСл Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е назначил М. У. на длъжността "старши експерт" в Областна дирекция - В. със срок до завръщане на титуляря М. И., ползваща отпуск по майчинство. С последвала заповед от 4.09.2013 г., У. е преназначен да замества друг титуляр - М. М., до завръщането й на работа. Със заповед № 401/30.04.2014 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 ЗДСл Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" прекратил служебното правоотношение с М. У., считано от 7.05.2014 г., поради завръщане на замествания държавен служител. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на У. против заповед № 401/30.04.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 7 ЗДСл дава възможност на органа по назначаването да прекрати без предизвестие правоотношението с държавен служител, назначен на срочно правоотношение в хипотезата на чл. 15 ЗДСл поради завръщането на замествания държавен служител. Правоотношението на жалбоподателят има срочен характер и подлежи на прекратяване при завръщането на титуляря. При положение, че на датата 7.05.2014 г., когато се прекратява служебното правоотношение на заместващия служител, служителката титуляр - М. М. е назначена като държавен служител, като е прекратено трудовото правоотношение с нея, което заемала преди излизането й в отпуск по майчинство, то заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на У. се явява законосъобразен административен акт. Този извод на първоинстанционния съд се възприема и от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че с оглед фактите, касаещи разглеждания казус, не е налице материалната предпоставка на чл. 103, т. 7 ЗДСл. Спор по фактите няма. У. е заемал длъжност в администрацията на ответника, първоначално въз основа на трудов договор; в последствие, с оглед изменение на характера на правоотношенията с лицата от администрацията на ДФ "Земеделие" /от трудови в служебни/, У. е назначен на държавна длъжност, но при условията на чл. 15, ал. 1 ЗДСл - по заместване - до завръщане на титуляр. Изрично, в заповедта от 4.09.2013 г. - като титуляр, когото У. да замества е посочена - М. М. Правилно първоинстанционният съд е зачел факта, че към момента на изменение на ЗДСл /§ 85 от ЗДСл /ДВ, бр. 38/2012 г./ - М., е била в законоустановен и разрешен отпуск, поради което същата се е възползвала от нормата на § 36 от ПР на ЗИД на ЗДСл: като заемаща длъжността по безсрочно трудово правоотношение е поискала назначаването й за държавен служител, поради което със Заповед № 405/7.05.2014 г. - е назначена на същата длъжност, но вече като държавен служител. Именно това назначение е основанието за прекратяване на служебното правоотношение със заместващия У. Частната жалба също е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд не е уважил искането за разноски, претендирани от ДФ "Земеделие". Присъждат се реално разходвани и надлежно установени средства за възнаграждение за адвокатска защита. Фактът на договаряне на сума, вписана в представено по делото пълномощно и договор за правна помощ, не е достатъчен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение