Решение № 1383 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2013 г.

Решение № 1383 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 292 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Людмила Миткова Момчилова и Снежана Минчева Джамбазова, с. Галата, обл. Ловеч, чрез проц. им представител адв. Стефка Спиридонова, против Решение № 16/15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 185/2013 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Предявено е и искане от същите лица за допускане на обезпечение чрез спиране на всички правни и фактически действия по предприемане на принудително изпълнение от РДНСК-СЗР по заповед № ДК-02-СЗР-260/24.08.2011 г. Писмени възражения по жалбата не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по реда на чл. 292 АПК от Людмила Миткова Момчилова и Снежана Минчева Джамбазова, с който оспорват задължението си да премахнат незаконен строеж, предмет на заповед № ДК-02-СЗР-260/24.08.2011 г. на началника на РДНСК-СЗР като намират, че задължението е отпаднало поради настъпили нови факти, след издаване на изпълнителното основание. Съдът е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 292 от АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В настоящия казус е установено, че административният орган не е пристъпил към изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж. Освен това не са настъпили нови факти по отношение на изпълнителното основание - влязлата в сила заповед на РДНСК. Разпоредбата на чл. 292 от АПК допуска оспорване на задължението за изпълнение само при наличие на факти, които не са преклудирани от изпълнителното основание. За да бъдат приети за такива тези факти, относими към законосъобразността на основанието, следва да са настъпили тогава, когато не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаване на акта или оспорването му. Този релевантен момент, по смисъла на чл. 142, ал. 1 АПК е издаването на заповедта. Решаващият съд е обсъдил представеното писмо от 14.02.2013 г. на главния архитект, в което е посочено, че строежът е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ като е намерил, че то не отразява новонастъпили факти, които са относими към задължението, предмет на изпълнение. Представените документи относно проектната документация, също не съдържат факти, настъпили след издаване на административния акт и съответно съществували при влизане в сила на съдебните актове във връзка с оспорването му. Обосновано съдът е приел, че доводите на жалбоподателя са неотносими спрямо настоящия казус. Прието е, че процесното удостоверение за търпимост е новосъздаденият писмен документ, който не удостоверява настъпили правнозначими нови факти след издаване на заповедта. Исковата защита по чл. 292 от АПК не може да доведе до ревизиране на влязъл в сила административен акт след отпадане на законовите възможности за това. Промяната на правната регламентация и възможността за промяна на материално правните предпоставки за законосъобразност на актове по чл. 225 от ЗУТ не съставлява нов факт по смисъла на чл. 292 от АПК. Поради това и позоваването на § 127 от ПР ЗИД ЗУТ е неоснователно, като с него не се създава факт от значение за законосъобразността на акта, настъпил след издаване на същия. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Следва да бъде отхвърлено и искането за допускане на обезпечение, с оглед правния резултат от настоящото решение, кето е окончателно и не подлежи на обжалване. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав