Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г.

Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жаeба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна против Решение № 1585/19.06.2012 г., постановено по а. д. № 3177/2011 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСВн е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бонев против отказ, обективиран в Писмо изх. № 2087/01.09.2011 г. на началника на Висшето военно-морско училище "Н. Й. Вапцаров", Варна (ВВМУ). Недоволен, Бонев обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно се иска, ако се прецени липса на допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила от страна на АСВн, да се постанови решение по съществото на спора. Претендира се и заплащане на направените разноски по делото. Ответната страна - началникът на ВВМУ, чрез представен писмен отговор на касационната жалба, изготвен от процесуалните му представители, счита същата за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСВн. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението на АСВн се твърди, но не се обосновава и доказва от касатора. Никъде в касационната жалба не се сочи кой фактически извод на съда на кое конкретно доказателство от събраните по делото, не съответства. При липса на конкретност и обоснованост, ВАС не е в състояние да даде отговор на така поставения касационен довод за отмяна на решението. Необоснован и недоказан е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда. Този довод също е деклариран, но неподкрепен с конкретни доказателства, поради което и за него важи казаното по-горе. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са изложени в няколко насоки: Фактически липсва постановено от задълженото лице решение по подаденото от Бонев искане за достъп до обществена информация, поради което е налице отказ от предоставянето `и; Разгледаното от състава на АСВн писмо изх. № 2087/01.09.2011 г. на неупълномощено лице, не съставлява индивидуален административен акт поради липса на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК. Липсата на посочено правно основание за издаването на въпросното писмо представлява фактически отказ да се предостави исканата обществена информация; Съдът не е взел отношение по последния поставен от Бонев въпрос за достъп до информация - за предоставяне на копие от Списъка на членовете на Асоциацията на възпитаниците на морското училище (Асоциацията). Всички те са неоснователни по следните причини: Твърдението, че липсата на "решение" по заявлението на Бонев за достъп до информация води до отказ от предоставянето й е необосновано и неоснователно. Същността на един административен акт се преценява не с оглед на неговото наименование, а с оглед на съдържанието му. В случая, липсата на "решение" не променя факта, че с разгледаното и коментирано от състава на АСВн, Писмо изх. № 2087/01.09.2011 г. на началника на ВВМУ фактически се отговаря положително на искането на Бонев и последният е получил отговор на поставените от него въпроси в Заявление вх. № 3092/26.08.2011 г. (л. 15). Освен това, чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ изисква "писменото" уведомяване на заявителя, не и задължителното изготвяне на писмено решение по заявлението му. Както е известно от нормите на АПК (чл. 21, ал. 1, чл. 59, ал. 3 и др.), възможно и допустимо е и издаването на устен административен акт, какъвто в случая не се изключва от посочения чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Същественото е заявителят да получи отговор или да му се откаже такъв с уведомлението или акта на задълженото лице. Неоснователен е и доводът, че предвид липсата на определени реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК, писмото не представлява индивидуален административен акт. Според легалното определение на понятието "административен акт", дадено в чл. 21, ал. 1 от АПК, това е "изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт". Т. е. съществено е наличието на волеизявление от страна на органа, създаващо или засягащо права и законни интереси на граждани или организации. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. Именно така е подходено и при издаването на писмото от 01.09.2011 г. Бонев е поискал информация и тя му е предоставена чрез последното. По посочената причина, писмото се явява "волеизявление" на началника на ВВМУ, удовлетворяващо правото на информираност на заявителя, поради което е и индивидуален административен акт. Въпросът с компетентността на подписалият писмото офицер е разгледан от състава на АСВн и е получил обоснован и законосъобразен отговор - вж. стр. 6, абз. 4 от съдебното решение. Същият, по силата на заместване на основание Заповед № 854/16.08.2011 г. (л. 26) на началника на ВВМУ, е изпълнявал длъжността "началник" на училището и е действал като такъв. Непосочването на някои от реквизитите на всеки един административен акт, посочени в чл. 59 от АПК също не променя същността на акта. Както правилно е посочено от АСВн, това е нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съществено предвид обстоятелството, че в случая произнасянето на акт с включени всички реквизити, не би довело до промяна същността на направеното с него волеизявление и не би засегнало реализираните вече права на Бонев по оспорването му пред съд. Не съставлява нарушение и непроизнасянето на АСВн по последното искане на Бонев. Видно от заявлението на касатора е, че освен изрично посочените и номерирани искания за достъп, той е отправил и такова за предоставяне и на копия от относимите документи, вкл. списъка на членовете на Асоциацията. Начина на формулиране на исканията му дава основание за спор дали последното от тях всъщност е искане за достъп до информация или искане, уточняващо начина на предоставянето й. Независимо от това, от съдържанието на Писмо № 2087/01.09.2011 г. става ясно, че искания списък не се съхранява от началника на ВВМУ, нито е съставен от него, с което фактически се насочва Бонев да го търси от съставителя му - председателя на Асоциацията. Цялата информация, поискана със заявлението, която може да се предостави от началника на ВВМУ, фактически е предоставена от него с писмото По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС