Решение № 60154 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 554/2021 г.

ВКСIII гражданско отделение15.06.2021 г.докладчик Майя Русева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.11.20 на Висш Адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на Е. К. М. срещу решение по Протокол № 13/15.10.20 на Съвета на АК Сливен за отписването му от АК Сливен. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 60154 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 554/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Образувано е по жалба на Е. К. М. срещу решение от 20.11.20 на Висш Адвокатски съвет /ВАС/ - с което жалбата му срещу решение по Протокол № 13/15.10.20 на САК Сливен за отписването му от АК Сливен е оставена без уважение. Моли се за отмяната му като незаконосъобразно. Ответната страна Висш адвокатски съвет оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ ГО, взе предвид следното: По делото няма спор, а е видно и от приложените доказателства, че Е. М. е вписан в АК Сливен, като с влязла в сила присъда № 313/29.11.19 по нохд № 8226/17 по описа на РС Пловдив, 4 с. /потвърдена с окончателно решение № 112/6.07.20 по внохд № 366/20 на ОС Пловдив, в сила от 6.07.20 е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /за това, че в периода 11.06.13-18.06.13 в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В. А., че ще предаде на съдията-докладчик по нохд № 714/13 по описа на РС Сливен сумата 1500 лв., за да осигури благоприятен изход по делото, и с това е причинил имотна вреда в размер на 1500 лв. / и е осъден на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок 3 г. След изпращане на присъдата на АК Сливен за сведение и предприемане на действия по отписване от САК, с решение по т. 2 от Протокол № 8/23.07.20 на САК Сливен Е. М. е бил отписан от АК Сливен на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА предвид отпадане на условието по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА за упражняване на адвокатската професия. Това решение е било отменено - с решение от 11.09.20 на ВАдвС по жалба вх. № 1957/13.08.20 на адвоката - поради нарушение на процедурата по чл. 22, ал. 2 ЗА, и преписката е върната за изпълнението й. На 14.10.2020 на Е. М. е връчена писмена покана по чл. 22, ал. 2 ЗА - за изслушването му на заседание на САК Сливен на 15.10.20 от 11. 30 за отписването му като адвокат предвид горецитираната присъда, като е поканен да представи евентуално и доказателства за липсата на основания да бъде отписан. С решение по протокол № 13/15.10.20 на САК Сливен - предвид наложеното му наказание с влязлата в сила присъда № 313/29.11.19 по нохд № 8226/17 на РС Пловдив, налагащо извод, че е отпаднало условието по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА за упражняване на адвокатска професия - на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, същият е отписан от АК Сливен. В проведеното заседание адвокатът се е явил лично, предоставена му е била възможност да бъде изслушан, той е заявил, че няма какво да каже, и е изказал благодарност на САК Сливен за предоставената му възможност да бъде изслушан. С атакуваното решение ВАдвС е приел, че жалбата на Е. М. срещу решение на Съвета на Адвокатска колегия Сливен по Протокол № 13/15.10.20 – с което е бил отписан от колегията, е неоснователна, тъй като твърдяното нарушение на процедурата по чл. 22, ал. 2 ЗА не е налице. При така изложените фактически обстоятелства ВКС, състав на ІІІ ГО, приема, че обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е правилно и законосъобразно. С атакуваното пред него решение на САК Сливен Е. М. е бил отписан от адвокатската колегия предвид осъждането му на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА. Предвидената в чл. 22, ал. 2 ЗА процедура за изслушване на адвоката в рамките на производството за отписване е била спазена – той е бил призован лично за заседанието на САК на деня, предхождащ този на заседанието, явил се е на него и не е възразил, че не е могъл да организира защитата и изслушването си, респективно не е поискал да му се предостави възможност и допълнително време за това – напротив, изрично е заявил, че няма какво да каже и изразява благодарност за възможността да бъде изслушан. За наличието на обстоятелства и доказателства в подкрепа на внезапно възникнало обстоятелство, препятстващо адекватна подготовка, защита и заявяване на позиция при изслушването, не са били правени изявления и не са били представени доказателства пред САК Сливен; подобни доказателства не са прилагани и впоследствие, вкл. по настоящото дело. От друга страна законът не предвижда минимален срок, който да бъде предоставен от датата на уведомяването по чл. 22, ал. 2 ЗА до датата на изслушването. Липсва и изискване в рамките на процедурата по чл. 22 ЗА адвокатът, по отношение на който са налице данни за наличие на обстоятелство по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА, да бъде уведомяван от адвокатския съвет с копие от влезлия в сила акт по съответното наказателно производство, по което е бил осъден. Същевременно за предприетите от САК Сливен действия предвид постановената присъда в изпълнение на разпоредбата на чл. 22 ЗА и започналата процедура за отписването му от адвокатската колегия – както и за наличието на тази присъда, той е бил уведомен най-късно към датата на подаване на жалбата му /вх. № 1957/13.08.20 пред ВАдвС срещу предходното решение на САК Сливен за отписването му - т. е. на 13.08.20 /повече от два месеца преди датата на заседанието на 15.10.18 г. /. Следва да се има предвид и, че целта на производството по чл. 22 ЗА е както да даде възможност на засегнатия адвокат да бъде изслушан и организира защитата си предвид значимостта на последиците от евентуалното му отписване от адвокатската колегия, така и да осигури своевременно настъпване на същите при наличие на абсолютна пречка за упражняването на адвокатската професия – каквато съставлява осъждането на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА. С оглед на горното жалбата е неоснователна и атакуваното решение от 20.11.20 на ВАдвС трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Цитирани разпоредби

1