Решение № 158 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 282/2008 г.

Решение № 158 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 282/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна п. срещу въззивно решение № 246 от 23.11.2007 г. по в. гр. д. № 390/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд, № 224 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 54/2007 г. в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ да заплати на П. Н. Я. от гр. П. сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В жалбата са изложени оплаквания за завишен размер на присъденото обезщетение. Ответникът по касация П. Н. Я. от гр. П. не е изразил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе пред вид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), (Загл., изм. ДВ, бр. 30/2006 г.), тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки умишлени престъпления от общ характер - по чл. 150, ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 2, т. 1 НК за които е оправдан с влязла в сила присъда. Отговорност за незаконното обвиняване на ищеца носи П. на Р. Б., която е съставила обвинителен акт и е поддържала обвиненията срещу него. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство - около четири години, обстоятелството, че обвиненията са били за две тежки умишлени престъпления; преживените от ищеца притеснения, нервно напрежение и унижение, влошаване на отношенията му със съседи и приятели, установени от показанията на св. Н. Решението е правилно. Обстоятелствата, които съдът е взел предвид при определяне на размера на обезщетението, са установени от събраните по делото доказателства. Преценени съгласно разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.) свидетелските показания на Н. Я. - баща на ищеца, и В. Я. - негова сестра, са годни доказателства за установяване на психическите преживявания на ищеца. Същите са конкретни и непротиворечиви, и не са опровергани от други доказателства. Показанията на св. Р, че е виждала П. Я. в компанията на момичета и момчета, не опровергават показанията на близките му родственици, че тежко е преживял повдигнатото срещу него обвинение, бил е напрегнат и разстроен от коментарите, недоверието и отдръпването на съседи, познати и приятели. Правилно при определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид тежестта на обвиненията и периода на наказателното производство. Определеното обезщетение от 3 000 лв. справедливо репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и не са налице основания за неговото намаляване. По изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение