Решение № 11955 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 18654 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. 5890/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че органите по приходите, издали ревизионния акт, са компетентни, тъй като с цел осигуряване на равномерно натоварване на служителите на НАП законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага. Сочи, че съгласно практиката на ВАС упражняването на правомощието по чл. 12, ал. 6 ДОПК не е обвързано с обосноваването на необходимост, а е предоставено на органа при условията на оперативна самостоятелност. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Е. Ц. М. от гр. София, действащ като ЕТ Летоструй Е. М., оспорва основателността й и представя писмени доказателства в подкрепа на своята теза. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221423003420-091-001/24.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 474/09.04.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от Д. А. И. - началник сектор Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП-Пловдив, в качеството му на възложител на ревизията, и от М. Г. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, като ръководител на ревизията. Е. Ц. М. е с постоянен и настоящ адрес в гр. София от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУОПР-22 от 22.08.2022 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП, изпълнителният директор на НАП е оправомощил З. Г. - зам. изпълнителен директор на НАП да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. На това основание е издадена Заповед ЗЦУ869/03.05.2023 г. от зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Сред тях от ТД на НАП - Пловдив са определени органите по приходите, чиито функции се изпълняват от длъжностните лица Д. И. и М. Д.. Съгласно приложение към Заповед ЗЦУ1195/07.06.2023 г., за компетентната териториална дирекция на ревизираното лице е определена ТД на НАП - Пловдив. Със Заповед РД01379/04.05.2023 г. на директора на ТД на НАП - София е разпоредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да се изпълняват от служителите, за които съгласно Заповед ЗЦУ869/03.05.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. В т. 14 от заповедта е посочено длъжностното лице Д. А. И., издал процесната ЗВР от 08.06.2023 г. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни другиму. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител от местно компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс по отношение на физическите лица е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци, и след като адресът на Е. М. е в гр. София, то териториално компетентна е ТД на НАП - София. Наред с горното, съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнението на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Посочил е, че в случая в цитираните заповеди изцяло липсват мотиви каква е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК, да извършат ревизия на физическо лице, чийто адрес е в гр. София. В обобщение е формирал извода, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не разполагат с териториална компетентност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. С Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по т. д. 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговорът на въпроса: нищожен ли е Ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито и да е фактически установявания на първостепенния съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение