Решение № 15034 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2018 г.

Решение № 15034 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7445/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, срещу решение № 836/19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 607/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед за налагане на "Враца Фрут" ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 27-ОП/16.02.2018 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за обект павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. "Под игото" част от ПИ № 1724 /първи обект/. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за превратно тълкуване на доказателствата и неправилност на изводите на съда, че в конкретния случай не са налице доказателства за извършено нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Враца Фрут" ЕООД, гр. Варна – чрез управителя на дружеството М. Митков, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по–горе заповед за наложена ПАМ на "Враца Фрут" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка в павилион за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. "Под игото" част от ПИ № 1724 /първи обект/, стопанисван към датата на проверката – 15.02.2018 г. от "Враца Фрут" ЕООД. За да обоснове този извод, съдът се е позовал на установената разлика в разчетената касова наличност от 32, 75 лв. и фактическата наличност от 16, 15 лв., от което е заключил, че след като сумата, отчетена през фискалното устройство е по-голяма от наличните в касата пари, тогава не може да се говори за неотчитане на продажби и неиздаване на касов бон. Обосновал е изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. Нарушен е и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай изводите на съда за недоказаност на извършено нарушение – неиздаване на касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство, не кореспондира с доказателствата по делото и противоречи дори на заявеното с писмена молба на с. 29 от делото. В нея представляващият дружеството изрично е посочил, че не оспорва установената фактическа обстановка от органите на ТД на НАП – Варна – неиздаване на фискална касова бележка на стойност 1, 90 лв. от въведения в употреба ЕКАФП в обекта и че действително е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Търговецът не е оспорил в тази й част описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наличието или липсата на разлика между отчетените продажби и касовата наличност и на какво се дължи една такава разлика, не са обстоятелства които да са релевантни при обсъждането на въпроса за законосъобразността на конкретната ПАМ. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилни са изводите на съда, че в конкретния случай ПАМ няма предотвратяващ и преустановяващ ефект. Напротив – налагането на ПАМ от този вид води поне за периода на действие на мярката до предотвратяване и преустановяване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Враца Фрут" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение