Решение № 515 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6223/2007 г.

Решение № 515 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6223/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Пазарджишкия окръжен съд от 13.07.2007 г. по гр. д. № 491/2007, с което е потвърдено решението на Велинградския районен съд от 20.03.2007 г. по гр. д. № 568/2006, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 336 ГПК (отм.). Недоволен от решението е касаторът Р. И. Г., който го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че длъжникът по изпълнението продължава да е собственик на автомобила, въпреки че действията на съдебния изпълнител по запорирането и извършването на описа са отменени. Ответниците по жалбата Н. С. Б., Б. Х. Т. и Е. Б. Т. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с предварителен договор от 09.09.2005 г. ищецът е закупил от длъжника и съпругата му процесния лек автомобил, като предварителният договор е обявен за окончателен с влязло в сила на 30.10.2006 г. съдебно решение. Макар извършените по-рано запор, опис и оценка на автомобила да са отменени от съда, ищецът не е станал негов собственик, тъй като не може да се позове на придобиване по чл. 78 ЗС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че отменяването на действията на съдебния изпълнител има значение единствено за съпругата на длъжника и няма никакво правно значение в отношенията между останалите страни, но в нарушение на закона съдът е приел, че ищецът не може да черпи права от чл. 78 ЗС. Придобиването на права по чл. 78 ЗС, когато вещта се прехвърля с нотариален акт или нотариална заверка на подписите, е изключено, когато прехвърлителят е несобственик, а по делото няма спор, че длъжникът е бил собственик. Дали разпореждането е противопоставимо на кредиторите е друг въпрос. Той не е уреден в чл. 78 ЗС. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 216ж ГПК. По делото е установено, че длъжникът е притежавал в общност със съпругата си процесния автомобил. С предварителен договор без достоверна дата те обещават на ищеца да му го продадат, като получават уговорената цена и му предават владението. Кредиторът предявява изпълнителния лист срещу длъжника на 08.11.2005 г. Автомобилът обаче не е запориран с изпратеното до РДВР П. писмо от 11.01.2006 г. нито с получения отговор от 16.01.2006 г., в който се съобщава за регистрацията на автомобила. Тази кореспонденция няма никакво правно значение, тъй като РДВР е държавно учреждение, което води регистър на МПС, вписванията в който нямат никакво правно значение за противопоставимостта на сделките с МПС, и няма никакво отношение към длъжника или трети лица. Получаването на запорно съобщение от него и извършването на каквито и да било действия е правно ирелевантно за настъпването на последиците на запора. Запорът не е наложен и с призовката за опис, получена от длъжника на 27.01.2006, тъй като в нея автомобилът не е индивидуализиран. Запорът е наложен едва с извършването на описа на 13.02.2005 г., след като автомобилът вече е бил в държане на ищеца, той го е предоставил за извършването на описа, но е предявил предварителния договор, който от този момент има достоверна дата и затова той е бил назначен за пазач на автомобила. Видно от изложеното предварителният договор, от който ищецът черпи права върху процесния автомобил има достоверна дата преди налагането на запора (тогава договорът е бил предявен пред съдебния изпълнител, т. е. е съществувал), поради което неговите права са противопоставими на кредитора. При наличието на достоверна дата преди запора, на длъжника, неговата съпруга и кредитора са противопоставими и правата по съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Правата на ищеца върху процесния автомобил изключват правото на собственост на длъжника и съпругата му, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Кредиторът, който единствен е оспорил иска, следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 180,00 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение