Решение № 765 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2015 г.

Решение № 765 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С., в качеството й на пълномощник на ГДИН при МП против Решение № 92 от 17.09.2015 г., постановено по адм. дело № 37/2015 г. от Административен съд Я.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по същество като отхвърли иска, алтернатовно - ако приме иска за основателен - да намали размера на обезщетението. Ответната страна - М. С. И., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Й. И. И., в качеството им на наследници на починалия ищец - И. Й. И., чрез пълномощника им адв. М. А., оспорват касационната жалба, а по изразяват становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. Б. да осигури достъп до санитарен възел и до тоалетна, както и достатъчно жилищна площ и легло в исковия период от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., поради което исковете са били неправилно уважени. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в чл. 218 АПК, същата е частично основателна при следните съображения:. Пред решаващия съд починалия понастоящем И. И. е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, с който претендира ответникът - ГДИН при МП да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева, за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижения от нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС и по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, настъпили в периода на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Б. - от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., които са в пряка връзка с незаконосъобразни действия и бездействия от администрацията. Въз основа на събраните по делото доказателства и след обсъждане възраженията на страните съдът е приел иска за основателен и доказан досежно твърденията за претърпяно унижение, в резултат на лоши хигиенно-санитарни условия, изразяващи се в неосигуряване на санитарен възел и ограничаване достъпа до тоалетна, както и удовлетворяването на естествените нужди в кофа в килията, обитавана от ищеца в периода от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., които ответникът следва да обезщети като му заплати 2 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2014 г. За основателен е приет иска и в частта досежно твърденията за причинен физически дискомфорт, превишаващ целите на изтърпяване на наказанието, в резултат на лоши битови условия, изразяващи се в необходимостта за ползванене легло на трети етаж при невъзможност ищеца да се изправи; както и твърдението за недостатъчна жилищна площ, за периода на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Б. - от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., които съдът е приел за доказани в размер на 500 лева. В останалата част, до 1 500 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди - болки и страдания за периода на изтърпяване на наказанието, в резултат на липсващо и некачествено медицинско обслужване, довело до психически срив и налично състояние на депресия в размер от 2 000 лева; влошен зъбен статус, което налага провеждане на изготвен план за зъболечение, в размер на 2 500 лева; за предстояща операция и лечение на хемороиди в размер на 1 500 лева, съдът е приел за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Въз основа на този правен резултат ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер общо на 750 лева. Решението е неправилно в частта, с която е определен размерът на обезщетението, дължимо за лоши хигиенно-санитарни условия, изразяващи се в неосигуряване на санитарен възел и ограничаване достъпа до тоалетна, както и удовлетворяването на естествените нужди в кофа в килията, обитавана от ищеца в периода от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., когато е освободен. В останалата част е валидно, допустимо и правилно. По делото не са спорни обстоятелствата, при които ищецът е търпял в Затвора гр. Б., наложеното му с влязла в сила присъда, наказание "лишаване от свобода". Не се нуждае от доказване твърдението, че при условията, установени от решаващия съд въз основа на подборния анализ на относимите доказателства - липса на елементарни санитарни условия; достъп до течаща вода и недостатъчна жилищна площ ищецът се е чувствал унизен, търпял е неудобства, уронващи човешкото достойнство, бил е безпомощен и гневен. Не е спорно също, че администрацията на затвора не е изпълнила законово вмененото й задължение да осигури на осъдените лица необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, което от своя страна се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените - чл. 29 от Конституцията на РБ, чл. 40 и чл. 43 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧОС по обективни причини, което обаче не води до отмяна на отговорността й по реда на специалния закон. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г. и др., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. Затова правилно съдът е приел искът за присъждане на обезщетение, дължимо за лоши хигиенно-санитарни условия, изразяващи се в неосигуряване на санитарен възел и ограничаване достъпа до тоалетна, както и удовлетворяването на естествените нужди в кофа в килията, обитавана от ищеца в периода от 6.06.2013 г. до 18.08.2014 г., когато е освободен, за основателен и доказан. При определяне на размера на обезщетението обаче съдът не е съобразил обстоятелството, че ищецът не е бил изцяло лишен от възможността да ползва санитарен възел. За всички лишени от свобода в Затвора гр. Б. това лишаване е само за времето след вечерна проверка - от 20.00 часа до 6.00 часа сутринта, т. е. само през нощните часове, като при възникнал спешен проблем те имат възможност да сигнализират дежурния служител на охраната. Безспорно е налице нарушение на задължението на администрацията, визирано в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалното помещение. Пряка и непосредствена последица от това бездействие е необходимостта за определен период от време от денонощието ищецът да удовлетворява физиологичните си нужди по унизителен начин - в кофа и в присъствието на останалите затворници от килията, което унижава човешкото достойнство. С оглед кумулативния ефект върху ищеца на посочените по-горе обстоятелства обаче, настоящият съдебен състав преценява, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неудобства и притеснения е 500 лева, т. е. размерът на обезщетението, присъден от административния съд е завишен и следва решението му да се отмени за разликата над тази сума. Неоснователно е възражението на ответника, че лихва върху признатото от съда обезщетение се дължи от датата на признаване на незаконосъобразността на бездействието на администрацията на затвора, т. е. от влизане в сила на съдебния акт. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Тук спорния въпрос е - кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон - ЗОДОВ и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията. Съдът правилно е преценил, на база събраните в процеса доказателства и в унисон с т. 4 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС - вземането за обезщетение за вреди по специалния закон е изискуемо от деня на увреждането, а в конкретиката на разглеждания спор, доколкото вредите са причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на административни органи, то правилно съда заключава, че вземането, включително и лихви за забава, става изискуемо от момента на преустановяването им, от който момент и административния орган изпада в забава. Този момент е датата 18.08.2014 г. С оглед изхода на правния спор претенциите на страните за присъждане на понесените в настоящата съдебна инстанция разноски се преценява за неоснователна с оглед неизпълнение на разпоредбата на чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на осн. чл. 221 и чл. 222 АПК Върховният административен съд, трето отделение