Решение № 7183 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16161/2009 г.

Решение № 7183 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16161/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Йоланта Рачева от гр. Варна, действаща лично за себе си и като пълномощник на наследниците на Желяз Дабков Абаджиев, срещу решение № 572 от 20.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2650 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на заместник-кмета на общината в частта, в която е определена оценката на недвижим имот, придадена към ползвателски такъв, на основание § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и вместо административният орган съдът е определил оценката на частта от имот № 2570 от 100 кв. м на стойност 345 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. Ответната страна-община Варна не е взела становище. От заинтересованата страна-Живка Иванова Николова е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден от адвокат-пълномощника, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него и в изпратените писмени бележки се моли, решението да остане в сила, като се присъдят и направените пред касационната инстанция разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за съобразено с материалния закон. Вещото лице е дало заключението си за стойността на частта от имота в съответствие с глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Йоланта Железова Рачева е обжалвала заповед № 0156 от 6.11.2006 г. на заместник-кмета на община Варна, с която на описаните в нея фактически и правни основания, кметът е определил цената на 100 кв. м част от имот № 2570, КР 403 по плана на новообразуваните имоти в селищно образувание в местността "Боровец юг", в размер на 315 лв. Цената на частта от имота, представляваща обезщетение за него е следвало да бъде заплатена от Живка Иванова Николова. На последната с влязло в сила решение по гр. д. № 220 по описа за 1996 г. на Варненския окръжен съд е признато правото да придобие правото на собственост върху 600 кв. м, предоставени й за ползване, съответно индивидуализирани. Не се е спорило относно активната легитимация на жалбоподателите. Спорът се е концентрирал върху стойността на 100 кв. м, придадени към 600 кв. м на Живка Николова, на основание § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на спора съдът е допуснал заключение на вещо лице. От него е приел за установено, че стойността на 100 кв. м е в размер на 345 лв., според глава седма, раздел първи ППЗДС, посочени в § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С мотиви за действащото материално право към момента на издаване на заповедта на кмета, съдът е приел този вариант от заключението, като е отменил заповедта на кмета в частта й за оценката и вместо него е определил цена за 100-те кв. м в размер на 345 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е релевираният довод за допуснато нарушение на материалния закон. Той е аргументиран с твърдения за неприлагане от съда на чл. 91 от глава седма на ППЗДС, според който вещото лице е дало заключение, че цената на 100-те кв. м е 1300 лв. Твърдението е неправилно. Заповедта на кмета, предмет на жалбата е издадена на 6.11.2006 г. Към този момент § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ изрично препраща към глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Такава е редакцията на текста, обнародван в ДВ бр. 44 от 2001 г. Едва с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 62 от 2009 г. препращането е към чл. 90 от новия ППЗДС. Решението на съда е в съответствие с чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.). По изложените съображения твърдението в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно. Искането на заинтересованата страна за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е основателно. Касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Живка Иванова Николова направените от нея разноски пред касационната инстанция от 300 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение