Решение № 3517 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2016 г.

Решение № 3517 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕКО Ресурс" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. М. църква, общ. С., представлявано от управителя Ж. Н. Ж., против решение № 1751 от 20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2619/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и доводи за нищожност. Иска се да бъде отменено решението и бъде уважената жалбата против постановения отказ и предявения иск по ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на Европейски проекти и програми" /ДИРЗГУЕПП/, община С., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Изводът на съда, че не е налице основанието на чл. 32, ал. 3 ЗОСИ за издаване на исканото от жалбоподателя разрешение за отсичане на повече от пет дървета, а именно, наличието на крайно уважителни причини, е основан на доказателствата по делото и е правилен. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е инициирано по подадена от "ЕКО Ресурс" ЕООД жалба против отказ рег. № 12-00-90/27.09.2013 г. на Директора на ДИРЗГУЕПП в община С. за издаване на разрешение за изсичане на повече от пет дървета по заявление на жалбоподателя вх. № 12-00-90/04.02.2013 г. С жалбата е обективно съединен и иск против община С., предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, поради пропуснато подпомагане по СЕПП, НР 2 и по Натура 2000 за кампания 2014 г., настъпили в резултат на постановения отказ по заявление вх. № 12-00-90/04.02.2013 г. за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ за отсичане на дървета. Съдът е събрал относимите доказателства, които подробно е обсъдил. Приел е за установено, че между жалбоподателят и община С. е сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд № 8/22.03.2011 г., въз основа на който на "ЕКО Ресурс" ЕООД са предоставени за временно възмездно ползване имоти, подробно описани в договора, с обща площ от 3095 дка, като всички те са означени като ниви и ливади. Впоследствие е сключен анекс към договора от 28.05.2012 г., видно от който страните са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие част от наемното правоотношение, по отношение на четири имота, поради което наетите земи са редуцирани до 2940,8 дка. С вх. № 12-00-90/04.02.2013 г. "ЕКО Ресурс" ЕООД отправил искане до кмета на община С. за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ за премахване на повече от 5 дървета, находящи се в конкретно описани земеделските земи. Жалбоподателят е посочил, че в имотите са налични множество дървета, което възпрепятства ползването им по предназначение, като заетите от площи дървета възлизат на 2266,371 дка, както и, че в периода 2011 г. -2013 г. за 70% от наетите земи изобщо не е било възможно ползването им, поради наличие на дървета в имотите, като също така, че 2047 дка от наетите имоти не отговарят на условията за допустимост на земеделските парцели по схеми за плащания на площ и са неподходящи за подпомагане по схемите за директни плащания, поради по-голяма гъстота на дърветата от допустимата. По горепосоченото искане от страна на административния орган е формирал мълчалив отказ, който е обжалван по съдебен ред и съответно отменен. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден процесния изричен отказ за издаване на разрешение за сеч рег. № 12-00-90/27.09.2013 г. на директора на ДИРЗГУЕПП в община С.. В него е посочено, че още преди сключване на договора за наем на имотите, "ЕКО Ресурс" ЕООД е следвало да бъде запознато със състоянието им. Общинската администрация не се интересува от бъдещите намерения на наемателя. Изричният отказ на Директора на ДИРЗГУЕПП при община С. е обжалван по административен ред пред кмета на община С., вследствие, на което отказа е потвърден с акт рег. № 12-00-996/17.10.2013 г. При така установените факти съдът е приел, че съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ отсичането и изкореняването на повече от 5 дървета (по данни на административния орган, дърветата заемат повече от половината от площта на наетите имоти, а по твърденията на жалбоподателя около 70% от имотите са залесени и представляват гора) се разрешава само при наличието на крайно уважителни причини, каквито в случая не са посочени и доказани. Изложил е съображения, че в настоящия случай се касае за облигационни отношения, които не могат да бъдат изтъквани като крайно уважителни причини в административното производство. Съдът е обосновал извод, че жалбата на "ЕКО Ресурс" ЕООД е неоснователна, а обжалваният отказ е законосъобразно постановен, поради липса на материалните предпоставки по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ за неговото издаване. По отношение на съединения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е приел, че е приложима нормата на чл. 207, ал. 2 АПК, поради което прекратил производството по делото в тази му част. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям от пет броя дървета, и на лозя над 1 декар, се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Също така, в чл. 17 от правилника за неговото прилагане /ППЗОСИ/ е посочено, че в разрешението по ал. 2 и 3 на чл. 32 от закона се вписват обемът и видът на дървесината. Настоящият състав счита, че при постановяване на оспореното съдебно решение съдът правилно е тълкувал и приложил закона, тъй като в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на крайно уважителни причини за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. Видно от доказателствата по делото, искането на "ЕКО Ресурс" ЕООД е отправено във връзка със сключения от дружеството с О. С. договор от 22.03.2011 г. за наем на земеделски земи от ОПФ. В този договор, съгласно точка 3 земите са предоставени за отглеждане на едногодишни полски култури, а съгласно точка 7 от договора страните са договорили, че земеделската земя се предоставя в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, като община С. е длъжна да осигури безпрепятственото й ползване за срока на договора при условията на ЗСПЗЗ и другите нормативни актове. Следователно, към момента на подписване на договора за наем, за "Е. Р." ЕООД е съществувала обективна възможност да узнае реалното състояние на земите, още повече, че видно от тяхното описание в договора, те са от V, VII и VIII категория. Ако състоянието на наетите масиви не е удовлетворявало намерението на касационния жалбоподател да заяви земите за подпомагане по схемите за директни плащания, той не е следвало да сключва договора за наем. Но неговите намерения не могат да бъдат преценени като крайно наложителна причина за община С. да разрешава отсичане на дървета в тези масиви. Изводите на съда са в съответствие с приложимия материален закон и с доказателствата по делото. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нищожност на решението, поради противоречието му с решение № 1678/27.08.2013 г по адм. д. № 802/2013г на АС - Б.. Т. има за предмет мълчаливия отказ на ответникът да се произнесе по молбата на касационния жалбоподател и освен да го отмени и да задължи ответника да се произнесе, решението няма друго обвързващо действие. След като съдът е отхвърлил жалбата на "Еко ресурс" ЕООД против отказ рег. № 12-00-90/27.09.2013 г. на директорът на Дирекция "Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на Европейски проекти и програми" в община С. за издаване на разрешение за изсичане на повече от пет дървета, по заявление с вх. № 12-00-90/04.02.2013 г., правилно е приложил нормата на чл. 207, ал. 2 АПК и е прекратил производството по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,