Решение № 2153 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2015 г.
ВАСVIII отделение24.02.2016 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5491/06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 9158/2013 г. по описа на Административен съд София - град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2153 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Спейс Транс" ООД,, чрез пълномощника си адв. С. Семчева, срещу решение № 5491/06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 9158/2013 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Моллов, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт. Претендира разноски за две инстанции. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Горанов, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София - град е бил ревизионен акт (РА) № 2061208950 от 01.04.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1343 от 05.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. София, при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от м. 02.2008 г. до м. 02.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 263 212,95 лв. по фактури, издадени от доставчиците: " ГК Петролиум 2008" ЕООД, "Даркон 69" ЕООД, "Улимекс" ЕООД, "Амекс Ко" ЕООД, "Мексойл" ЕООД, "Мекс трейд къмпани" ЕООД и "Вимакспетролеум" ООД, в резултат на което са определени задължения за довнасяне на данък върху добавената стойност в общ размер 256 806,68 лева и лихви за забава в размер на 129 955,69 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че основна дейност на жалбоподателя за ревизирания период е извършването на вътрешен и международен автомобилен транспорт. Относно всички доставчици е установено, че не са открити на декларираните адреси за кореспонденция, поради което насрещните проверки са проведени чрез връчване на искания за представяне на доказателства по реда на чл. 32 от ДОПК. От жалбоподателя са представени копия от процесните фактури, приемо-предавателни протоколи за някои от доставчиците, които в по - голямата си част, съдът е установил, че са неподписани от едната страна и доказателства за извършени разплащания по банков и касов път. На следващо място съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че фактурите са намерили счетоводно отражение по сметка 601 "Разходи за материали", т. е. веднага са отчетени като текущ разход, а не е извършено заприходяване на закупеното гориво по сметките от група 30 за отчитане на материалните запаси. Други доказателства /товарителници, пътни листа, експедиционни документи, складови разписки, договори, и т. н./ за транспортиране и получаване на процесното количество дизелово гориво, съдът е приел, че не са ангажирани както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване, поради което законосъобразно е прието, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на доказателства за реалност на процесните доставки. Този извод на съда не е промен от заключението на приетите по делото ССЕ и СТЕ, както и разпита на св. В Стоилов. Заключенията са възпроизведени от съда, без обсъждане досежно тяхната относимост и установените въз основа на тях факти. От показанията на свидетеля е прието, че се установява, че не са подписвани приемо-предавателни протоколи. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство, като не е изложил конкретно доводи за всеки от доставчиците и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Така относно доставчика "Мексойл" ЕООД са представени и приети по делото без оспорване стокова разписка, приемо-предавателни протоколи, подписани двустранно с посочени номера на МПС и имена на шофьори /стр. 314 и сл./, които не са обсъдени от съда. Представени и приети по делото са доказателства на чужд език, без съдът да е задължил страната, която ги представя да извърши надлежен превод, респективно да ги обсъди или да ги изключи от доказателствата по делото. Относно доставчиците "Мекс трейд къмпани" ЕООД и "Амекс Ко" ЕООД е прието, че са представени доказателства, които са недостатъчни за установяване реалността на доставките, като се е мотивирал с неоткриване на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси. За останалите доставчици / неконкретизирани/ е прието, че са представени приемо-предавателни протоколи, голяма част от които не са подписани и които съдът не е кредитирал, с оглед свидетелските показания на св. Стоилов. Действително част от приемо-предавателните протоколи /приложени в неномериран том с посочване на корицата 331/1/ са подписани от доставчиците "Вимакспетролеум" ООД и "Мекс трейд къмпани" ЕООД, като не са подписани от получателя, но в тази насока съдът не е обсъдил в съвкупност показанията на свидетеля, ведно със заключението на приетата по делото СТЕ и представените доказателства /част от тях отново на чужд език/ относно доставки към "Мекс трейд къмпани" ЕООД. Не на последно място приетото по делото заключение на СТЕ на стр. 5 е посочило, че посочените в таблица 5 и 6 данни са взети от ежемесечните справки за изминат пробег и изразходвано гориво от транспортните средства на касатора за 2009 г., които не са приобщени към доказателствата по делото, въпреки посоченото в мотивите на съдебния акт, че писмените документи, по които са работили вещите лица са приобщени към материалите по делото. С оглед на изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се обсъдят всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност за всеки от доставчиците и в съотвествие с конкретните доказателства за всеки от тях се установят релевантните факти. Да се приложат по делото и след становище на ответната страна, приемат като доказателства всички писмени доказателства въз основа на които е работило вещото лице изготвило СТЕ, като при необходимост следва да се допуснат допълнителни задачи на вещото лице. По искането за присъждане на разноски следва на основание чл. 226, ал. 3 от АПК да се произнесе първоинстанционният съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,