Решение № 8270 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2018 г.

Решение № 8270 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба, подадена от пълномощника на ТД на НАП – София срещу Решение № 3557 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13768/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна – Е. Симова, чрез пълномощника си адв. М. Кръстев, депозира отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на понесените по настоящото делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение на съда е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Съдът не е обсъдил писмените доказателства, приложени в АД № 2934/2014 г. на АССГ относно погасяването на задълженията на ищцата в процесния период, с оглед на твърденията на касационния жалбоподател, че въпреки наложените обезпечителни мерки, задълженията са погасявани доброволно със средства, които не са били запорирани, което сочи, че ищцата е разполагала с парични средства и не кореспондира с твърденията й за съществени затруднения за осигуряване на издръжката на семейството. Освен това, не са ангажирани писмени доказателства за размерите на запорираните средства на ищцата в банките, с оглед на преценката на твърденията й, че това съществено се е отразило на възможностите за осигуряване на издръжката на семейството, вкл. и за необходимите грижи за детето й, за което е приложено ЕР на ТЕЛК. Показанията на свидетелите не са обсъдени, съгласно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на относимост, конкретност и правдоподобност. Не е взето предвид, че за твърденията на ищцата за влошеното здравословно и емоционално състояние, не са ангажирани нито писмени доказателства (за извършени прегледи, консултации, проведено лечение и др.), нито е поискано назначаване на съответна експертиза. Не е обърнато необходимото внимание на постановяването за отмяна на обезпечителните мерки от 29.10.2014 г., поради погасяване на задълженията, което е станало значителен период преди отмяната му с решение 4505/29.06.2015 г. по АД № 2934/14 г. на АССГ. При съпоставка с постановлението за налагане на обезпечителните мерки от 3.12.2013 г. и неангажиране на доказателства за размерите на запорираните суми в банките, вкл. и за периода след 29.10.2014 г. изводите за това, че вредите, понесени от ищцата от незаконосъобразни актове са траели повече от 1 година и са в пряка причинна връзка с тях се явяват необосновани. Ако решаващият състав бе изпълнил в цялост задълженията си съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК вкл. да обсъди в цялост и във взаимната им връзка събраните доказателства вероятно би стигнал до противоположен на направения извод за доказаността на предявения иск и би констатирал, че ищцата не е доказала, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, причиняването на неимуществени вреди, които да се явяват пряка и непосредствена последица от отменените с решение 4505/29.06.2015 г. на АССГ, като незаконосъобразни, постановление за налагане на обезпечителни мерки от 3.12.2013 и потвърждаващото го решение на ТД на НАП от 7.01.2014 г. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Пред първостепенния съд Е. Симова е предявила иск срещу Национална Агенция за приходите – София, с който претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, възмущение, безсилие, безпокойство, отчаяние, негодувание, стрес, тревога, постоянно главоболие, безсъние, раздразнителност и депресия, в размер на 5 000 лева, заедно с дължимите лихви и направените разноски по водене на делото, настъпили от отменен, с решение № 4505 от 29.06.2015 г. на АССГ, като незаконосъобразен, акт – Решение № ПО-8 от 07.01.2014 г. на Директора на ТД на НАП, София и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 59002026 от 03.12.2013 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло така предявения иск и е осъдил НАП да заплати на Е. Симова сумата от 5 000 лв., ведно с дължимите лихви от деня на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане, както и понесените по делото разноски в размер на 505 лв. – държавна такса за завеждане на делото и възнаграждение за един адвокат. За да обоснове този правен резултат съдът е приел, че ищцата е установила наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на безвиновната отговорност на държавата в лицето на ответника, като размерът на обезщетението е определен съобразно правилата на чл. 52 ЗЗД. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения: В нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК съдът не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест с Определенията си от 21.12.2017 г. (л. 14) и от 18.01.2018 г. (л. 22). В административния исков процес по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест е на ищеца, който с всички допустими по ГПК средства следва да докаже твърдяните в исковата молба обстоятелства. Тежестта за доказване обаче не е само задължение да се представят доказателства от страната, която носи тази тежест. Доказателства, относими към предмета на правния спор, могат да се намират и у ответника, а и съдът има задължението да ги събира служебно. Едва след като е изяснил предмета на спора и е събрал относимите за правилното му решаване доказателства, без оглед на обстоятелството дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест, от ответната страна или са издирени служебно от съда, съдът излага констатациите си за дадени факти. Събраните доказателства следва да бъдат обсъдени в мотивите не само в тяхната взаимна връзка, но и във връзка с възраженията на страните. В случая съдът е основал своите правни изводи единствено и само на показанията на разпитаните по делото свидетели. Изискал е и е приложил адм. дело № 2934/2014 г. по описа на АССГ, но не е обсъждал намиращите се в делото доказателства и не ги е отнесъл към възраженията на страните. Всъщност възраженията на ответната страна изобщо не са обсъдени. На страните не са дадени указания, че следва да ангажират допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства във връзка с твърденията си, а всяка страна носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната за себе си изгодна правна последица. В този смисъл възраженията на процесуалния представител на ответника и на процесуалния представител на ВАП, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 АПК са основателни. Визираните процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение правилността на правните изводи на съда относно основателността и доказаността на предявения иск. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, като при новото разглеждане следва да бъдат дадени указания за представяне на доказателства във връзка с твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди и възраженията на ответника относно състоянието на запорираните банкови сметки; бъде извършена съвкупна преценка на всички относими доказателства; и въз основа на това да бъдат изградени фактическите констатации и правните изводи на съда, след разглеждането им и в контекста на доводите на страните. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение