Решение № 10901 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. Кръстева, против решение 14566/28.04.2025 г., постановено по адм. дело 2446/2025 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено негово решение 1070/28.01.2025 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на А. А. Д.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът А. А. Д., гражданин на Сирия, явил се лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд-София-град е отменил по жалба на А. А. Д., гражданин на Сирия, решение 1070/28.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и в тази част преписката е върната на компетентния орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила с молба ОК-13-1747/05.09.2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е отказан хуманитарен статут на чуждия гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ., тъй като представените справки на дирекция "Международна дейност" сочат, че обстановката в Сирия е нестабилна. Съдът е приел, че съгласно актуалната общодостъпна информация за ситуацията със сигурността в страната по произход на чужденеца, в Сирия има вътрешен въоръжен конфликт, който създава тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице поради царящото безогледно насилие. Счел е, че ситуацията със сигурността на цивилното население е влошена. Приел е, че поради наличието на въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност, икономическа и хуманитарна криза и несигурността след завземането на властта от организация, създадена от клон на Ал Кайда и определена за джихадистка, не може да се приеме като нормализиране на ситуацията. Съдът е приел, че с оглед тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, за жалбоподателя са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и съдът е отменил административния акт в тази част. Решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционният съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото общо четири справки относно Сирийската арабска република, последните три представени в касационното производство. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице от доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Противно на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., МД-02-160/14.03.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. че след свалянето от власт на президента Б. А. считано от 08.12.2025г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 септември 2025г. 1 863 863 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17-23 септември 2025г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и други логистична подкрепа. Като част от друга дейност, ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват 10 785 души. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю на 12.09.2024г., че неговите родители, четирима братя и четири сестра, все още живеят в [населено място] и [населено място], обл. Халеб. Следователно административния орган правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на А. А. Д.. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,