Решение № 14422 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2020 г.

Решение № 14422 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Текрам" ЕАД против решение № 24/3.01.2020 г. по адм. д. № 4915/2019 г. на Административен съд – София-град. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – Национална агенция за приходите, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Биков. Оспорва касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. По делото е безспорно, че спрямо "Текрам" ЕАД е било наложено обезпечение в размер на 30% от пазарната цена на внесени стоки, равняващо се на 1820 лева, на основание чл. 121а, ал. 3 вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК и сумата е внесена на 08.12.2017 г. С определение № 555/23.01.2018 г. по адм. дело № 14133/2017 г. на АССГ, действията по предварителното обезпечение са отменени и на 7.02.2018 г. сумата е възстановена. С оглед доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. След определяне на подходящ срок за изпълнение, в случай на неизпълнение, длъжникът изпада в забава. В конкретния казус дружеството – касатор в качеството му на кредитор не е поканил ответника по касация в качеството му на длъжник да възстанови внесената сума. При така установените обстоятелства, правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил оспорването. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по искова молба от "Текрам" ЕАД срещу НАП за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 31, 41 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 1820 лв. за периода на задържането й /8.12.2017 г. – 7.2.2018 г. /, лихви от 21.3.2018 г. до датата на исковата молба – 7.5.2019 г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 7.5.2019 г. до окончателното плащане на лихвата. Съдът е отхвърлил предявените искове. В мотивите си съдът е приел, че съгласно т. 4 от т. р. № 3/22.4.2005 г. по д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата, съответно – дължимостта на законната лихва на иска за обезщетение по ЗОДОВ е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Посочил е, че определението на АССГ, с което е прието, че е налице незаконосъобразен акт на администрацията, не подлежи на обжалване и няма доказателства да е съобщено на страните. Предвид липсата на доказателства за съобщаване, съдът е приел, че денят на изпълнение на задължението за връщане на процесната сума не е и не може да е предварително определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Поради това че ищецът не е поканил ответника да възстанови сумата, ответникът не е изпаднал в забава, поради което и не дължи лихва за забава. Решението е правилно. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че с протокол № 010100753297_3/7.12.2017 г. спрямо ищеца "Текрам" ЕАД, на основание чл. 121а, ал. 3, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК, е било наложено обезпечение в размер 30 % от пазарната цена на внесени от него стоки, равняващо се на 1820 лв. Внесъл е посочената сума, на 8.12.2017 г. С определение № 555/23.1.2018 г., по адм. д. № 14133/2017 г. на АССГ, са отменени действията по предварително обезпечение, като определението не подлежи на обжалване. На 7.2.2018 г. сумата е била възстановена. Обосновани са изводите на съда, че лихвата за забава се дължи не от датата на внасяне на сумата от 1820 лв. по сметки на НАП, а от датата, на която е влязъл в сила съдебният акт за отмяна на действията по предварително обезпечаване на финансовия контрол и на доказателствата по чл. 40 от ДОПК. Определението е от 23.01.2018 г. и поради това че не подлежи на обжалване, влиза в сила с постановяването си. Поради необжалваемостта си, това определение не се съобщава на страните по делото. След като е безспорно установено, че сумата от 1820 лв. е възстановена на 7.02.2018 г, за ищеца не са настъпили имуществени вреди нито от отменените като незаконосъобразни действия на ответника, нито незаконосъобразно бездействие по възстановяване на сумата. Краткият период от девет дни от влизане в сила на определението на съда до постъпването на сумата по сметка на ищеца е период, в който ответникът е имал възможност да се запознае със съдебния акт и да предприеме действия по неговото фактическо изпълнение. При тези съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,