Решение № 1672 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2011 г.

Решение № 1672 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Венеция Владимирова Панчева от гр. Плевен против решение № 78 от 6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 259 по описа за 2010 г. на Административния съд - Ловеч. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - община Тетевен, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 - 207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 54 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. като пропуснати ползи, които ищецът твърди, че са в причинна връзка с бездействие на кмета на община Тетевен да изпълни решение № 6996 от 3.07.2007 г., постановено по адм. дело № 2465 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - второ отделение. С това решение съдът е отменил мълчаливия, а впоследствие и изричен отказ на кмета на общината да учреди сервитут по молба вх. № СПК 03-07-9 от 27.07.2006 г., подадена от ищцата, и е върнал делото като преписка на общината, като е дал задължителни указания да се спазят изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Съображенията за това са били, че не е била установена причинна връзка между бездействието на ответника и твърдените от ищеца претърпени вреди и пропуснати ползи. Съдът е приел, че сумата 54 000 лв., представляваща изплатена неустойка като последица от неизпълнен договор за продажбата на имот, няма характера на непосредствена вреда, настъпила по време и място, следващо бездействието на кмета на общината, тъй като тя е била претърпяна, преди да възникне задължението на община Тетевен, произтичащо от посоченото по-горе решение на Върховния административен съд, т. е. не е била налице причинна връзка. По отношение на втора сума - 180 000 лв., претендирана като пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност на ищеца да получи тази сума като цена на развален договор за продажба на недвижим имот или от осъществяване на инвестиционни намерения в този имот, съдът е приел, че искът също е неоснователен. Съображенията за това са били, че предварителният договор за продажба на имота бил сключен под условие, т. е. при наличие на едно бъдещо несигурно събитие, от чието сбъдване зависело сключването на окончателния договор. Съдът е приел, че по делото не било доказано, че предприетото бизнес начинание е могло да увеличи чрез естествен пазарен механизъм (действал към онзи момент - 11.10.2004 г., когато е бил закупен имотът от ищцата) цената на имота от 67,78 лв. съгласно въпросния предварителен договор, сключен на 11.10.2004 г., на 180 000 лв., при положение че към този момент все още не е било променено предназначението на земята, нито е било извършено някакво проектиране. Направен е извод, че и в този случай не била налице причинна връзка между бездействието на общината и твърдените пропуснати ползи. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, но че не са били налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор, че има отменен административен акт и невъзможност да се ползва имот (поради липса на достъп до него) поради бездействието на общината. Спорът, на първо място, е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отменения административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането - издаването на административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая няма причинна връзка между бездействието на общината по изпълнение на решението, постановено по адм. дело № 2465 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - второ отделение. (С това решение, както се посочи по-горе, съдът е отменил мълчаливия, а впоследствие и изричен отказ на кмета на общината да учреди сервитут по молба вх. № СПК 03-07-9 от 27.07.2006 г., подадена от ищцата, и е върнал делото като преписка на общината, като е дал задължителни указания да се спазят изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ.) Това е така, защото твърдяната реална вреда в размер на 54 000 лв. е настъпила по време и място много по-рано от задължението за действие на кмета на общината като последица от посоченото решение, т. е. непосредствените вреди по време предхождат противоправния резултат. В тази връзка и твърдението за пропуснати ползи в размер на 180 000 лв., представляващи невъзможността да се продаде въпросния имот, също предхождат по време значително установеното бездействие на кмета на общината с оглед посоченото решение на Върховния административен съд. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,