Решение № 782 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2008 г.

Решение № 782 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Врачанския окръжен съд от 29.11.2007 г. по гр. д. № 639/2007, с което е потвърдено решението на Козлодуйския районен съд, с което са уважени предявените искове по чл. 109 ЗС и 431, ал. 2 ГПК. Недоволен от решението е касаторът Б. Г. П., които Н. К. го обжалва в срок с оплаквания съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал като доказателство нотариалната преписка по констативния нотариален акт на ищеца и в нарушение на материалния закон е приел, че предявеният иск не е за граници, а за собственост, като неправилно приема, че УПИ * и УПИ * са идентични, при положение че регулацията не е променяна от 1908 г. В представената писмена защита се излагат и други оплаквания срещу решението, които не следва да бъдат обсъждани предвид забраната на чл. 218, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) Ответникът по жалбата И. М. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на УПИ * по регулационния план от 1908 г., тъй като се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност за него през 1990 г. и най-малко от тогава го владее несмущавано до 2001 г., когато възникват споровете между страните. През 2006 г. ответникът също се снабдява с нотариален акт за собственост по давност върху имота, но фактическа власт той не е упражнявал. Като предприема действия по преместване на съществуващата от 1990 г. ограда между процесния и съседния УПИ *, ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е негаторен. Между страните няма спор за граници. Къде е преминавала границата между притежаваните от техните наследодатели имоти преди 1908 г. е без значение, тъй като настоящата граница е установена с прилагането на регулационния план от 1908 г. най-късно през 1990 г. Правилно въззивният съд не е изискал нотариалното дело от 1990 г., тъй като дори то да е запазено след изтичането на срока на съхранението му, то не може да съдържа доказателства за правно релевантни факти по делото. Също без значение е от кои имоти е образуван процесният парцел **** през 1908 г. Той е придобит по давност от ищеца и ответникът не може да има претенции за никаква част от него. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение