Решение № 13423 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2015 г.

Решение № 13423 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. П. срещу решение № 5607 от 21.08.2015 г., постановено по адм. дело № 8863 от 2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Касаторът поддържа твърдения за неправилност на съдебния акт. С допълнителни молби от 30.03.2016 г., 30.08.2016 г., 01.09.2016 г., 26.09.2016 г., 27.10.2016 г., 07.11.2016 г. са отправени множество квалификации по отношение съдиите и тяхната работа и са представени писмени доказателства както следва: писмо -отговор от Столична община /СО/ с вх. № СО-А16-ГР94-640; писмо-отговор на ДНСК с вх. № СТ-180-01-072/02.03.2016 г.; Постановление на СРП, с което се прекратява ДП по пр. № 22547/2015 г.; копие от протокол на КЗД по преписка № 360/2014 г.; решение по гр. дело № 12885/2014 г. на СГС от 16.06.2015 г.; решение № Ж-29/24.03.2014 г. на ДКЕВР; писмо, адресирано до Висш съдебен съвет на РБ. Ответникът - Столична община - район "И.", чрез пълномощника гл. юрк. Игнатова, в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Столична община, чрез пълномощника гл. юрк. И., в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представя нови писмени доказателства - Решение № 368/25.09.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ и Решение № 463/09.12.2014 г. на КЗД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд С.-град, е отхвърлил изцяло предявения от Т. Д. П. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община за присъждане на обезщетение в общ размер на 45 000 лв., причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на СО за периода 13.07.2012 г. до 11.09.2014 г. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на общината, а именно незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на СО. Съдът е изложил мотиви, че не са представени представени и достатъчно доказателства за претърпените вреди, с оглед на което е отхвърлил исковата претенция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищецът не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Административен съд С.-град е достигнал до правилни изводи, че в конкретния случай липса първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица. Обосновани са изводите на АССГ, че служителите на общината, които изпълняват контрол по строителството, при съставянето на констативните протоколи, в които са дадени предписания за демонтажни и разрушителни СМР, в резултат на които да се върне жилището в първоначалното му положение са действали съгласно действащите нормативни актове. Служителите в отдел "Контрол по строителството", към район "И." - СО, са съставили издадените констативни протоколи в съответствие с установено нарушение при извършеното преустройство на балкона на притежаваното от жалбоподателя жилище. За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия или бездействия. Затова и правилно съдът е определил твърдените от ищеца действия като извършени законосъобразно с оглед осъществяването на контрол по строителството. От представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства не може да се обоснове извод за основателността на исковата претенция. С оглед на гореизложеното, правилно съдът е приел е, че липсата на който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК изключва възможността, държавата, респективно общината, да отговаря за вреди по този ред. По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение