Решение № 8360 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 97/2019 г.

Решение № 8360 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 97/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. Найденов от [населено място], Област Смолян против решение № 444 от 6.11.2018 г., постановено по адм. д. № 263/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. В касационната жалба и в съдебно заседание са релевирани оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорените административни актове, както и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян, чрез юрисконсулт Петкова, в отговор от 19.04.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и в съдебно заседание, след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С оспореното решение, Административен съд – Смолян е оставил в сила решение № 1012-20-120#2 от 12.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян и потвърдените с него разпореждания № 203-01-95-6, 203-01-95-4 и 203-01-95-5, издадени на 19.07.2018 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян. Диспозитивът на съдебния акт е непрецизен, с оглед нормата на чл. 172, ал. 2 АПК и изписване на решението на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян. Но с оглед на мотивите се приема, че оспорването е отхвърлено, а решението е № 1012-20-120#1 от 30.08.2018 г. Видно от справката на лист 93 от делото, процесната главница в размер на 3427.60 лв. се формира като сбор от парични обезщетения за безработица, които са изплащани в периодите 18.03.2016 г. до 29.05.2016 г. и от 30.10.2016 г. до 17.12.2016 г. При преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства съдът не е съобразил нормата на чл. 168, ал. 1 АПК и не е изложил мотиви, с които да разграничи двата периода, които са при различна фактическа обстановка. Настоящата касационната инстанция изцяло въприема изводите на първоинстанционния съд относно периода 18.03.2016 г. до 29.05.2016 г., през който Найденов е получавал обезщетение за безработица, декларирайки на 28.03.2016 г., че е трудовото му правоотношение с ЕТ "Ю. Хаджиева" е прекратено на 18.03.2016 г., без реално да е работил при този осигурител. Но относно периода от 30.10.2016 г. до 17.12.2016 г., обезщетението за безработица е отпуснато въз основа на декларация за промяна в обстоятелствата от 7.11.2016 г., в която е посочено че трудовото правоотношение с "Аме Груп" е прекратено на 30.10.2016 г., без органите на НОИ да оспорили периода 30.05.2016 г. до 30.10.2016 г. Издадено е разпореждане № 203-01-95-3 от 7.11.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.10.2016 г. до 17.12.2016 г. В тази връзка съдът не е обсъдил защо в процесните разпореждане № 203-01-95-4 от 19.07.2018 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица е посочен период 18.03.2016 г. до 17.12.2016 г. В разпореждане № 203-01-95-5 от 19.07.2018 г. са съобразени само заявление вх. № 203-01-95 от 28.03.2016 г. и прекратено трудово правоотношение от 18.03.2016 г., а в разпореждане № 203-01-95-6 от 19.07.2018 г. е казано, че лицето следва да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 18.03.2016 г. до 17.12.2016 г. в размер на 3427.60 лв., ведно с лихвите по чл. 113 КСО. Изготвените с цитираното съдържание актове на Ръководителя на осигуряването за безработица са потвърдени с решение № 1012-20-120#1 от 30.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Смолян. Съдът не е направил анализ на съдържанието на цитираните разпореждания, в контекста на преценката за законосъобразност на решението на органа, осъществяващ контрол по административен ред по силата на чл. 117, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО, в редакцията му. изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., действала през цитираните периоди, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. В съдебното решение липсва анализ при определяне на размера на обезщетението за периода от 30.10.2016 г. до 17.12.2016 г. по какъв начин е повлиял неправомерно вписания доход на Найденов за неосъществена трудова дейност при ЕТ "Ю. Хаджиева". Не са съобразени съдържащите се по делото в РОЛ данни за осигурителен стаж и осигурителен доход на кандидатстващия за обезщетение при други осигурители преди и след периода при ЕТ "Ю. Хаджиева". В тази връзка част от оплакванията на адвокат Челебиев, изложени в съдебното заседание, състояло се на 8.05.2019 г., са основателни. В останалата им част оплакванията не кореспондират със снетите от собственика Ю. Хаджиева обяснения, представляващи неразделна част от констативен протокол № КП-5-20-00367723 от 25.01.2018 г. Обстоятелствата относно изготвяните документи с невярно съдържание и неистински документи (трудови договори, заповеди за назначаване и освобождаване, уведомления до НАП), внасяне на осигуровки и схемата по която е процедирано, за да бъде удостоверено, че лицата са работили във фирмата на ЕТ "Ю. Хаджиева" без реално да са полагали труд, се съдържат в мотивите към постановление от 11.07.2018 г. на Зам.-окръжен прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Смолян. С цитираното постановление материалите по преписка вх. № 1595/2018 г. на ОП – Смолян се изпращат на Районна прокуратура по компетентност за произнасяне в частта относно евентуално извършено престъпление по чл. 212, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, чл. 212, ал. 1 НК и/или престъпление/престъпления от Глава девета от особената част на НК. Посочените мотиви на постановлението потвърждават обясненията на Ю. Хаджиева, дадени пред органите на НОИ гр. Смолян по време на проверката. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Липсва законова пречка Директорът на ТП на НОИ - гр. Смолян да се произнесе с един административен акт по три жалби на Найденов, тъй като той е компетентния орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и "д" КСО, който осъществява контрол по административен ред върху всяко едно от тях. Съществено е обаче съдържанието на издаденото решение, с което този контрол е осъществен. След като съдът не е съобразил нормата на чл. 168, ал. 1 АПК и не е изложил мотиви по съществени за спорните правоотношения въпроси, то той е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение. Тези нарушения препятстват касационната инстанция да осъществи контрола по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието на решението с материалния закон. Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 220 АПК съдържа забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Нормата е създадена и с оглед правото на защита на страните, което изисква спора по същество, след изясняването му от фактическа страна, да бъде разгледан от две съдебни инстанции. Ето защо съдебния акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид неокончателността на това касационно решение относно изхода на спора, съдът не се произнася по направените от страните искания за разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,