Решение № 16445 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2011 г.

Решение № 16445 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АБК Инженеринг" ООД, гр. София, срещу Решение № 3778/23.11.2010 г. постановено по адм. д. № 7471/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу ревизионен акт № 2000807179/23.03.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в потвърдената с решение № 1143/20.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП част за непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 64, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 04., м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2006 г. по фактури издадени от "Ан Джи експорт-импорт" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД и "Строй-БМ-Консулт" ЕООД и установено задължение по ЗКПО за 2006 г., вследствие на преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 ЗКПО (отм.) с непризнати разходи по същите фактури. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме, че РА в оспорената част е законосъобразен и да отхвърли жалбата срещу него, първоинстанционният съд е направил анализ на ангажираните в хода на административния и съдебен процес писмени доказателства, включително и приетата от съда ССчЕ, от данните по които е приел, че не се доказва реалност на доставките по оспорените данъчни фактури, издадени от доставчиците "Ан Джи експорт-импорт" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД и "Строй-БМ-Консулт" ЕООД, което обосновава отказ за признаване на данъчен кредит и преобразуване на финансовия резултат с непризнатите разходи по същите фактури. Решението е правилно. С процесните данъчни фактури, издадени от доставчиците "Ан Джи експорт-импорт" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД и "Строй-БМ-Консулт" ЕООД, ревизираното дружество е осчетоводило разходи, за които твърди, че са за доставка на СМР. Фактурите не съдържат описание на съответната услуга, а като предмет на стопанската операция е отразено: "плащане по договор". Към фактурите са представени Договори за строителство, фискални бонове към фактурите, протоколи Обр. 19. Поради това, че фактурите не отразяват вида на услугата, както и по кой договор е осъществена, не може да се установи как е формирана цената на услугата, какви материали и труд са вложени. Във връзка с оспорване реалността на доставките са направени насрещни проверки на фирмите-доставчици, но същите не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, поради което не са установени факти, относими към осъществяване на доставките, а именно: съотносимост на фактурите към договорите и протоколите обр. 19; вида на доставката и съответно притежаването от съответния доставчик на техническа и кадрова обезпеченост. Никоя от посочените фирми - съконтрахенти на ревизираното дружество не е представила надлежни доказателства за притежаване на стоки и материали, както и за достоверност на извършените СМР. Съдът е направил анализ на представените приемо-предавателните протоколи Обр. 19 и е констатирал, че същите не отговарят на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В хода на съдебното оспорване е назначена и приета ССчЕ, вещото лице по която е направила посещение на адресите по последната регистрация на дружествата-доставчици, но не е открило процесните дружества-доставчици, офиси или обозначителни табели на фирмите им. Предоставена е възможност на жалбоподателя да предостави на вещото лице точните адреси и телефони за връзка на дружествата-доставчици, но поради невъзможност да се открият такива, в хода на съдебното производство е оттеглено искането за допълнително писмено заключение на вещото лице. Поради неустановеност на действителните по вид и обем СМР по процесните фактури, не се установява и връзката им със съответен протокол обр. 19. Отделно, последните не отговарят на изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. При оспорена реалност на доставките по процесните данъчни фактури, в тежест на оспорващия е било доказването с относими доказателства на настъпването на данъчното събитие по съответните фактури, а именно: установяване на конкретните видове СМР по всяка данъчна фактура, обекта където е осъществена услугата, връзката между издадената данъчна фактура, съответния Договор и протокол обр. 19. Всяка отразена във фактурите стопанска операция следва да бъде конкретизирана, което в случая липсва, поради това, че като предмет на стопанската операция във фактурите е отразено "плащане по договор". Липсата на достатъчни данни за вида, обема на строителните услуги, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да ги осъществят, водят до извод за недоказаност на реални доставки на услуги по процесните данъчни фактури, издадени от доставчиците "Ан Джи експорт-импорт" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД и "Строй-БМ-Консулт" ЕООД за данъчни периоди от 2006 г. Правилно, при недоказана реалност на фактурираните услуги, е прието от първоинстанционният съд, че отказът на данъчен кредит по същите е законосъобразен по реда на чл. 64, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 6 ЗДДС (отм.), както е законосъобразно и увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 ЗКПО (отм.) със сумата по фактурите, поради незаконосъобразното им осчетоводяване като разходи за строителни услуги, след като не е установено същите да са извършени. По изложените съображения, не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на закона при постановяване на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че такова в размер на 1941, 70 лв. е присъдено с първоинстанционното решение, същото е за цялото производство и второ такова за касационната инстанция не следва да се присъжда, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,