Решение № 5680 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2018 г.

Решение № 5680 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Б. М., против решение № 325 от 21.03.2018 г., постановено по административно дело № 1107/2017 г. на Административен съд С. – област, с което е отменено негово уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1603, с изх. № 01-6300/1189 от 29.12.2015 г., и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото от АССО, категорично се установява отразеното в уведомителното писмо, че се доказват основанията по чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба 32/2008 г. и т. 4. 15 и т. 4. 19, б. "д" от договора, т. е. неизпълнение на задължението да не се преустановява подпомаганата дейност за срок от 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Намира, че съдът неправилно преценил писмените и гласни доказателства по делото и неправилно приел за немотивирано и незаконосъобразно оспореното уведомително писмо. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба-сдружение с нестопанска цел "Шарени гайтани", със седалище гр. П., представлявано от управителя Д. Зортев, чрез процесуалния си представител адв. Клисурска, в писмен отговор и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че, в нарушение на чл. 224 от АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав на АССО не е обсъдил в цялост съдебно-графологичната експертиза заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател и не е изпълнил в всички указания, дадени с отменителното Решение № 13924/16.11.2017 г. по адм. дело № 13839/2016 г. на ВАС за преценка на всички представени по делото доказателства -поотделно и в тяхната съвкупност, за преценка дали са налице основания за отхвърляне на плащанията по сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристически дейности". След подробно обсъждане на всички относими доказателства, приложени при първоначалното разглеждане на делото и при повторното, и след съвкупния им анализ преценява крайния извод на АССО за липса на основания за извършване на проверка от Дирекция ПИ и, че няма изготвени писмени доказателства за извършените проверки на бенефициента, т. е. за нарушени чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, за явно необоснован. Счита и че не са обсъдени и писмените доказателства за извършени проверки от длъжностни лица от други дирекции на ДФЗ, докладните записки на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ и на директора на Дирекция ПИ и др., имащи пряко отношение към изпълнението на процесния договор, освен че не са обсъдени и гласните доказателства – показанията на свидетелите и проведените очни ставки, което счита за необходимо -за изпълнение на задължителните указания по отменителното решение на ВАС, с оглед на установяване на правнозначимите факти с годни доказателствени средства и за произнасяне съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК по всички основания по чл. 146 АПК. Намира и, че ако административния съд бе обсъдил в цялост относимите писмени доказателства, вкл. докладната записка от 16.11.2015, ползваща се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, би достигнал до извод, че категорично се установява отразеното в уведомителното писмо на административния орган за това, че се доказват основанията по чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба 32/2008 г., т. 4. 4, б. "а", т. 4. 15 и т. 4. 19, б. "д" от договора - неизпълнение на задължението да не се преустановява подпомаганата дейност за срок от 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Сочи, че ако бе извършил внимателен анализ на писмените доказателства и гласните доказателствени средства, административният съд би стигнал до извод, че категорично се доказват фактическите констатации в уведомителното писмо на административния орган за характера и неизпълнението на договорните и нормативни задължения на сдружението. Намира обжалваното решение за неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага то да се отмени и тъй като са налице основанията по чл. 227 от АПК, ВАС да отхвърли оспорването срещу уведомителното писмо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Шарените гайтани", против уведомително писмо № 1603 за отхвърляне на плащанията, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-6300/1189/29.12.2015 г., с което на дружеството е отказано изплащане на финансовата помощ по договор № 23/313/00259/12.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 313"Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, сключен на основание чл. 28, ал. 2 и, ал. 3 от Наредба № 32/12.09.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Обн. Д. в. бр. 83/23.09.2008 г. /, наричана по - долу за краткост Наредба № 32/12.09.2008 г. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 934/25.10.2016 г. по адм. д. № 171/2016 г. Административен съд - С. област отменил това уведомително писмо и върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 13924/16.11.2017 г. по адм. дело № 13839/2016 г., състав на ІV отд. на ВАС отменил това решение по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост на решението. Дал указание при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да извърши цялостен анализ на доказателствата по преписката, за да провери налице ли са посочените предпоставки за постановеното отхвърляне на плащанията по сключения между ДФЗ и Сдружение "Шарените гайтани" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности", включително след събиране на всички документи по адм. преписка и преценка на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в това число и представените в касационното производство доказателства. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, задължил ответника да окомплектова цялата административна преписка и да представи като доказателства по делото заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за извършване на проверка на оспорващото дружество, всички командировъчни заповеди за осъществените по нея внезапни проверки на място и изготвените в тази връзка докладни записки, изрично посочени в докладите за извършена работа. Обсъдил заповедите за командировка за 21.05.2015 г. и 13.10.2015 г., докладна записка с вх. № 02-6300/3052 от 18.05.2015 г., заповед № 03- РД/1090 от 23.06.2015 г. и докладва записка с вх. № 03-0416/6096 от 16.11.2015 г., както и изготвената съдебно-графологична експертиза, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните. С оглед посоченото в двете заповеди за командироване, а именно заповед № 992/20.07.2015 г. и заповед № 1335/12.10.2015 г., издадени на основание заповед № 03-РД/1090 от 23.06.2015 г. на ИД на ДФЗ, последната- с обхват: извършване на проверка по заявления за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности", мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" и мярка 41 "Прилагане на стратегии за местно развитие" в срок до 03.07.2015 г. и дирекция " Вътрешен одит в срок до 26.06.2015 г., счел за основателно възражението на жалбоподателя, че в обхвата на тази заповед не се включва извършване на проверки по процесната мярка 313 " Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по която е заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Извел извод, че в конкретния случай не били налице правни и фактически основания за извършване на тези проверки, в т. ч. на действията на служителите на дирекция "ПИ" към ДФЗ. Счел за нарушени и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК по съображения, че административният орган е издал оспореното писмо без да изясни всички факти и обстоятелства и без да е предоставена възможност на ползвателя да даде обяснения и възражения и приел, че уведомителното писмо за отказ се базира само на констатациите, обективирани в Докладна записка на директора на Д"ПИ", която от своя страна не се основава на никакви писмени доказателства: сведения, обяснения, докладни записки, протоколи или др., които да изхождат от служителите, извършили проверките на място. Така обосновал решаващ извод, че отказът се основавал само на установеното от служителите на Д"ПИ" - Маринов и Димитров, което не било обективирано в протокол, а единствено в Докладна записка на директора на Д"ПИ" от 16.11.2015 г., във връзка със заповед № 03-РД/1090 от 23.06.2015 г., чиито обхват не включва извършването на проверки по процесната мярка, а оттам и, че уведомителното писмо е издадено в нарушение и на изискванията за форма и за обоснованост, защото съображенията не кореспондирали с приетите по делото писмени доказателства Не съобразил указанието на ВАС, че представените с касационната жалба общо четири командировъчни заповеди сочат на съвместното извършване на проверките от М. М. и Д. Д. на 21.07.2015 и 13.10.2015 г. и на изцяло неправилна интерпретация от страна на съда /при първоначалното разглеждане на делото/ на приобщените по делото свидетелски показания, както и на останалите данни за релевантните за спора факти. Извел краен извод, че оспореното уведомително писмо е валидно, но незаконосъобразно, поради което го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалинте правила и необоснованост. На първо място-в нарушение на чл. 224 от АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебно-графологичната експертиза/л. 43 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника (л. 658, л. 258 и л. 63) и не е изпълнил всички указания, дадени с отменителното Решение № 13924/16.11.2017 г. по адм. дело № 13839/2016 г. на ВАС за преценка на всички представени по делото доказателства -поотделно и в тяхната съвкупност и за преценка дали са налице основания за отхвърляне на плащанията по сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристически дейности". Като се има предвид съдържанието на заповедта от 23.06.2015 г. (л. 19), включително посочване на Приложение № 1 към нея докладна записка на Дирекция "Противодействие на измамите" (ПИ), в което са посочени бенефициенти, за които има съмнение за създаване на изкуствени условия, в което изрично фигурира наименованието на жалбоподателя "Шарени гайтани", то следва, че проверката е надлежно възложена и извършена от съответните длъжностни лица именно с оглед на този бенефициент, противно на необоснования извод в противоположна посока на административния съд. Обстоятелството, че в мотивите на заповедта са посочени заявления по мерки 311, 312, 41 но не и 313, очевидно не изключва проверката на посочените в т. 1 от тази заповед проекти, изрично включващи процесния договор на "Шарени гайтани" по мярка 313, предвид докладната записка на директора на дирекция "Противодействие на измамите" (л. 20). Горният извод се налага и от отразеното в сигнала на изпълнителния директор на ДФЗ до Окръжна прокуратура - С. (л. 392 от делото) и докладната записка от заместник -изпълнителния директор на ДФЗ (л. 231). Наред с това, при съобразяване на заповедта от 23.06.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и командировъчните заповеди (л. 15 и сл.), длъжностните характеристики (л. 402 и сл.), както и на останалите посочени по-горе писмени доказателства, несъмнено се установява, че в именно в изпълнение на заповед на изпълнителния директор на ДФЗ са извършени проверки от служители на ДФЗ, включително дирекция "Противодействие на измамите" Д. Д. и М. М. относно процесното заявление на подпомагане и изпълнението на договора- с оглед на съмнения за създадени изкуствени условия от страна на бенефициента "Шарени гайтани". От съдържанието на докладната записка от 16.11.2015 г. на Дирекция "Противодействие на измамите" на ДФЗ (л. 22 от адм. д № 1107/17 г., л. 213 и сл. от адм. д. № 171/2016 г.) е видно, че същата е изготвена от главен експерт М. М. и е подписана от него и директора на Дирекцията ПИ Ю. М., като в нея са отразени извършените действия от длъжностни лица от тази дирекция по възложената проверка, включително и при извършените проверки на процесния обект, (посочен от бенефициента) от длъжностните лица Димитров и М. М. Тази докладна записка е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, който не е оспорен по реда и в срока на чл. 193, ал. 1 от ГПК. От друга страна-в заповедите за командировки (л. 15 и сл.) се съдържа изричен текст за това, че всички действия, касаещи естеството на проверката и отразени като резултати в докладна записка по случая, са подписани от посочените длъжностни лица, което обстоятелство се потвърждава и от съдебно-графологичната експертиза. Именно в докладната записка от 16.11.2015 г. на Дирекция ПИ от 16.11.2015 г. (л. 22) са изложени извършените действия и резултати от проверката, посочени в заповедите за командировка. Подписването на тази докладна записка от директора на Дирекция ПИ, на която е възложена проверката, и от длъжностно лице от тази дирекция категорично установява, че за проверката е съставен писмен доклад с отразяване на непосредствените впечатления и установените допуснати нарушения на бенефициента от посочени длъжностни лица в заповедите за командировка, поради което противоположните изводи на административния съд са и на това основание незаконосъобразни. Подписването на докладната записка и от директора на Дирекцията ПИ не заличава отразеното за съставянето й и подписването й от М. М., осъществил проверките на място. Затова е несъстоятелно и позоваването на административния съд на писмото от 14.02.2018 г. (л. 57 от адм. д № 1107/17 г.), което е изготвено по молба на адвокат Янакиева, а приложените заповеди за извършени проверки на място са за служители от Техническия инспекторат, не от дирекция ПИ, на чиято докладна записка се позовава издателят на оспореното уведомително писмо (л. 313). По тези съображения крайният извод на АССО, че не са били налице основания за извършване на проверка от Дирекция ПИ и че няма изготвени писмени доказателства за извършените проверки на бенефициента, респ. и че са нарушени чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК, са необосновани. Освен това, не са обсъдени и другите приложени писмени доказателства за извършени проверки от длъжностни лица от други дирекции на ДФЗ, докладните записки на заместник изпълнителния директор на ДФЗ на директора на Дирекция ПИ, с пряко отношение към изпълнението на процесния договор (л. 24 и сл.). Не са обсъдени и гласните доказателства – показанията на свидетелите и проведените очни ставки, което е било необходимо за изпълнение на задължителните указания по отменителното решение на ВАС с оглед на установяване на правнозначимите факти с годни доказателствени средства и за произнасяне съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК по всички основания по чл. 146 АПК. Ако първоинстанционният съд бе обсъдил в цялост тези писмени доказателства, вкл. докладната записка от 16.11.2015 (л. 22 и сл.), ползваща се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, би достигнал до извод, че категорично се установява отразеното в уведомителното писмо на административния орган за това, че се доказват основанията по чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба 32/2008 г. и т. 4. 15 и т. 4. 19, б. "д" от договора (л. 24) неизпълнение на задължението да не се преустановява подпомаганата дейност за срок от 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. Освен това, съгласно посоченото в оспореното писмо основание - чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба № 32 от 12 септември 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Насърчаване на туристическите дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., /издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ. бр. 83 от 23 септември 2008 г. последно изм. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г. / за срок 5 г. след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, ползвателят на помощта е длъжен да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия. Противно на приетото от съда, административният орган е имал основанието за отхвърляне на плащанията по заявка за плащане с УИН 23/313/00259/301, на стойност 224 660. 00 лв., по Договор за финансово подпомагане № 23/313/00259 от 12.12.2013 г., сключен между ДФЗ и сдружението-конкретно за неизпълнение на т. 4. 4, б. "а", т. 4. 15 и т. 4. 19, б. "д" от него, въз основа на получена Докладна записка от дирекция "ПИ" с Вх. № 03-0416/6096 от 16.11.2015 г. Този извод се налага от следното: При осъществените проверки по разпореждане на изпълнителния директор на ДФЗ от Дирекция "ПИ" се установява, че помещението, посочено от бенефициента, където да осъществява подпомаганата дейност е затворено, в неизползваемо състояние, без налична техника, за помещението се заплаща само наем, но не и разноски за ел. енергия, интернет и други консумативи и е отказан достъп до помещението след разговор по телефона с представляващия сдружението под различни предлози (отпуск, болест и др.). Освен това от управителя на "Ванеса кар" ЕООД -наемодател на сдружението, са получени сведения, че не е виждал обекта да работи и да има посещения в него, дори при сключване на договора за наем е получил уверение, че обектът няма да се ползва, поради което и не е предвиден отделен електромер и не се начисляват режийни разноски, както и че след проверка от Дирекция ПИ е забелязал лица от сдружението да изнасят техниката и материалите в кашони. От кмета на с. Д. е получена информация за това, че основен център за развитие на етнографското наследство и природни забележителности е читалището в селото. Ако административният съд бе преценил показанията на свидетелите Димитров и Маринов (л. 419 и сл.), включително и при очните ставки, предвид чл. 172 от ГПК и при съпоставка с писмените доказателства, както и степента им на конкретност, относимост и последователност, би констатирал, че са налице основания за кредитирането им относно осъществяваните от тях проверки и констатациите, както и че показанията на свидетелите Зортева (л. 569), Радев (л. 571) и Николов (л. 439) не могат да обуславят извод за опровергано съдържание на официалните документи, още повече, че при съобразяване на чл. 172 от ГПК - с оглед на родствена връзка, членството в сдружение и наемните отношения, както и с оглед на степента им на конкретност, относимост, последователност и правдоподобност, няма основания за кредитирането им. Показанията на св. Радев установяват липса на графици за членовете на сдружението кога да ходят в обекта, а показанията на св. Николов търпят развитие включително и при очната ставка със св. Маринов (л. 572) относно начина на извършване на проверката и констатациите по нея. От показанията на св. Бойчева (л. 571) - кмет на селото се установява, че дълго време не е имала контакти със сдружението, не е виждала рекламни материали, освен че с нея съселяните й не са споделяли за посещения на обекта, с изключение на едно. Ако бе извършил внимателен анализ на писмените доказателства и гласните доказателствени средства, административният съд би стигнал до извод, че фактическите констатации в уведомителното писмо на административния орган за характера и неизпълнението на договорните и нормативни задължения на сдружението се доказват по несъмнен начин. Именно установените в докладната записка от 16.11.2015 г. обстоятелства обясняват различията в констатациите при извършените проверки от длъжностни лица от Технически инспекторат и от Дирекция "ПИ", тъй като първите са осъществени след предварително уведомяване, даващо възможност за доставяне на съответна техника и придаване на вид на обекта като работещ, а вторите са с внезапен характер и установяват, че обектът не работи, липсват технически и други средства, което означава, че дейността действително не се осъществява постоянно в рамките на нормативно и договорно установените срокове, за което са показателни и условията за предоставяне под наем на помещението (незаплащане на разноски за електрическа енергия и липса на лица, които да работят постоянно в обекта. Поради това следва да се приеме, че правилно в случая административният орган е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба № 32 от 12 септември 2008 г. и е отхвърлил плащането. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 5 от посочената по-горе наредба. Необосновано решаващият състав приел, че уведомителното писмо за отказ се базира на констатациите, обективирани в Докладна записка на директора на Д"ПИ", която от своя страна не се основава на никакви писмени доказателства, които да изхождат от служителите, извършили проверките на място. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията, на посоченото в него правно основание, е отказал изплащане на финансова помощ по договор за финансово подпомагане № 23/313/00259 от 12.12.2013 г. и при липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на сдружение с нестопанска цел "Шарени гайтани" срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1603, с Изх. № 01-6300/1189 от 29.12.2015 г, издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение