Решение № 2073 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2019 г.

Решение № 2073 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Контрол" в ТД на НАП София срещу решение № 3193/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 13331/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 0323141/16.11.17 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на ДЗЗД "Лозенец-Д" запечатване на търговски обект – Пицария "Прадо", находящ се в гр. София, ж. к. Младост 1, бл. 64 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ДЗЗД "Лозенец-Д" гр. Копривщица, чрез представляващият Д. Тороманов взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на ДЗЗД "Лозенец-Д" първоинстанционният съд е приел, че от страна на органа не са изложени мотиви, относно определения срок на мярката, като дори констатацията, че нарушението е извършено за първи път не обосновават необходимостта от налагането на ПАМ, с продължителност от 14 дни. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на стойност 21, 05 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Неиздаването на фискален бон е нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен поради липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Във връзка със становището на ответника за заплатена глоба по издадено наказателно постановление, следва да бъде споделено следното: Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение