Решение № 5701 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2015 г.

Решение № 5701 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Захаринка Петкова Тодорова, Мирослав Кирилов Тодоров, Виолета Ангелинова Илиева и Сдружение "Човеколюбие" срещу решение № 928/20.02.2015 г., постановено по адм. д. 2465/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде уважена жалбата им или да бъде върнато делото за ново разглеждане. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и пледоарията по същество в открито съдебно заседание. Не претендират заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - кметът на община Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 928/20.02.2015 г., постановено по адм. д. 2465/2014 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на Захаринка Петкова Тодорова, Мирослав Кирилов Тодоров, Виолета Ангелинова Илиева и Сдружение "Човеколюбие" против решение № 59/31.01.2014 г. на пети специализиран състав на Комисията, с което е установено, че кметът на община Пазарджик не е осъществил спрямо тях нарушение на забраната за дискриминация под формата на неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1, и ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) във връзка с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по признак "увреждане" като е оставена без уважение жалбата им и допълненията към нея. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от Комисията и въз основа на нея е формирал изключително подробни и задълбочени правни изводи относно законосъобразността на действията на кмета на община Пазарджик, актовете на Общинския съвет и други държавни органи по повод услугата "Защитено жилище за хора с психични проблеми". При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е съобразил точно в какво са се изразявали оплакванията на жалбоподателите до КЗД и обстоятелството, че за своите твърденията те са ангажирали свидетелски показания, които не са им допуснати. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена поради някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Жалбоподателите са се обърнали към нея с жалба, поради това, че кметът на община Пазарджик е променил поведението си в хода на провеждана процедура по повод услугата "Защитено жилище за хора с психични проблеми" в момента, в който е разбрал, че собствениците на имотите са лица с такива проблеми. Жалбоподателите са твърдяли, че узнаването на това "увреждане" е променило хода на процедурата и тя не е приключила. В този смисъл това твърдение е следвало да бъде установено като относим към спора главен факт. В проведеното на 17.09.2013 г. заседание на пети специализиран състав на КЗД представителят на жалбоподателите е поддържал направеното в писмена молба доказателствено искане за разпит на свидетели, които да установят този относим към спора факти. Заявено е и присъствието на свидетелите като доведени от страната, но те не са допуснати. Според комисията са събрани писмени доказателства за тези факти, което е причина "свидетелите не са допустими" (л. 146 от адм. д. 2465/14 г. по описа на АССГ). За установяването на причината, поради която е променен хода на административната преписка по предоставяне на цитираната социална услуга законодателят не е поставил ограничения относно допустимите доказателствени средства. В случая не са налице и писмени доказателства, които да установяват, че причината е именно наличието на увреждания у собствениците на жилищата, в които е поискано да бъде организирано предоставянето на тази услуга. В съдебната фаза на производството са събирани и обсъждани множество писмени доказателства за развитието на административната преписка и съответно нормативните изисквания за законосъобразното й провеждане, но не са събрани доказателства за твърдението, че в точно определен момент кметът на община Пазарджик е променил отношението си към проблема като е "заявил, че е възможно да възникне недоволство у роднини и близки на собствениците на имотите". Логически погледнато такова безпокойство не би трябвало въобще да възникне и да се обсъжда по в административно производство с участието на страни, които са пълнолетни и дееспособни. В този смисъл ако с поисканите, но недопуснати без основание, свидетелски показания се установят твърденията на жалбоподателите за подобно отношение към тях само поради психическите им затруднения, би могло да се обсъжда доказване на дискриминация prima facie, което би довело до съвсем друг анализ на останалите събрани по делото доказателства на основание чл. 9 от ЗЗДискр. Всички обсъждани писмени доказателства и установени от тях факти за съобразяване на актовете и действията на общинската администрация с нормативната уредба относно предоставянето на социални услуги, нуждата от тях и зависимостта от актове на други държавни органи, са от правно значение, но биха имали друго значение ако се преценяват при различно разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 9 от ЗЗДискр. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че спорът не е изяснен от фактическа страна поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от КЗД, представляващи основания за отмяна на решението на Комисията, които неправилно не са констатирани от решаващият съд и довело до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК и поради това, че нарушението е допуснато от КЗД, спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, а следва след отмяна на съдебното решение и решението на КЗД, делото да бъде върнато като преписка за ново на Комисията. По водене на делото жалбоподателите не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение