Решение № 9734 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2012 г.

Решение № 9734 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано е по касационни жалби на Министерски съвет на РБ, на Национална спортна академия "Васил Левски" - София и на министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 460/10.01.2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 7666/2011 г., в частта за отмяна на решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет, с което територията на обект "Водна учебна спортна база" на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135 дка е обявена за обект с национално значение по отношение на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.131 по кадастралната карта на гр. Несебър. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лица без правен интерес за оспорването и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответникът - министърът на физическото възпитание и спорта чрез процесуалния си представител не оспорва касационните жалби и поддържа доводите на касаторите за уважаването им и отмяна на оспореното решение. Ответниците - Петра Атанасова Ставрева и Величка Атанасова Алексиева от град Бургас, чрез пълномощника си адв. Каменова са депозирали писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - второ отделение е приел за допустима жалбата на на Петра Атанасова Ставрева и Величка Атанасова Алексиева, в качеството им на собственици на поземлен имот в обхвата на оспореното решение на МС и за основателни поради материална незаконосъобразност на решението като постановено без годно правно основание и в нарушение на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС. Касационната инстанция намира така постановеното решението за валидно, допустимо и правилно. Собствениците на поземлени имоти изрично включени в територията, обявена за обект с национално значение с решението на МС, имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Решението засяга упражняването на собственическите им правомощия. Определянето на обект като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява върху правото на собственост, но от него настъпват промени в териториалния му статут, с което се засягат правата на собствениците. Последните са адресати на акта на МС и са активно процесуално легитимирани да го оспорят, поради което жалбите им са допустими. Оспореното решение на МС е незаконосъобразно. Нормата на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ определя смисъла на понятието "обект с национално значение", не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената разпоредба не представлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта. В ал. 3 е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. Последното настъпва по силата на закона, а не въз основа на решение на МС, при наличие на условията от цитираната норма - обектът да е публична държавна собственост и да е предоставен за ползване от МС по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Имотът на жалбоподателите е частна собственост. Не е спорна липсата на акт за публична държавна собственост върху поземлените имоти, включени в територията на спортната академия. Липсват и доказателства за предоставянето на ползването им по надлежния ред. Следователно обявяването им за обект с национално значение е в нарушение на приложимата материалноправна норма - чл. 47а, ал. 3 ЗФВС. Като мотиви на оспорения акт следва да се приемат изложените в Доклада на вносителите на проекта за решение на МС. В него са посочени причини за "неуредени права на НСА върху земята на спортната база" и е предложено да се приеме решение за обявяване на обекта за такъв с национално значение, за да се създаде "възможност за запазване целостта на базата и запазване на възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове". Така изложените фактически основания не обосновават национална значимост на обекта. Оспореният акт на МС се явява незаконосъобразен на изложените фактически и правни основания за издаването му. Обжалваното решение, с което той се отменя в частта, касаеща имота на оспорващите, съответства на материалния закон и се обосновава със събраните по делото доказателства. Касаторът - Министерски съвет на Р България поддържа становище, че съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО недвижимото имущество, предоставено на висшите учебни заведения е публична държавна собственост, а съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДС публичната държавна собственост не подлежи на възстановяване, поради което представеното по делото решение на поземлената комисия е нищожно, което обстоятелство не е преценено от първоинстанционния съд. Така направеното оплакване е неоснователно, тъй като съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността върху недвижимия имот на жалбоподателите пред първоинстанционния съд. В чл. 149, ал. 5 от АПК изрично е предвидена възможност за оспорване на нищожните административни актове без ограничение във времето, която правна възможност касаторът би могъл да упражни. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да бъде оставено в сила. Ответниците не са претендирали разноски пред настоящата инстанция и не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,