Решение № 4020 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Ц. Петкова. Жалбата е срещу решение 1576 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 380/2024г. от Административен съд Шумен. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4329 от 15.08.2024г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ и ръководител на управляващия орган по ПРСР 2014-2020г. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, в което да бъде оставено в сила решението за налагане на финансова корекция. Ответникът Община Смядово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Шумен е било образувано по жалба на Община Смядово против решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4329 от 15.08.2024г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ и ръководител на управляващия орган по ПРСР 2014-2020г. С него на Община Смядово е определена финансова корекция от стойността на разходите, признати за допустими по финансиране по ПРСР 2014-2020г., представляващи средства от ЕФСУ при възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за упражняване на строителен надзор по проект 27/07/2/0/00285 Реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа за питейно-битово водоснабдяване в селата Риш и Янково, община Смядово с две обособени позиции, в общ размер на 5325,00 лева с ДДС. Актът е издаден на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с §70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ, чл.2, ал.1, чл.5 и чл.7 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), както и чл.50, ал.8, пр.3 във вр. с ал.2 от Наредба 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба 12/2016г.). Установените нарушения са свързани с проведена от кмета на Община Смядово обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за упражняване на строителен надзор по проект 27/07/2/0/00285 Реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа за питейно-битово водоснабдяване в селата Риш и Янково, община Смядово с две обособени позиции. С обжалваното решение 1576 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 380/2024г. Административен съд Шумен е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и от формална страна същият съдържал фактическите основания за издаването му. Съдът е приел обаче, че актът е издаден при частично спазване на административно-производствените правила и в несъответствие с материално правните разпоредби и целта на закона. В решението липсвало изобщо позоваване на специалните по отношение на критериите за икономическо и финансово състояние на участниците разпоредби. За да се обоснове съдът е счел, че управляващият орган (УО) е изброил всички изисквания в чл.59 ал.2 от ЗОП, като никъде не е посочил кое точно от множеството изброени в цитираната норма изисквания не е съобразил възложителят. Освен това в решението не било посочено как законосъобразно възложителят е следвало да постави изискването за финансово състояние на участник, подаващ оферта за двете ОП и минималният оборот в какъв размер е следвало да бъде доказван - дали според по-високата стойност на оборота посочен за ОП 2 или по-ниската стойност по ОП-1. Административният съд е преценил като неоснователен довода на ръководителя на управляващия орган при издаването на оспорения акт за налагане на финансова корекция, че изискването за сумиране на минимален общо оборот за последните три финансови години при подаване на оферти за двете обособени позиция, е ограничително и дискриминационно. В тази насока съдът се е позовал и е обсъдил на законовите изисквания в чл.61, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 от ЗОП, чл.58 § 3 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, т.11 б.б от Наредбата за посочване на нередности, както е съдебната практика - решение 5519 от 29.05.2023г. на ВАС по адм. д. 8739/2022г., VII о., постановено по идентичен казус. Въз основа на това съдът е приел, че оспореното решение, налагащо финансова корекция в размер на 5% за нарушение на чл.59 ал.2, във връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т.11 б. "б" от Приложение 1 към чл.2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности, е незаконосъобразно. Обжалваното решението е правилно, като касационният съдебен състав споделя всички изводи в обжалваното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, препраща към тях. Установява се, че процесната безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони, е по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Според §70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ до приключването на програмите за програмен период 20142020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. С оглед на това приложими са разпоредбите в съдържанието им преди изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), направено с ДВ бр.51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания, ако води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В този смисъл административният орган следва да докаже извършено нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право. В разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ законодателят е посочил кои са случаите на нередности по т.9, като препраща към Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). За да наложи финансовата корекция, административният орган е твърдял допуснато нарушение на чл.59 ал.2, чл.2, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т.11 б.б от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Соченото нарушение попада в хипотезата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Според чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП. Според нея при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. А сред принципите за възлагане на обществени поръчки по чл.2, ал.1 от ЗОП са равнопоставеност и недопускане на дискриминация /т.1/ и свободна конкуренция /т.2/. Обосновано първоинстационният съд е приел, че поставеното от възложителя изискване ако участникът представя оферта и по двете обособени позиции да е реализирал минимален общ оборот в размер на 170000лв. без ДДС, не е в нарушение на чл.59, ал.2, чл.2, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗОП. В условията на поръчката е посочено, че участниците следва да са реализирали минимален общ оборот, изчислен на база годишни обороти, за последните три приключили финансови години, в размер на 80000лв. без ДДС за обособена позиция (ОП) 1 и за обособена позиция 2 90000лв. без ДДС. А ако участникът представя оферта и по двете обособени позиции, изискването е за общ оборот от сбора от оборотите по двете обособени позиции, или 170000лв. без ДДС. Спора се свежда до това дали възложителят законосъобразно е поставил изискване за сбор от оборотите по двете обособени позиции (170000лв. без ДДС) когато участник представя оферта и по двете обособени позиции. Или е следвало да изисква само оборот по всяка отделна обособена позиция, като в този случай участник с реализиран оборот от 90000лв. без ДДС е могъл да участва успешно и по двете обособени позиции, респективно да получи изпълнението на дейностите и по двете обособени позиции. Според чл.61, ал.1, т.1 от ЗОП по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите може да поставят изискване за последните три приключили финансови години да са реализирали минимален общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти. В разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗОП е посочено, че изискваният от възложителите такъв минимален общ оборот трябва да е съобразен със стойността, обема и срока за изпълнение на обществената поръчка и не може да надхвърля двукратния размер на нейната прогнозна стойност, освен ако това не е обосновано с естеството на строителството, услугите или доставките. А според чл.61, ал.3 от ЗОП когато определена поръчка е разделена на обособени позиции, изискването по чл.61, ал.2 от ЗОП се прилага по отношение на всяка отделна позиция. При тази законова регламентация с обжалваното решение обосновано е прието, че изисквания от кмета на Община Смядово общ оборот в размер на 170000лв. без ДДС не съставлява нарушение на правилата за определяне на изпълнител. Според чл.61, ал.2 от ЗОП изискваният от възложителите минимален общ оборот трябва да е съобразен със стойността и обема за изпълнение на обществената поръчка. Когато кандидат участва и по двете обособени позиции, той иска да бъде определен за изпълнител и по двете обособени позиции. Затова за него изисквания оборот е съгласно чл.61, ал.2 от ЗОП е за съобразяване със стойността и обема на обществената поръчка, която е сбора от двете обособени позиции. В противен случай с реализиран оборот само по едната обособена позиции (в случая 90000лв. без ДДС) участник може да получи изпълнение на дейности, които да надхвърлят стойността и обема на обществената поръчка, които за него са дейностите и по двете обособени позиции. Това би било в нарушение на чл.61 ал.2 от ЗОП. Въпреки че не е изрично посочено, това следва от смисъла и съдържанието на чл.61, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗОП. Същото е и изрично законово регламентирано в чл.58 §3 от приложимата Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, на която също законосъобразно се е позовал административният съд. Според тази разпоредба от директивата възлагащият орган може да определя минималния годишен оборот, изискван от икономическите оператори, по отношение на групи от обособени позиции, в случай че на спечелилия оферент се възлагат няколко обособени позиции за едновременно изпълнение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че със спорното изискване на възложителя е налице неравно третиране на кандидати, участващи по една позиции, спрямо тези, участващи и по двете обособени позиции. Доводите са неоснователни, тъй като всеки кандидат сам решава дали да участва и по двете или само по една обособена позиция. Няма изискване в условията на поръчката да едновременно участие и по двете обособени позиции (впрочем това би било и незаконосъобразно, тъй като би обезсмислило разделянето на поръчката на обособени позиции). В този смисъл конкуренти по спорното изискване са участници, участващи само по една обособена позиция, респ. само участващите и по двете обособени позиции. Няма и пречка кандидат, който притежава оборот над 170000лв. без ДДС, да подаде оферта само по едната обособена позиция. В този случаи той ще е равно третиран с участващите в тази обособена позиция. Когато той участва и по двете обособени позиции той също ще е равно третиран с други участници, подали също оферти и по двете обособени позиции. Но когато кандидат с оборот под 170000лв. без ДДС иска да участва и по двете обособени позиции, той не може да е равностоен с друг, който покрива изискването за такъв оборот. Защото именно в това е същината на допустимото съгласно чл.61, ал.2 от ЗОП изискване за икономическото и финансовото състояние. Затова няма нарушение при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, който елемент е част от дефиницията за нередност, регламентирана в чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013г. Няма и неправомерни критерии за подбор по смисъла на т.11 б.б от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Затова не са били налице условията на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. Процесното решение на налагане на такава законосъобразно е било отменено от първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,