Решение № 6274 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 61/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Медицински център д-р М. ООД, действащ чрез пълномощника адвокат Кокаларова, против решение 7935 от 21.10.2024 г., постановено по административно дело 802/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед за налагане на санкции 02/РД-25-625/24.04.2024 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Бургас, с която на дружеството е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 1000 лв. по 50 лв. за всяко едно от двадесетте нарушения; 2) осъден жалбоподателят да заплати на РЗОК - Бургас разноски в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят деловодните разноски. Подробно аргументира теза, че съдът не е обсъдил възраженията му, касаещи електронния документооборот. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 24.04.2024 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 416, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г.) и чл. 457, ал. 1 от НРДМД 2023-2025 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025 г.) са наложени 20 отделни санкции финансова неустойка от по 50 лв., в общ размер от 1000 лв. Нарушението по т. 1 от заповедта се изразява в липса на подписан от здравноосигуреното лице (ЗОЛ) екземпляр от амбулаторен лист на хартиен носител, квалифицирано като нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 218, ал. 2, т. 1 Амбулаторен лист (бл. МЗ-НЗОК 1), буква Б, във връзка с чл. 218, ал. 1, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г. По 8 от останалите точки се касае за нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация (първични медицински документи) по приложение 2б към НРДМД 2020-2022 г. и приложение 2 към НРДМД 2023-2025 г., установени при проверка на Направление за медико-диагностична дейност (МЗ-НЗОК 4) на хартиен носител по пакет Образна диагностика, а по 11 от точките на заповедта се касае за нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация (първични медицински документи) по приложение 2б към НРДМД 2020-2022 г. и приложение 2 към НРДМД 2023-2025 г., установени при проверка на Направление за медико-диагностична дейност (МЗ-НЗОК 4) на хартиен носител по пакет Клинична лаборатория. Нарушенията се изразяват във липса на следните реквизити в издадените от лечебното заведение направления за МДД (медико-диагностични дейности): отбелязване с х на кодовете на извършените МДД; дата на извършване на дейността и печат на лечебното заведение; дата, на която с подписа си пациентът удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване; подпис на пациента, с който удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образното изследване; код на специалност на лекар, извършил МДД; УИН на лекаря, извършил МДД. Осемте нарушения са квалифицирани като такива съответно по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 218, ал. 2, т. ІV, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., чл. 244, ал. 2, т. ІV, изр. 2, изр. 3 и чл. 245, ал. 1 от НРДМД 2023-2025 г., а единадесетте като такива по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 218, ал. 2, т. ІV, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 г., чл. 244, ал. 2, т. ІV, изр. 2, изр. 3 и чл. 245, ал. 1 от НРДМД 2023-2025 г. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Бургас, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол от 19.03.2024 г., срещу който лечебното заведение е възразило, но по възражението му преди издаване на заповедта не се е произнесла арбитражна комисия поради несформирането й в срок въпреки поканата за това (чл. 75, ал. 6 от ЗЗО). Наложените от директора на РЗОК - Бургас санкции финансова неустойка са в минималните предвидени съответно в чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и в чл. 457, ал. 1 от НРДМД 2023-2025 г. размери за първо нарушение. За да не уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с инвокираните в касационната жалба оплаквания следва да се акцентира върху това, че по в хода на производството пред Бургаския административен съд са оборени категорично поддържаните и пред настоящата инстанция жалбоподателови възражения по отношение на технологията, начинът на електронното въвеждане и отчитане на дейността. Становището на касатора, че съхранението на документите става приоритетно в електронната система, а не на хартиен носител, е в разрез с изискванията на приложимото НРДМД. Електронното отчитане на медицинската дейност не касае императивните изисквания за документооборота, заложени в НРДМД и приложенията към него. Медицинската документация следва да бъде изготвяна съгласно тези нормативни изисквания, и доколкото реквизитите и съдържанието на медицинските книжа е конкретно и изчерпателно установено, правилно съдът е стигнал до заключението, че липсата на който и да е реквизит или неотбелязване на медицински данни е нарушение, обуславящо налагането на процесните санкции. В този контекст следва да се отбележи, че посочените в санкционната заповед 20 нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им финансови санкции са в минимален размер. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение