Решение № 10434 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2017 г.

Решение № 10434 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2017 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова А. Х. М., гражданин на Алжир, е подал касационна жалба против решение № 4659/11.07.2017 г. по адм. дело № 5134/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8264/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушени и е поискано да бъде отменено със законните последици. Председателят на Държавната агенция за бежанците оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че А. Х. М., гражданин на Алжир, по вероизповедание мюсюлманин - сунит, етническа принадлежност: бербер, е напуснал страната си на произход легално три - четири месеца преди провеждане на интервюто (15.02.2017 г.), със самолет и виза за Турция, след което нелегално преминал в Р. Б. с помощта на трафикант. С молба вх. № 106/19.01.2017 г. на Регионален приемателен център-С. А. Х. М. поискал предоставяне на международна закрила. На 15.02.2017 г. било проведено интервю, по време на което той посочил, че е напуснал Алжир поради проблеми от личен характер - имал връзка в продължение на 7 години с богато момиче, но поради това че бил беден, родителите на момичето били против връзката им и устно го заплашили. Отделно от това посочил, че в Алжир не може да си намери работа и за това иска да стигне до страна, където може да работи и да живее добре. С решение № 8264/07.04.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. М. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на А. Х. М. липсват основания за предоставяне на закрила, защото изложените от него причини за напускане на страната му на произход са извън приложното поле на ЗУБ. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Съдът е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, както на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Според данните по преписката, А. Х. М. не бил обект на заплаха, която да е в състояние да породи у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Той не е членувал в религиозни организации или общности, не е бил задържан, съден или осъждан. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Животът и личността му по никакъв начин не са били застрашени в държавата на произход. Заявените причини за напускане на страната са от личен характер и подадат извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че тъй като бил настанен в общежитие от закрит тип, чужденецът бил лишен от възможността да събира доказателства. Настаняването на лицето няма общо с възможността за представяне на доказателства. В решението на председателя на Държавната агенция не е отразено, че отказът за предоставяне на статут почива поради липса на доказателства, представени от молителя, а поради това, че разказаната от него история не разкрива необходимост от търсената специализирана закрила. Съдът е подкрепил преценката на административния орган, защото тя се основава на цялостен анализ на заявените от кандидата обстоятелства, които нямат общо с тези, които законът изисква за удовлетворяване на молбата. Чужденецът може сигурно и безопасно да се завърне в Алжир, където няма вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Видно от представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при Държавната агенция за бежанците за обстановката, в Алжир съществуват проблеми, свързани с нарушаване на правото на свобода на събиранията, има младежка безработица и проблеми с терористичната организация "Ислямска държава", които обаче нямат връзка с индивидуалния случай на жалбоподателя. При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд