Решение № 6963 от 12.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Александрова, чрез пълномощника й адв. С. Чаушев срещу решение 398 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 266/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Смолян. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноски за производството и пред двете съдебни инстанции. Ответникът полицейски инспектор при Районно управление - Смолян към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян в писмено становище, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Шехов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 398 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 266/2021 г. по описа на АС Смолян е отхвърлена жалбата на М. Александрова срещу разпореждане от 14.10.2021 г., издадено от полицейски инспектор при Районно управление - Смолян, с което на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на възложените му правомощия е разпоредено на М. Александрова незабавно да премести МПС - лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с рег. [рег. номер], нейна собственост, така че да не пречи на МПС лек автомобил марка "Субару", модел "Форестър" рег. [рег. номер], собственост на Д. Пампоров и лек автомобил марка "Фиат", модел "Фиорино" с рег. [рег. номер], собственост на "ЕЛИВЕТ-ФАРМ" ООД, паркирани в двора на адрес гр. Смолян, ул. "Полковник Дичо Петров" 15А. Административният съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да обосноват основания за отмяната му, както и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Разпореждането е издадено от компетентен полицейски орган при изпълнение на функцията му по превенция на правонарушенията. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовата разпоредба на чл. 64 от ЗМВР без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането му. Оспореното разпореждане съдържа всички реквизити по чл. 64 от ЗМВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в докладна записка 1862ЗМ-359 от 13.10.2021 г. и докладна записка рег. 1862р-22629 от 14.10.2021 г. от същия полицейски орган, отразяващи извършена проверка и представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. Описаните в горепосочените докладни записки факти се подкрепят и от писмените обяснения и снимков материал по преписка 1862ЗМ-359/13.10.2021 по описа на РУ Смолян. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, се налага извод за неоснователност на оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на разпореждането. Неоснователно е и твърдението, че полицейският орган е действал извън рамките на материалната си компетентност по охрана на обществения ред. Това възражение е направено и пред първата инстанция, а решаващият съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно обхвата на правомощията на полицейските органи, предоставени им със ЗМВР, които упражняват в изпълнение на възложените им функции. Изрично допълнително следва да бъде посочено, че полицейският орган е извършил проверка и разпоредил на М. Александрова незабавно да премести МПС лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с рег. [рег. номер], нейна собственост, така че да не пречи на МПС лек автомобил марка "Субару", модел "Форестър" рег. [рег. номер], собственост на Д. Пампоров и лек автомобил марка "Фиат", модел "Фиорино" с рег. [рег. номер], собственост на "ЕЛИВЕТ-ФАРМ" ООД, паркирани в двора на адрес гр. Смолян, ул. "Полковник Дичо Петров" 15А, като действията предприети от Александрова, които е разпоредено да бъдат преустановени носят белези на самоуправно поведение в нарушение на обществения ред. Следователно в правомощията на полицейския орган е издаването на разпореждане за тяхното преустановяване в изпълнение на функциите му за опазване на обществения ред. В случая не е възможно да се възприеме тезата на М. Александрова за наличие на спор за собственост, който е разрешен с оспорения административен акт от полицейския орган, тъй като същият единствено е наредил на адресата на акта незабавно да премести собствения си автомобил, за да не пречи на движението и употребата на другите два горепосочени автомобила, като органът не е осъществил намесата в гражданско-правните отношения между страните, а е осъществявал полицейското правомощие по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във вр. с възложените му охранителни функции по опазване на обществения ред и превенция на противоправни дейности. За пълнота следва да бъде посочено, че от представеното към касационната жалба копие на нотариален акт 141, том І, рег. 1211, дело 101 от 2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, няма данни Александрова да притежава собствено външно паркомясто, за да се възприеме тезата й за наличие на спор за собственост, който е разрешен с оспорения административен акт. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,