Решение № 4407 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2009 г.

Решение № 4407 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - София област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Радмила Кронева, срещу решение № 612 от 13.10.2009 г. по адм. дело № 720/2009 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София област е отменил заповед № РД-09-0628 от 20.07.2009 г. на касационния жалбоподател, с която на вписаното в нея правно основание чл. 243, ал. 1 и чл. 252 от Националния рамков договор между НЗОК и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите за 2006 г. (НРД 2006), както и на основание чл. 233, ал. 1 НРД 2006, е разпоредено лечебното заведение ЕТ "Амбулатория - индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по нервни болести - д-р Миглена Кошева" да възстанови сумата от 567,50 лв. ведно със законната лихва в размер на 52,90 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед "е издадена при неспазване на процедурата по реализиране на отговорността по НРД 2006, която е различна в зависимост от това констатирани ли са нарушения, налага ли се санкция за тях, връщането на неоснователно платените суми на какво основание се претендира - извършено нарушение по НРД или при настъпване на обективно обстоятелство." В случая били смесени тези процедури без да се изясни връщането на сумите на какво основание се претендира, поради което било нарушено правото на защита на лечебното заведение. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на Административен съд - София област, че в процесния случай лечебното заведение дължи връщане на изплатените му суми за първични прегледи само ако е извършило или допуснало нарушение на договора. В преписката на РЗОК обаче няма констатации за нарушения, нито пък са приложени санкции. Условията, редът и финансирането за извършване на диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването - чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Тази наредба е Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39), по правилата на която лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) провеждат диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), подлежащи на диспансеризация от специалист. Заболяванията, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща дейностите по диспансеризация, са посочени в приложения № 6 и № 7, а честота и обемът на тези дейности се определят в Националния рамков договор - чл. 12, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 39. Задължително здравноосигурителното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист - чл. 132, ал. 2 НРД 2006, който е бил действащ и през процесния период, обхванат от оспорената пред Административен съд - София област заповед. Липсва задължение за отразяване на отказ от страна на ЗЗОЛ да бъде диспансеризирано. Позоваването на т. 10 от указанията за попълване на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист е неоснователно - това правило касае отразяване на отказ на пациента от назначената терапия или от хоспитализация. Остава още един съществен въпрос - съществува ли нормативно или договорно задължение за лечебното заведение за СИМП да диспансеризира ЗЗОЛ, ако при преглед установи заболяване от списъка на заболяванията по приложения № 6 и № 7 към Наредба № 39. "В случай, че пациентът страда от заболяване, включено в приложение № 9 (към НРД 2006), той задължително се диспансеризира от специалиста при диагностицирането му", се казва в писмената защита, изготвена от юрисконсулт Радмила Кронева и представена от нея пред първата съдебна инстанция (л. 282 от делото на АССО, ред 15 и 16 отгоре надолу). Но не се сочи правната норма или договорната клауза, която установява такова правило. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,