Решение № 9291 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2011 г.
ВАСIII отделение27.06.2011 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 865/25.02.211 г. по адм. д. № 7144/2009 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, в която Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Димитър Иванов Цветанов, ЕГН: 8311186525, сумата от 8700 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 230 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Димитър Иванов Цветанов, ЕГН: 8311186525, гр. София, против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, които са служители при СДВР, в размер на 8700 ( осем хиляди и седемстотин лева) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неоснователен. В ОСТАНАЛАТА част по отношение на министерството на вътрешните работи решението е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9291 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4748/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи против решение по адм. д. № 7144/2009 г. по описа на АС София- град. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Развива подробни съображения за престъпно поведение на друго физическо лице Владимир Иванов Иванов, който с инкриминирана лична карта на името на ищеца Димитър Иванов Цветанов е изтегли сумата от 8700 лева от личната му сметка. Твърди, че обезщетението по ЗОДОВ не се дължи, а вредите са в причинна връзка с поведението на ищеца. Ответната страна Димитър Иванов Цветанов оспорва касационната жалба и намира осъдителното решение за правилно. Министерството на вътрешните работи не изразява становище. Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото ако на лицето Владимир Иванов служители от СДВР не бяха издали лична карта на името на Димитър Цветанов, не би се стигнало да противоправния резултат. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8700 лева, представляващи пари изтеглени на 11 и 12 май 2009 г. от личната банкова сметка на ищеца Димитър Цветанов в Първа инвестиционна банка от вуйчо му Владимир Иванов Иванов, срещу представена от последния лична карта на името на Димитър Цветанов, но със снимка на Иванов. С решението първоинстанционният съд е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати обезщетение от 8700 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на нейни служители по чл. 14, т. 4 от ППЗБДС (отм). Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Следва да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен като неоснователен. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законът и ТР № 3 по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС имат предвид фактически действия и бездействия. Съгласно т. 6 от ТР № 3 на ОСГК на ВКС пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения. От установената фактическа обстановка е видно, че прекият причинител на вредата не е служител към Столична дирекция на вътрешните работи, а Владимир Иванов Иванов, който е изтеглил пари от банковата сметка на ищеца, използвайки лична карта на негово име, но със снимката на Иванов. Предвид нормата на чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Многократно Върховният административен съд в съдебни актове по този вид дела е посочвал, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е, които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая липсва и причинната връзка. Никаква житейска и правна логика не налагат правен извод, че винаги, когато едно лице чрез измама и ползвайки лични данни на друго лице се сдобива от СДВР с лична карта на чуждо име, задължителна и нормална последица при такива обстоятелства е изтеглянето на пари от чужда банкова сметка. Извършено е престъпление, за което има данни, че се провежда наказателно преследване. Претърпените от ищеца имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на Владимир Иванов, а не с действие или бездействие на служителите на СДВР. Отговорността по реда на ЗОДОВ е различна от наказателната отговорност, а развитите доводи на представителя на Върховната административна прокуратура са вследствие на неправилното тълкуване на материалноправната норма на ЗОДОВ. Редът за защита правата на увреденото лице в случая не е ЗОДОВ, който е специален закон по отношение на ЗЗД и се прилага само в посочените в него в хипотези. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение