Решение № 7023 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. К. Недялкова, против решение № 5085/18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 874/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на ответника „Дамасцена Розбио“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 15.02.2019 г. до 29.10.2024 г. в размер на 22 783,51 лв. В отхвърлителната си част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не са налице две от кумулативните предпоставки за ангажирането на отговорността на държавата – вредоносен резултат и причинна връзка между отменените от съда административни актове и претендираната законна лихва. На следващо място възразява срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като началният момент на забавата е определен неправилно. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира направените разноски по делото пред двете инстанции. Ответникът - „Дамасцена Розбио“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И. Тодорова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира просъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – Стара Загора е била подадената искова молба вх. № 5185/15.08.2025 г. от „Дамасцена Розбио“ ЕООД, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 085,56 лв., под формата на законна лихва, претърпени от отменени като незаконосъобразни административни актове - уведомително писмо изх. № 02-240-2600/939 от 15.02.2019 г. и уведомително писмо изх. № 02-240-2600/939#9 от 29.03.2022 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ, за неизплатено в срок финансово подпомагане в размер на 35 972,32 лв. по заявление УИН 24/270617/02562 за кампания 2017 г. с Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014- 2020. По фактите решаващият съд е установил, че ищецът е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, с УРН 467916. С уведомително писмо изх. № 02-240-2600/939 от 15.02.2019 г. е отказано финансово подпомагане за декларираните схеми в заявлението за подпомагане за 2017 г. Посоченото писмо е отменено с решение № 174/29.04.2021 г., постановено по адм. д. № 837/2019 г. по описа на АС – Стара Загора, оставено в сила с решение № 12655/13.12.2021 г., постановено по адм. д. № 7753/2021 г. по описа на ВАС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Финансовото подпомагане е отказано повторно с уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/939#9 от 29.03.2022 г. С решение № 2214/26.02.2024 г., постановено по адм. д. № 10920/2022 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 368/03.10.2022 г. по адм. дело № 283/2022 г. по описа на АС – Стара Загора, с което уведомителното писмо от 29.03.2022 г. е обявено за нищожно, на основание чл. 177, ал. 2 АПК и преписката е върната на компетентния орган със задължителни указания. Дължимата сума е изплатена от ДФЗ на 30.10.2024 г. Първостепенният съд е приел предявеният иск срещу ДФЗ с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за допустим за разглеждане и частично основателен. Въз основа на изяснените факти и събраните доказателства е достигнал до заключение, че по делото се установява кумулативното наличие на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Съгласно изложените мотиви, претенцията на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на финансово подпомагане за кампания 2017 г., признато от ДФЗ за дължимо и съответно платено в по-късен момент от този, в който е следвало да бъде оторизирана и изплатена субсидията. В случая твърдените от „Дамасцена Розбио“ ЕООД вреди са реално настъпили за периода от 15.02.2019 г. до 29.10.2024 г., вкл. и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с постановената от съда отмяна на уведомителното писмо от 15.02.2019 г. и обявената нищожност на уведомителното писмо от 29.03.2022 г. Така постановеното решение от Административен съд – Стара Загора е валидно, допустимо и правилно. Наведените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК са изцяло неоснователни. Касаторът сочи бланкетно и съществено нарушение на съдопроизводствените правила без да излага конкретни аргументи по това касационно основание. От друга страна позицията му за неправилно определяне на момента, от който може да се претендира обезщетението за вреди, противоречи на твърденията за липсата на две от предпоставките – причинен вредоносен резултат и пряка и непосредствена връзка между отменените от съда административни актове и претендираната законна лихва. Извън контекста на производството по реда на чл. 203 и сл. АПК е направеното искане в касационната жалба за потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Правилна е преценката на решаващия съд за доказаност на всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ДФЗ за причинени на „Дамасцена Розбио“ ЕООД имуществени вреди. Претенцията на ищеца има за предмет обезщетението на тази вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на парично вземане, което вземане е признато от касатора за дължимо и платено в по-късен момент едва на 30.10.2024 г., отколкото е следвало да бъде извършено според приложимата нормативната рамка. Забавата в плащането е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ и произволните действия на административния орган, вкл. противоречието с влязло в сила решение на съда. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно началния момент на забавата. В решението са изложени последователни мотиви по приложението на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета и тълкуването на Съда на ЕС по съединени дела С-160/21 и С-217/21. Обоснован се явява изводът, че реалната вреда от забавеното плащане на сумата по следващото се финансово подпомагане за кампания 2017 г., е възникнала от датата на издаване на първия административен акт - уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/939 от 15.02.2019 г. Неотносимо към конкретната фактическа обстановка е твърдението на касатора във връзка с приложението на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. В случая уведомително писмо от 29.03.2022 г. е обявено за нищожно с горепосоченото решение на АС – Стара Загора по адм. дело № 283/2022 г., оставено в сила с решение № 2214/26.02.2024 г. по адм. д. № 10920/2022 г. Тъй като безспорно вредите, поради от неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, то на основание чл. 1 ЗОДОВ следва и правилно е присъдено обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Административният съд е разграничил надлежно лихвата, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 тълкувателното решение. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Останалите мотиви на административния съд да бъде частично уважен предявеният иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 01.04.2026 г. в размер на 1 533 евро, с отбелязване за извършване на плащането от „Дамасцена Розбио“ ЕООД в брой. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,