Решение № 9653 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2012 г.

Решение № 9653 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2409/2.11.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2465/2012 г., с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 260900187/9.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 486/16.07.2009 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2005 г. в размер на 10 545.53 лв. и лихви в размер на 4 780.88 лв. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е прогласил за нищожен РА, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. на ВАС, доколкото в него не е посочено, че РА следва да бъде прогласен за нищожен. Практиката на ВАС е да се отменя РА като издаден след АПВ при това само в производствата по обжалване на самия РА. Налице са два влезли в сила акта, необжалвани по съдебен ред, издадени по един и същ въпрос и в този случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Доколкото ДОПК не въвежда правило за това кой акт следва да се отмени, то приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК са правилата на АПК - чл. 99, т. 5 и чл. 103, ал. 5. Претендира се обезсилване на решението или неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което искането за прогласяване нищожността на РА да бъде прието като искане за възобновяване на административното производство по правилата на ДОПК, АПК и ГПК, алтернативно, се претендира връщане на преписката на административния орган за произнасяне на основание чл. 133, ал. 4 от ДОПК, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ИВ ТРАНС" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Мадара" № 15 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Джунджулова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Пловдивският административен съд е бил сезиран с искане, подадено от "ИВ ТРАНС" ООД - Хасково, за прогласяване нищожността на РА № 260900187/9.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 486/16.07.2009 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установен корпоративен данък на дружеството за 2005 г. в размер на 10 545.53 лв. и лихви в размер на 4 780.88 лв. Съдът е приел, че искането е допустимо като подадено от лице, имащо право и интерес от прогласяване нищожността на РА, доколкото с него са създадени нови публични задължения. РА е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган. Не е обжалван по съдебен ред. Искането съгласно чл. 149, ал. 5 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не е обвързано със срок. Ревизията, след която е издаден РА № 260900187/9.06.2009 г., е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 900066 от 2.02.09 г., изменена със ЗВР № 900187/31.03.09 г., издадени от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Хасково на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Преди издаването на ЗВР № 900066 от 2.02.09 г., на 9.05.06 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 7853 от Янка Иванова Андонова, старши инспектор по приходите, ръководител на екип в ТД на НАП - Хасково. Със същия е извършено прихващане на основание чл. 128 ДОПК на установено вземане за ДДС - 3492.24 лв. с лихви по корпоративен данък по ГДД № 26003229/30.03.06 г., който не е обжалван и е влязъл в сила. АПВ е издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. Съгласно ТР № 1/25.06.2012 г. на ОСК на ВАС АПВ, придобил статут на окончателност преди 19.12.07 г., не може да бъде оттеглян или изменян след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с РА, издаден по реда на чл. 112 и чл. 113 ДОПК. Незачитането на стабилитета на АПВ, проявил своите последици до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /19.12.07 г./, е в противоречие с принципа на правовата държава и нарушава правната сигурност. Този стабилитет може да бъде преодолян след 19.12.07 г. само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Доколкото в случая ревизията е възложена и извършена по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а не по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, то тя е недопустима, а издаденият РА - нищожен. Така постановеното решение е правилно. Неправилни са твърденията на касатора, че несъобразяването на РА с влязъл в сила преди издаването му АПВ е основание за отмяната му като незаконосъобразен в производството по съдебното му обжалване, а не основание за неговата нищожност. Както правилно е приел първоинстанционният съд, съобразявайки се с ТР № 1/25.06.2012 г. на ОСК на ВАС, стабилитетът на влезлия в сила до 19.12.07 г. може да бъде преодолян само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК възлагането на ревизия по този ред се извършва от териториалния директор. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде РА орган по приходите. Както ЗВР, така и ЗОКО № К 900187/14.05.09 г., в случая не са издадени от териториалния директор. Безпротиворечиво съдилищата в подобна хипотеза правят извод за това, че липсата на компетентност на органа, възложил ревизията и определил орган по приходите, който да издаде РА, рефлектира върху компетентността на органа, издал акта, и е основание за неговата нищожност като издаден от орган без материална компетентност. Доколкото в случая е безспорно установено, че РА не е обжалван по съдебен ред, преценка относно това дали е издаден от компетентен орган не е извършвана от съда и искането за прогласяване на РА за нищожен е допустимо. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е преценил искането като такова за прогласяване нищожността на РА вместо като искане за възобновяване на производството по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Искането е за прогласяване нищожността на РА и това ясно е заявено в него. Същото правилно е възприето от съда и е преценено като допустимо и основателно. Няма искане за изменение на издадения АПВ в хипотезата на чл. 133, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като след това е издаден РА, който му противоречи, за да приеме съдът, че не е компетентен да го разгледа и да го изпрати на компетентния орган по приходите. Не е налице основанието по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване решението на Пловдивския административен съд. Не са налице и останалите касационни основания - тези по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо отАПК, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение