Решение № 211 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 438/2015 г.

Решение № 211 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 438/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Образувано е по касационна жалба на С. Пловдивска духовна семинария "Св. Св. К. и М." [населено място] против решение № 1775/24.10.2014 по в. гр. д. № 2647/2014 г. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което е призната за незаконна Заповед № 44/24.09.2013 г. на ректора на С. Пловдивска духовна семинария "Св. Св. К. и М.", [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с В. Й. П. от [населено място] поради дисциплинарното му уволнение и заповедта е отменена, В. Й. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "старши възпитател"и С. Пловдивска духовна семинария "Св. Св. К. и М.", [населено място] и са присъдени са разноски. Ответникът по касация с В. Й. П. оспорва касационната жалба по същество. Застъпва становище, че в случая не са налице "системни нарушения на трудовата дисциплина", поради което липсва дисциплинарно нарушение и дисциплинарното уволнение е незаконно. Позовава се и на това, че се полза със закрилата при уволнение като синдикален лидер. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. С определение № 487/30.04.2015 г. по делото съдът е приел, че касационната жалба е процесуално допустима, както и че са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно теченето на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 194, ал. 1 КТ, когато работникът или служителят в рамките на тези срокове, е ползвал законоустановен отпуск. Прието е, че по този въпрос е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК тъй като в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване с представените от касатора решения /Р№ 249/02.03.1995 г. по гр. д. № 1548/1994, III г. о на ВКС, Р № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 311/2011 г. на III г. о. на ВКС./ С обжалваното решение е прието, че дисциплинарното наказание - уволнение е наложено за множество дисциплинарни нарушения, извършени през м. Юни 2013 г., за които субектът на дисциплинарната власт е бил уведомен с нарочни доклади, както следва: доклад с вх. № 88/26.06.2013 г., доклад с вх. № 97/27.06.2013 г. доклад с вх. № 08/27.06.2013, доклад с вх. № 104/04.07.2013 г., доклад № 105/04.07.2013 г., доклад вх. № 106/04.07.2013 г. Съдът се позовава на задължителна практика на ВКС /решения по чл. 290 ГПК/, според която двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване на нарушението от субекта на дисциплинарната власт в неговите съществени признаци от обективна и субективна страна. В този контекст е прието, че с получаването на съответните доклади работодателят е узнал за извършените нарушения и от този момент е започнал да тече предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок. Доколкото заповедта за дисциплинарно уволнение е с дата 24.09.2013 г., съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок и само на това основание е заповедта е незаконна. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска, / достатъчно е същият да е от предвидените в закона /. Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират на текат, поради това за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. В този смисъл са и цитираните решения на ВКС във връзка с които касационното обжалване е било допуснато. С оглед този отговор на поставения по делото въпрос, досежно основателността на касационната жалба следва да се приеме следното: По делото няма спор, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на едногодишния срок, но календарно - след изтичането на двумесечния срок. При постановяване на своето решение обаче, съдът не е съобразил данните, че през периода от 19.07.2013 г. до 13.09.2013 г. ищецът е ползвал годишния си платен отпуск за 2013 г. След приспадане на този период, се установява, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Независимо от казаното уволнението е незаконно на друго основание. Още в исковата молба ищецът е заявил, че се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ, доколкото към момента на уволнението е организационен секретар на териториална синдикална единица на национален синдикат " Защита" - Федерация на работещите в Образованието, науката и спорта [населено място]/Ф./. За установяване на това твърдение по делото е представен протокол от конференция на Ф., проведена на 06.12.2012 г. от който се установява, че ищецът е бил избран за организационен секретар на териториалната организация. Представен е и списък на присъствалите на конференцията като и двата документа са заверени от синдиката. С оглед на това следва да се приеме, че доколкото към датата на уволнението ищецът е чл. на ръководството на териториалната организация на Националния синдикат "Защита -Ф.", същият се е ползвал със защитата предвидена в чл. 333, ал. 3 КТ. Ръководството на синдиката не е дало съгласие за неговото дисциплинарно уволнение и само на това основание, уволнението е незаконно. При преценката дали е налице хипотезата на чл. 333, ал. 3 КТ съдът не може да навлиза в обсъждане на обстоятелства дали конференцията е била надлежно свикана, дали присъстващите лица са членове на синдикалната организация, както и дали същата е протекла правилно, в каквато насока са доводите на ответната страна. Страната би могла да оспори представените документи по реда на чл. 193 ГПК като писмени доказателства, като при такъв вид оспорване съдът следва да разпредели доказателствената тежест и с оглед вида на оспорването да събере необходимите доказателства. По тези съображения, които са различни от съображенията на въззивната инстанция постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По делото не се намират доказателства за направените от ответната страна разноски за тази инстанция, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.