Решение № 16013 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2019 г.

Решение № 16013 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по два броя касационни жалби, съответно от "Ей Ейч Би Джи 2" ООД-Пловдив и от началник Отдел "Финансова политика" при община Родопи срещу Решение № 860 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2861/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 1-ви състав, в съответните му части. Касаторът – "Ей Ейч Би Джи 2" ООД-Пловдив, чрез адв. Печев, обжалва Решение № 860 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2861/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 1-ви състав, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД /№ 674/4.05.2018 г., издаден от органи по приходите към отдел "Финансова политика" при община Родопи, мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел "Финансова политика" при община Родопи, относно услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за следните имоти: имот, УПИ 005726, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 5 349 кв. м., с открита партида № М303_100629; имот, УПИ 005727, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 31 354 кв. м., с открита партида №М304 100629; имот, УПИ 7 891, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 7 891 кв. м., с открита партида № М305_100629; имот, УПИ 00564, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 3 257 кв. м., с открита партида № М306 100629, за периода 1.01.2016 г. -31.12.2017 г. в общ размер на главницата - 10 666, 57 лева и в общ размер на законна лихва върху главницата -1767, 46 лева, както и в частта за определената лихва за забава в размер на 41, 26 лева за периода 1.01.2015 г. -31.12.2015 г. за задължението за ТБО по отношение на имот с партида № М305 100629. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага, че предвид измененията на ЗМДТ в сила от 1.01.2019 г. и респективно – 1.01.2022 г., не се таксуват услугата по събирането и транспортирането на отпадъците, както и услугата по тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се използва през цялата година, и за него е подадена декларация по образец в съответния срок, какъвто е процесният случай. Посочва, че цитираната норма на чл. 62 от ЗМДТ няма ретроактивно действие, но счита че тя илюстрира справедливата логика на закона, а именно: принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Излага, че дори да е налице депо за обезвреждане на битови отпадъци на територията на общината и същата да извършва услугата, то тя не я извършва по отношение на оспорващия, тъй като той нито е причинител, нито е притежател на отпадъци, които да се нуждаят от обезвреждане. Относно определената лихва за забава в размер на 41, 26 лева за периода 1.01.2015 г. – 31.12.2015 г. за ТБО относно имот с партида № М 305100629, счита че същата не се дължи, тъй като по тези задължения дружеството е направило плащане и по този начин е признал дължимостта на вземането. Иска отмяната на решението в посочената част и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – началник Отдел "Финансова политика" при община Родопи не изразява становище по касационната жалба. Касаторът – началник Отдел "Финансова политика" при община Родопи, чрез адв. Маринова, обжалва Решение № 860 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2861/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, 1-ви състав, в частта с която е отменен АУЗД № 674/4.05.2018 г., издаден от органи по приходите към отдел "Финансова политика", при Община Родопи, мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел "Финансова политика" при община Родопи, относно определени задължения за такса битови отпадъци, включваща услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 1.01.2017 г. -31.12.2017 г и за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 1.01.2016 г. -31.12.2017 г. в следните имоти: имот, УПИ 005726, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 5 349 кв. м., с открита партида № М303_100629; имот, УПИ 005727, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 31 354 кв. м., с открита партида № М304 100629; имот, УПИ 7 891, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 7 891 кв. м., с открита партида №М305_100629; имот, УПИ 00564, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 3 257 кв. м., с открита партида № М306 100629, в общ размер на главницата от 13 925, 79 лева и в общ размер на законната лихва върху главницата от 666, 34 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от доказателствата по делото се установява безспорно престирането на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, което е и предпоставка за дължимостта ?, като дружеството не попада в нито една от законовите хипотези на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, за да се приеме че таксата се явява недължима. Посочва, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът. Иска се отмяна на решението в посочената част и разноски за касационната инстанция. Ответникът - "Ей Ейч Би Джи 2" ООД-Пловдив, чрез адв. Печев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд – Пловдив, в оспорената му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред АС – Пловдив е бил АУЗД № 674/4.05.2018 г., издаден от органи по приходите към отдел "Финансова политика" при Община Родопи, в частта за определените на дружеството задължения за ТБО в размер на 24 592. 36 лв. главница и 2433. 80 лв. лихви за периода 1.10.2015 г. - 31.12.2017 г., мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел "Финансова политика" при община Родопи. С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на "Ей Ейч Би Джи 2" ООД – Пловдив АУЗД № 674/4.05.2018 г., издаден от органи по приходите към отдел "Финансова политика" при Община Родопи, мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел "Финансова политика" при община Родопи, в частта с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци, включваща услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 1.01.2017 г. -31.12.2017 г и за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 1.01.2016 г. -31.12.2017 г. в следните имоти: имот, УПИ 005726, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 5 349 кв. м., с открита партида №М303_100629; имот, УПИ 005727, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 31 354 кв. м., с открита партида № М304 100629; имот, УПИ 7 891, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 7 891 кв. м., с открита партида №М305_100629; имот, УПИ 00564, извън строителни граници на с. Брестник, състоящ се от земя 3 257 кв. м., с открита партида № М306 100629, в общ размер на главницата от 13 925, 79 лева и в общ размер на законната лихва върху главницата от 666, 34 лева; отхвърлил е жалбата в останалата ? част; осъдил е община Родопи да заплати на "Ей Ейч Би Джи 2" ООД сума в размер на 869, 40 лева разноски по делото, съразмерно уважената част от жалбата и е осъдил "Ей Ейч Би Джи 2" ООД да заплати на община Родопи сума в размер на 598 лева разноски по съразмерност. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че АУЗД е издаден от административен орган, снабден с необходимите правомощия за това, в рамките на съответното нормативно уредено производство и е обективиран в предвидената от закона форма. Изложил е, че основният спор по делото се свежда до въпроса свързан с дължимостта на вменената на дружеството ТБО, включваща компонентите "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2017 г., "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за процесните имоти. Относно услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" съдът е приел, че макар ежегодно със Заповеди № 799 от 27.10.2014 г. и № 1047 от 9.10.2015 г. и № 1103/18.10.2016 г. в изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, кметът на Община "Родопи" да е определял границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места, нито от съдържанието на тези заповеди, нито от процесния АУЗД, не може да се установи къде точно е местонахождението на процесните имоти, за да се обоснове категоричен извод, че същите попадат в очертаните от цитираните заповеди райони, в които се твърди да се предоставят обсъжданите услуги. Посочил е, че изложените констатации налагат извод за липса на фактически основания за издаване на оспореният АУЗД, което е самостоятелно основание за неговата отмяна в коментираната част. От друга страна съдът е изложил, че дори обсъжданите имоти да попадат в границите на районите определени със заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Родопи, по делото не са представени убедителни доказателства за реалното предоставяне на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за спорната 2017 г. и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Изложил е мотиви, че съдържанието на представените месечни констативни протоколи е твърде общо, а кметът не е представил посочените в тях маршрутни графици и схеми, нито опис на извършените работи по населени места и обекти, пътни листове, актове или други документи, установяващи именно фактическото престиране на услугата. По отношение на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" съдът също е приел, че не са налице достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да обосноват фактическото й престиране. Анализирал е представените трудови договори и допълнителни споразумения и е посочил, че от тях по никакъв начин не може да се изведе извод, че лицата, с които тези договори и споразумения са сключени, фактически са извършвали услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в землището на с Брестник, което е с площ 20. 752 кв. км. Изложено е, че представените по делото граждански договор от 29.12.2016 г. с предмет услуги по снегопочистване и опесъчаване на територията на с. Брестник, ведно с протоколи за извършена работа и доказателства за изплатени суми, също не установяват престирането на услугата. Съдът е възприел за неоснователна жалбата по отношение на задължението за заплащане на такса за "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци", каквато е начислена за всички имоти за процесните периоди, тъй като е установил, че не е налице изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Посочил е, че имотите се намират в район, в който Община Родопи е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в с. Цалапица, за което по делото са представени договори за приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо на неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица, сключени между община Пловдив и община Родопи. Като е изложил мотиви, че дължимостта на разглежданата такса не зависи от това дали имотите се ползват или не, а от тяхната принадлежност към територия, в която тази услуга се извършва, и като е съобразил трайната практика на ВАС, съдът е приел за законосъобразен оспореният АУЗД досежно определената такса за "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" за периода 1.01.2016 г. 31.12.2017 г. по отношение на следните имоти: имот с партида № М303 100629; имот с партида № М304 100629; имот с партида № М305 100629 и имот с партида № М306 100629 в общ размер на главницата-10 666, 57 лева и лихва за забава в размер на 1767, 46 лева. Съдът е приел за неоснователна жалбата и в частта относно определената лихва за забава в размер на 41, 26 лева за периода 1.01.2015 г. -31.12.2015 г. за задължението за ТБО по отношение на имот с партида № М305 100629, като се е обосновал с плащането от страна на дружеството по тези задължения и е приел, че по този начин е признал дължимостта на вземането. Решението е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на "Ей Ейч Би Джи 2" ООД-Пловдив: Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон. Неправилно касаторът се позовава на измененията на чл. 62 от ЗМДТ в сила от 1.01.2019 г. и респективно – 1.01.2022 г., като твърди, че не се таксуват услугата по събирането и транспортирането на отпадъците, както и услугата по тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се използва през цялата година, и за него е подадена декларация по образец в съответния срок. Както правилно е посочено в жалбата изменението няма ретроактивно действие и не може да бъде приложено в процесния случай, доколкото с обжалваният АУЗД са установени задължения до 2017 г. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината. Не е налице и изключението в приложимата редакция на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед доказателствата по делото, съдът правилно е установил, че процесните имоти се намират в район, в който община Родопи е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в с. Цалапица, за което са представени договори за приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо на неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица, сключени между община Пловдив и община Родопи. Не може да бъде споделено възражението на касатора по отношение на определената лихва за забава в размер на 41, 26 лева за периода 1.01.2015 г. – 31.12.2015 г. за ТБО относно имот с партида № М 305100629, че същата не се дължи, тъй като по тези задължения дружеството е направило плащане и по този начин е признал дължимостта на вземането. Напротив, неоснователността на жалбата в тази част първоинстанционният съд правилно е мотивирал именно с наличието на плащане по съответните задължения и по този начин с признаването на тяхната дължимост и съответно признаване на основанието за начисляване на посочената лихва. По жалбата на началник Отдел "Финансова политика" при община Родопи: Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци, включваща услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 1.01.2017 г. -31.12.2017 г и за "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 1.01.2016 г. -31.12.2017 г. в процесните имоти. Необосновано е твърдението в касационната жалба за престиране на посочените услуги. Видно от представените доказателства по делото – месечни констативни протоколи за извършените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, които не са придружени с маршрутни графици и схеми, нито с опис на извършените работи по населени места и райони, както и без пътни листове и други относими документи, не се установява фактическото предоставяне на услугите през процесния период по отношение на имотите на "Ей Ейч Би Джи 2" ООД. От друга страна, правилно съдът е приел, че от съдържанието на заповедите на кмета, не може да се установи в кои местности извън границите на населеното место е разпоредено извършването на услугите, за да се обоснове категоричен извод, че декларираните имоти попадат в очертаните от цитираните заповеди райони, в които се твърди да се предоставят услугите. Изводите на съда не се разколебават от представените протоколи за установяване на извършена работа за зимно поддържане и почистване, тъй като от тях се установява, че дейности по зимно поддържане и почистване са били извършени само в рамките на с. Брестник, но не и в местността "Шарпавица", в землището на с. Брестник, в която се намират имотите на дружеството. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и съвкупна преценка на събраните доказателстав, правилен е крайният извод на съда, че услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" за периода 1.01.2017 г. -31.12.2017 г. и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" – първия и втория компонент на ТБО, не са предоставяни от община Родопи по отношение на имотите на "Ей Ейч Би Джи 2" ООД за процесния период, като при това положение не следва да бъде начислявана такса за тези компоненти и обжалваният АУЗД като незаконосъобразен в тази част следва да бъде отменен. С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, първо отделение счита, че касационните жалби са неоснователни, тъй като липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на разноски на касатора не се дължат. Такива не се присъждат и на ответника по касационната жалба, предвид, че не е направено своевременно искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,