Решение № 3072 от 1.4.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив, чрез главен юрисконсулт Й. Караиванова, като процесуален представител, против Решение 1612/29.07.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 212/2021 година. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че съдът не е формирал собствени мотиви, възприел е едностранчиво доказателствата по делото и е кредитирал заключението на вещото лице без да го съобрази с останалия доказателствен материал. Касационният жалбоподател моли съдът да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът Амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ Медицински център за очно здраве Виста ООД, чрез адв. Н. Карадимов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. След преценка на доказателствата и поддържаните в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-28-15/13.01.2021 г., издадена от директора на РЗОК Пловдив, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е поискано възстановяване на суми в общ размер от 2 280 лева по отношение на шест случая с посочени истории на заболяванията - ИЗ 262/2020 г., ИЗ 263/2020 г., ИЗ 264/2020 г., ИЗ 265/2020 г., ИЗ 266/2020 г. и ИЗ 267/2020 г., всички от дата 29.10.2020 година. От фактическа страна се установява, че в изпълнение на Заповед РД-13-1767 от 11.12.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив е извършена проверка на ответника, със задача: контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ, за дейност през месец октомври 2020 г. за оказване на болнична помощ, в съответствие с общите и специалните условия по НРД 2020-2022 г. за МД, изм. и доп. и Приложение 18 Амбулаторни процедури към НРД 2020-2022 г. за МД, изменен и допълнен. За резултатите от проверката на процесните 6 броя ИЗ е съставен протокол 293/14.12.2020 година. Издаден е и протокол за неоснователно получени суми 42/14.12.2020 г., в който същите са отразени и са за отчетените амбулаторни процедури 19 - Оперативно отстраняване на катаракта по отношение на шест случая с посочените по горе истории на заболяванията. Протоколът е връчен на управителя на лечебното заведение на 14.12.2020 година. Против протокола за неоснователно получени суми е постъпило становище с вх.29-00-180/17.12.2020 год., в което дружеството е възразило против констатациите отразени в него. С доклад вх. 23-00-1082/23.12.2020 г. до директора на РЗОК Пловдив е предложено издаването на писмена покана, като е приложено становище от 22.12.2020 г. на проверяващите контрольори, обобщили резултатите от извършената проверка на дружеството. Като част от административната преписка е приложена Заповед РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от Закона за здравето (ЗЗ) са въведени временни противоепидемични мерки за периода от 29.10.2020 г. до 12.11.2020 година. Със Заповед РД-01-864/26.10.2020 г. директорът на РЗИ - Пловдив, на основание чл. 63, ал. 7 от Закона за здравето, за периода от 28.10.2020 г. до 30.11.2020 г. е наредил на територията на област Пловдив да се преустанови плановия прием и плановата оперативна дейност в лечебните заведения за болнична помощ. При тези данни административният орган е констатирал неизпълнение на изискванията на чл. 315, ал. 2 от НРД 2020-2022 г., за МД, изм. и доп., във връзка с Заповед РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването за преустановяване провеждането на планов прием и планова оперативна дейност (т.13 и т. 14 от нея) за вече цитираните шест броя ИЗ, вследствие на което е издал оспорената писмена покана за сумата 2 280 лева. С оспореното решение административният съд е приел, че писмената покана е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е отменил същата. Решението е правилно. Неоснователни са касационните възражения за неправилност на решението на първоинстанционния административен съд поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които са касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК. От съобразителната част на писмената покана, издадена от директора на РЗОК Пловдив на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, е видно, че лечебното заведение не е изпълнило условието на чл. 315, ал. 2 от НРД за МД за 2020 2022 г. във връзка със Заповед РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването. Заповедта е постановена в хипотезата на чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4 и ал. 11, чл. 63в от Закона за здравето и във връзка с Решение 673 на Министерски съвет от 25.09.2020 г. за удължаване на срока на обявената с Решение 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с последващи решения на МС. С нея са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 29.10.2021 г. до 12.11.2020 година. В чл. 63, ал. 4, ал. 7 и ал. 11 от Закона за здравето е предвидено, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Временни противоепидемични мерки по ал. 4 на чл. 63 от същия закон може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място. Процесната заповед и на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето е общ административен акт, издадена по реда на чл. 73 АПК, публикувана е на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежи на предварително изпълнение. По силата на т. 13 и т. 14 от заповедта, за периода от 29.10.2020 г. до 30.11.2020 г., се преустановява плановия прием и плановата оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ, находящи се в административните области със заболеваемост от Covid-19 към 23.10.2020 г. над 120 човека на 100 000 население, съответно за същия период в областите, където заболеваемостта е между 60 и 119,9 човека на 100 000 население, в лечебните заведения за болнична помощ се преустановява само плановата оперативна дейност. Според т. 20 от заповедта дейностите, които не са преустановени или забранени с нея, продължават да се изпълняват при спазване на въведените противоепидемични мерки с предходните заповеди на министъра. От анализа на т. 13, т. 14 и т. 20 от Заповед РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването следва извод, че забраната за провеждане на планов прием и планова оперативна дейност, послужила и като правно основание за издаване на процесната писмена покана, касае единствено лечебните заведения за болнична медицинска помощ. На основание чл. 4 от Закона за лечебните заведения в относимата към датата на издаване на писмената покана редакция, лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ, което обстоятелство ги подразделя на лечебни заведения за болнична медицинска помощ и лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Жалбоподателят черпи своите възражения за правилност на първоинстанционното решение от обстоятелството, че е лечебно заведение, предоставящо извънболнична медицинска помощ съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 1, т. 1, б. в от Закона за лечебните заведения и чл. 14 от НРД за МД за 2020 2022 г., поради което и не попада в предметния обхват на забраната по т. 13 и т. 14 от заповедта. Съобразявайки характера на правно - организационната и медицинската дейност на Амбулатория за извънболнична медицинска специализирана помощ Медицински център за очно здраве Виста ООД касационният състав счита, че действително тя не се явява адресат на Заповед РД-01-626/27.10.2020 г. в частта относно въведените ограничения относно извършване на планова оперативна дейност, считано от 29.10.2020 г. до 12.11.2020 година. По тази причина не може да се приеме, че е доказано соченото в писмената покана правно основание, съобразно което и чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, амбулаторията следва да възстанови неоснователно получените суми в общ размер на 2280 лева. Разпоредбата на чл. 76а ЗЗО предвижда, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая издадената писмена покана е в противоречие с материалните норми на чл. 76а, ал. 1 и ал. 3 ЗЗО. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноските в размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат по делото е основателна и следва да бъде уважена. Дължи се посочената сума от 480 лева по приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г., която е заплатена напълно и в брой от лечебното заведение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение