Решение № 5055 от 12.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. Гошевилова, гр. Велинград, подадена чрез процесуален представител адвокат В. Мешков, срещу решение 717 от 04.10.2022 г., постановено по адм. д. 683/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АдмС - Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Заповед 951/21.06.2022 г. на кмета на Община Велинград, с която е отказано издаването на удостоверение за наследници по нейно искане вх. 94-00/58/5818/07.06.2022 г. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се възнаграждение за двете инстанции на спора. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Представено е допълнително писмено становище по съществото на спора. Ответникът - кмета на Община Велинград в съдебно заседание не се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба, в който се посочват аргументи за правилност на съдебното решение. Направено е предварително възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова е претендирано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Основателни са според него оплакванията на касатора за неправилната интерпретация на относимите факти и обстоятелства от страна на решаващия съд, водеща до необоснованост на оспорения негов акт /което от своя страна е довело и до неправилното приложение на материалния закон/. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и пр., свързани с неправилната интерпретация на релевантните факти. Ето защо предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено заедно с оспорвания административен акт. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АдмС-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Л. Гошевилова, гр. Велинград, срещу Заповед 951/21.06.2022 г. на кмета на Община Велинград, с която е отказано издаването на удостоверение за наследници по нейно искане вх. 94-00/58/5818/07.06.2022 г. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по искане на лицето Л. Гошевилова. Тя е поискала издаване на удостоверение за наследници по образец на Т. Молхова, починала на 11.08.2013 г. От доказателствата по делото е видно, че между Т. Молхова и Б. Гошевилов е имало сключен брак, който е прекратен със съдебно решение от 14.07.1976 г. От брака им са родени две деца: П. Гошевилов - починал на 24.09.2011 г. и С. Гошевилов - починал на 21.11.2021 г. И двамата починали сина нямат деца /низходящи наследници/. Б. Гошевилов е сключил последващ граждански брак с Л. Гошевилова на 29.09.1990 г., от която има дъщеря - Б. Гошевилова. Административният орган е установил, че възходящите на Т. Молхова, както и двете й сестри и двама й братя са починали, като последните имат наследници. Той е сметнал, че това е правилната наследствена линия и във връзка с това, на основание чл. 5 от Наредба РД-02-20-6/2012 г. във вр. чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК и Закона за наследството е издал обжалваната заповед, с която се отказва издаване на удостоверение за наследници поради липса на правно основание, тъй като Л. Гошевилова не попада в хипотезата на законни наследници. Този административен акт е бил обжалван от искателя Гошевилова и съдът е отхвърлил жалбата й. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че заповедта на кмета е постановена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия със Закона за наследството и Наредба РД-02-20-6/2012 г., при спазване на установените административнопроизводствени правила, при спазване на приложимия материален закон и съобразяване с целта на закона. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено в противоречие с материалноправните изисквания на закона. Правилен е изводът на съда за наличието на компетентност на административния орган, сезиран със съответното искане за осъществяване на административна услуга. Останалите изводи на съда обаче, са в пълно противоречие с процесуално правните изисквания на АПК и материално правните норми на Закон за наследството. На първо място, ако беше верен изводът на административният орган и на съда, че лицето не е наследник на Т. (Т.) Молхова и може да получи административна услуга по друг ред /като трето лице/, то съдът е следвало да отмени административния акт и да върне преписката с указание на административния орган да посочи неточностите на заявлението на лицето по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК и след това да извърши необходимата административна услуга. На второ място, съдът безкритично е възприел тезата на административния орган и не е проследил и анализирал доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Ако беше направил това, щеше да констатира, че са съвсем основателни изложените в първоинстанционната жалба възражения, че след като умира на 11.08.2013г. Т. Молхова на основание чл.5 ал.1 от ЗН оставя за наследник само своя жив син С. Гошевилов /другият й син е починал през 2011г. преди нея и няма наследници, освен майка си и брат си/. От своя страна, С. Гошевилов след като умира на 21.11.2021г. и тъй като няма деца /не е оставил низходящи/, на основание чл.6 от ЗН остава за наследник своя баща - Б. Гошевилов. Така наследствената маса е преминала от Т. през С. до Б.. Самият Б. след като умира на 18.01.2022г. остава на основание чл. 9, ал.1 от ЗН за наследници съпругата си Л. Гошевилова и на основание чл.5, ал.1 от ЗН дъщеря им Б. Цветкова. Следователно, неправилен и необоснован е извода на съда, че касационната жалбоподателка Л. Гошевилова не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 и 2 от относимата Наредба и няма право да иска издаването на удостоверението за наследници. Налице е и правен интерес на същата като заявител - чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК да получи исканото от нея удостоверение. По изложените съображения съдебното решение се явява неправилно. Същото, заедно с потвърдения с него акт - Заповед 951/21.06.2022 г. на кмета на Община Велинград следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за съобразяване с дадените от настоящата инстанция указания по прилагане на Закона за наследството. Поради направеното искане за присъждане на разноски от касатора, съдът следва да осъди юридическото лице Община Велинград да заплати на Л. Гошевилова направените от нея разноски в двете съдебни инстанции в размер на 1180 лв. за държавни такси и адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение