Решение № 8631 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2017 г.

Решение № 8631 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Столична община, депозирана чрез процесуален представител гл. юриск. Лазова, срещу Решение № 4842/18.07.2017 г. по адм. дело № 4257/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по същество. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт, като неправилен и необоснован, а по отношение на * ид. ч. от гаража като недопустим. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по жалбата - И. И. и Т. И., чрез процесуален представител, са депозирали отговор, в който оспорват жалбата като неоснователна. Излагат доводи по същество. Молят първоинстанционния съдебен акт да бъде изцяло потвърден, като претендират присъждане на направените по делото разноски в размер на 300 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Иван и Т. И. срещу Столична община за сумата 3713,58 лв., претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на искова молба, представляващи неполучен наем от гараж, който им се дължал като имотно обезщетение по проведено отчуждително производство. Претендирана е и сума в размер на 12 000 лв., общо за двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на бездействие на Столична община за издаване на заповед за определяне на гараж като имотно обезщетение на двете лица. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт искът за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е уважен до размер 2974 общо за двамата ищци, представляващи обезщетение за настъпили за тях имуществени вреди за период от 01.02.2014 г. до 26.04.2017 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на Столична община ведно със законна лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищците сума в размер на 3000 лв., общо за двамата, представляваща обезщетение за настъпили за лицата неимуществени вреди през периода 01.02.2014 г. до 26.04.2017 г., / неправилно посочен в решението поради допусната очевидна фактическа грешка от 01.02.2014 до 26.04 . 2014 г./ в резултат на незаконосъобразно бездействие на служителите на Столична община. Предявените искове над описаните по-горе суми са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Столична община е осъдена да заплати на ищците направени по делото разноски в размер на 500 лв. общо за двамата. За да постанови решението си, съдът е установил, че със Заповед № РД-40-611/09.05.1998 г. издадена на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е извършено отчуждаване в полза на държавата на имот на част от който собственици са били ищците. За обезщетяване на И. И. и Т. И. със Заповед № РД-41-1195/01.08.1989 г. е определено конкретно жилище. Тази заповед е обжалвана и с решение по гражданско дело № 5129/1989 г., по описа на СГС, е отменена в частта, в която на лицата не е разпоредено обезщетяване с гараж и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. Поради невъзможност лицата да бъдат обезщетени с равностойно жилище в първоначално определения жилищен блок, през 2003 г. кметът на Столична община е издал нова заповед, с която им е определено друго жилище, но поради липса на изградени в същото гаражи не е определен такъв за обезщетение на вече отчуждения, в какъвто смисъл е било влязлото в сила решение на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са допустими доколкото е налице твърдение за незаконосъобразно бездействие на служители на Столична община за предоставяне на гараж, като последица от проведена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ (отм.), съдът е приел, че исковете са частично основателни, както следва: за претърпените имуществени вреди до размер 2947 лв., която сума се равнява на индуктивната пазарна стойност на наема на гараж, за периода от 2014 г. до завеждане на исковата молба, и до размер 3000 лв. за двамата ищци представляваща обезщетение за претърпени неудобства и притеснения за периода от отчуждаването до приключването на съдебното производство, в който период се включвал периода от 01.02.2014 г. до 26.04.2017 г. Съдът е взел предвид, че въпреки наличието на предходно съдебно решение, с което ответникът е осъден да плати обезщетение за предходен времеви период, Общинската администрация не е извършила каквито и да е действия спрямо ищците, насочени към удовлетворяване на техните законни права. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, като участник в първоинстанционното производство, в описаните в чл. 211 от АПК срокове и срещу акт подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна. В хода на съдебното дирене в първоинстанционния съд са събрани всички относими към производството доказателства, които да дадат възможност на решаващия съдебен състав да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, в частта, касаеща присъденото обезщетение за претърпени от лицата неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че твърдяното от страната бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се изразява в несвоевремнно и в разумни срокове предприемане и извършване на всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, свързана с провеждане на процедурата по обезщетяване на правоимащите по реда на чл. 95 и следващите от ЗТСУ /отм/. Съдът е съобразил и периода през който длъжностни лица на ответника са бездействали, т. е. не са предприели каквито и да е действия по обезщетяване на двамата ищци чрез предоставяне на гараж по силата на издадената от съответния административен орган заповед, както и въз основа на постановеното от СГС решение за обезщетяването на Иванови с равностоен на отчуждения имот. Съдът е съобразил и интензитета на търпените от лицата вреди от неимуществен характер, свързани с описаното по-горе бездействие. Съобразявайки се със разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД е присъдено справедливо и адекватно обезщетение на негативните усещания, търпени от лицата в резултата на бездействието на администрацията, рефлектирало пряко и непосредствено върху имуществената им сфера. В частта, с която в полза на ищците в първоинстанционното производство е присъдено обезщетение за имуществени вреди, решението е незаконосъобразно и необосновано. Назначената от решаващия съдебен състав съдебно-икономическа експертиза не е достатъчна за да установи размера на сумите които ищците биха получили от отдаване под наем на гараж, ако същият им е бил надлежно и своевременно предоставен, като обезщетение за отчуждения им от страна на Столична община имот. С акт на компетентния орган на Иванов и Иванова е признато правото на обезщетяване с гараж, но липсват данни такъв да им е предоставен, т. е. да са предприети конкретни действия по материализиране на това право. За да е основателна претенция за репариранe на пропуснати ползи, следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума и в твърдяния период от време. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин. В случая доказателства в тази насока не са представени. Производството по обезщетяване на собственици на отчуждени по реда на чл. 95 от ЗТСУ /отм/ имоти се развива на няколко етапа, като по силата на чл. 100 от същия закон, в редакцията му към момента на протичане на отчуждителното мероприятие, органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, включително принадлежащите им избени, тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл. 90. Едва при наличието на конкретно определен обект, който би послужил за обезщетяване на собствениците биха били налице основания за формулиране на положително становище относно възможността за репариране на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за Иванов и Иванова. Назначената от решаващия съдебен състав съдебно-икономическа експертиза не е достатъчна за да установи размера на сумите които ищците биха получили от отдаване под наем на гараж, ако същият им е бил надлежно и своевременно предоставен, като обезщетение за отчуждения им от страна на Столична община имот. С акт на компетентния орган на Иванов и Иванова е признато правото на обезщетяване с гараж, но липсват данни такъв да им е предоставен, т. е. да са предприети конкретни действия по материализиране на това право. За да е основателна претенция за репариранe на пропуснати ползи, следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума и в твърдяния период от време. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин. В случая доказателства в тази насока не са представени. Липсата на доказателства за собственост върху автомобил на лицата не обосновава възможността евентуално предоставения им гараж да бъде отдаден под наем, в резултат на което да се реализира определен по размер и вид доход. Първоинстанционният съд е съобразил представените му доказателства за направени от страните в хода на съдебното производство разноски, като е формулирал и изводи за основателността на претенцията в тази част. Предвид описаното настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, в която в полза на И. И. и Т. И. е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2974 лева, а в останалата част да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на приложимите процесуалноправни и материалноправни норми. Претенцията за присъждане на разноски, отправена от страна на ответниците по касационната жалба е основателна до размер от 150 лева, с оглед уважената част от жалбата, станала повод за образуване на производство пред касационната инстанция . Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение