Решение № 13650 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2016 г.

Решение № 13650 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2016 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. К.- П. и П. Г. П. от гр. В., подадена от адв. Д. против решение № 1975/14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 302/2016 г. по описа на Административен съд - В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. О. О. съвет - В. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като подробно мотивирано, обосновано и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение - определение № 4043/03.04.2017 г. по адм. д. № 2967/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори за прогласяване нищожността на решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет - В., с което е одобрен ПУП- ПРЗ на кв. "Св. Никола", в частта за имот с идентификатор 10135.2526.806. Прието е, че процесното решение не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на неговата нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби са разгледани от административният съд, като е прието, че частично са ирелевантни, тъй като касаят законосъобразността на решението, която е извън предмета на спора - решението на О.- В. е влязло в сила /обн. ДВ, бр. 65/20.08.2010 г./. При тези установявания е прието, че оспореното с искане за обявяване за нищожно решение е взето от компетентния по материя, степен и място орган- чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и не страда от пороци във формата и съдържанието, които да сочат на липса на валидно изразена воля на органа. Решението е подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като решението на О.- В. и одобрения с него ПУП- ПРЗ са влезли в сила и съставляват стабилни административни актове. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Безспорно е установено по делото, че решение № 2405-10/23,24 и 30.06.2010 г. на Общински съвет - В. е взето при наличие за изискуемата компетентност по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 82/2012 г., и е с ясно очертан предмет, вкл. графична част, като не се твърди и не е установено разминаване между текстовата и графичната част. Доводите за изработване на плана при невярна кадастрална основа са такива за незаконосъобразност и основателно са възприети като неотносими от административният съд. Не е установено, процесното решение да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Обоснован е и извода на съда, че дори и да са налице твърдяните от оспорващите нарушения, то разгледани в тяхната съвкупност сочените нарушения не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. Неоснователно е и възражението, изложено като касационен довод по чл. 209 АПК за погрешно посочване на обхвата на ПУП-ПРЗ /с. Т. вместо кв. "Св. Никола", тъй като това съставлява очевидна фактическа грешка, която е поправена в производство по чл. 175 АПК с последващо решение № 2274/14.11.2016 г., постановено по делото. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение