Решение № 13870 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2009 г.

Решение № 13870 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билдинг" ООД срещу Решение № 23/23.03.09 г. по адм. д. 3207/08 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 20003284/11.02.08 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София-град, потвърден с Решение № 709/12.05.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 23/23.03.09 г. по адм. д. 3207/08 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Билдинг Д" ООД против РА № 20003284/11.02.08 г. на ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 709/12.05.08 г. на Д "ОУИ", с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчна фактура № 0000010208/01.06.07 г., издадена от "Комет Електроникс" СД в размер на 177 949,85 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, като при издавено му не са допуснати процесуални нарушения и не е налице спор по отношение на фактите между страните по делото. Според АССГ отказаното право на данъчен кредит не е възникнало за дружеството, защото в данъкът по спорната фактура е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, в данъчен период 1.06.07 г. - 30.06.07 г. не е възникнало данъчно събитие, както и че данъчната фактура не отразява стопанска операция, която може да бъде преценена като облагаема доставка. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира за основателно оплакването за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Решаващият съд е приел, че страните не спорят относно фактите по делото, поради което не е формирал воля относно възприетата от него фактическа обстановка. В мотивите на атакуваното съдебно решение се съдържат взаимноизключващи се правни изводи, които са резултат от неяснотата по отношение на приетите за установени факти. Съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложим в производството на основание §2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 235, ал. 4 от ГПК съдът изготвя решението си заедно с мотивите в писмена форма. В мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правните изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове кои приема за установени и кои изключва от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на така посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е изложил конкретни фактически съображения и не е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени по делото. Правните му изводи, според които данъкът по спорната фактура е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, в данъчен период 01.06.07 г. - 30.06.07 г. не е възникнало данъчно събитие, както и че данъчната фактура не отразява стопанска операция, която може да бъде преценена като облагаема доставка са взаимно изключващи се и не могат да бъдат отнесени към един и същи фактически състав. Неправилно съдът е приел, че страните спорят само по отношение на правото, но не и по отношение на фактите, но дори и в този случая не би отпаднало задължението за излагане на възприетата фактическа обстановка. Съдът въобще не е обсъдил събраните по делото доказателства, а само е възпроизвел съдържанието на данъчните актове и част от писмените доказателства. Приетите по делото две заключение на вещото лице Стоянова не са обсъдени по никакъв начин в мотивите на съдебното решение. Съдът въобще не е анализирал правното значение на обстоятелството, че за част от сумата по спорната фактура данъчните органи са признали право на данъчен кредит. Допуснатите процесуални нарушения са основание за отмяна на обжалваното решение, като с оглед на липсата на установяване на фактите от значение за спора, касационната инстанция намира, че не са налице предпоставки за разрешаване на правния спор пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение, намира, че е налице хипотезата на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение,