Решение № 13082 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2019 г.

Решение № 13082 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Рахим, [дата на раждане], [гражданство], подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2825/24.04.2019 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 2325/2019 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на А. Рахим срещу Заповед № 5344 з-362/13.02.1019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, вр. чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО за продължаване на настаняването в специален дом, са налице. Чужденецът няколкократно е изявявал желание и е предприемал стъпки за доброволно напускане пределите на Р. България, но по независещи от него причини не постигнал това, тъй като макар и роден в [държава], той не е [гражданство] и посолството на [държава] отказва да му издаде необходимите документи за пътуване. Лицето е с [произход], но [държава] нямат никакви данни за него и също не могат да му издадат документи за пътуване. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че А. Рахим, колкото и дълго да бъде задържан в СДНВЧ, няма да му бъдат издадени документи за напускане на страната, като този факт е известен на административния орган. Не е налице забавяне на получаване на документи за напускане, а е налице невъзможност такива да му бъдат издадени. Изводът на първоинстанционния съд, че все още съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца от страната, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. При изследване на възможността за извеждане следва съдът да прецени дали тя е разумна и реалистична, а не абстрактна и теоретична, както е в настоящия случай. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се отмени обжалваната заповед и да се прекрати принудителното настаняване. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работа, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Административен съд С.-град е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че А. Рахим е настанен в СДВНЧ на 14.08.2018 г. със Заповед № 5364 з-1095 на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ на началника на сектор "Миграция" – СДВР във връзка с негова Заповед № 5364 з-1093/14.08.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" на осн. чл. 44, ал. 1 и чл. 39 а, ал. 1 от ЗЧРБ. Приложената ПАМ не е изпълнена поради липса на валиден документ за пътуване, въпреки предприетите от чужденеца действия по доброволно напускане пределите на Р. Б.. Не е спорно, че чужденецът е с отказан статут на бежанец, което органът е установил от справка в АИС БДС от 11.02.2019 г. Установено е, че чужденецът, заедно със служители в дирекция "Миграция" при МВР са посетили три пъти посолството на [държава], но за да се издаде документ за напускане на страната следва да се представят допълнителни доказателства за [произход] на чужденеца, въпреки представените удостоверение за раждане и карта за самоличност на чуждия гражданин. Установено е още, че чужденецът е бил осъден и изтърпял наказание "Лишаване от свобода" за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Не са представени нито декларация от български гражданин за предоставяне на адрес за местопребиваване и финансови средства, нито чужденецът представя парична гаранция. Издадена е заповед № 5364 з-362/13.02.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" за продължаване на принудителното настаняване на чужденецът в СДВНЧ с 6 месеца, считано от 14.02.2019 г., която заповед е била обжалвана пред АССГ. За да постанови своя акт, съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че по отношение на чужденеца има отказан статут на бежанец и към момента на издаване на оспорената заповед не е лице, търсещо закрила, а незаконно пребиваващ чужденец, за когото са приложими нормите на Директивата за връщането и ЗЧРБ. Обоснован е извод за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО за продължаване на настаняването в СДВНЧ. Приложената ПАМ – "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", не е изпълнена поради това, че е налице забавяне при получаване на необходимите документи за напускане на страната и издаване на виза от посолството на [държава]. Първоинстанционният съд е приел, че са налице данни за укриване на чужденеца, предвид разпоредбата на § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ тъй като лицето е осъждано за извършено престъпление. От събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е достигнал до извода, че спрямо чужденеца е налице разумна възможност за изпълнение на наложената ПАМ, предвид извършените действия от административния орган за изпълнение на наложената ПАМ. Посочено е в съдебното решение, че спрямо чужденеца не могат да се приложат алтернативни мерки, тъй като няма средства за издръжка или лица, които да му предоставят такава, а така също и липсва адрес на който лицето би могло да се установи. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО. Въз основа на изложеното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. В настоящия случай процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8, изречение трето ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато е налице забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Въз основа на представените по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил, че по делото са налице достатъчно данни, даващи основание да се приеме, че чужденецът "има опасност да се укрие". Касаторът за периода на престоя си в страната е осъждан за извършено престъпление по НК, няма посочен адрес, на който да пребивава, както и финансови средства за издръжка. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е посочил наличие на разумна възможност за извеждане, тъй като видно от доказателствата по делото са извършвани действия по издаване на документ от посолството на [държава] за напускане на страната от чужденеца - последният доброволно иска да се завърне, но поради забавяне представянето на допълнителни документи относно неговото гражданство, наложената му мярка не е изпълнена. Безспорно е, че при представяне на допълнителни документи касаещи произхода на чужденеца, за последния се явява и възможност за получаване на необходимите документи от посолството на [държава] за напускане територията на страна, т. е. налице е възможност за извеждане на чужденецът от територията на Р. България, която е реална и разумна. По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Не са налице пороците, сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати в полза на Дирекция "Миграция", направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение размерът, на което съдът определя на 100. 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,