Решение № 3244 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2010 г.

Решение № 3244 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14144/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Месокомбинат Л." АД, със седалище и адрес на управление в гр. Л., представлявано от изпълнителния директор Р. Г. А., против решение № 391/6.10.2010 г. по адм. д. № 411/2010 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 110900450/12.03.2010 г. на Офис Л. при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 206/12.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" гр. В. Търново, за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 4000 лв. за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 05.2009 г. на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 8 от ЗДДС по 2 бр. фактури, издадени от "Бони Холдинг" АД, с предмет "възнаграждение по протокол на ОС", и са определени задължения за лихви в размер на 791,52 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - В. Т., в представен писмен отговор оспорва жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Ревизията на дружеството е втора поред и е възложена във връзка с Решение № 510/23.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново, с което РА № 110900267/11.09.2009 г. е отменен като незаконосъобразен в частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 05.2009 г., а преписката е върната за издаване на нов РА, съобразно дадени задължителни указания. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по 2 бр. фактури, издадени от "Бони Холдинг" АД, в размер общо на 4000 лв. за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 05.2009 г., и са определени задължения за лихви в размер на 791,52 лв. Ревизираното лице е обжалвало акта по реда на чл. 152 от ДОПК, пред директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, който със свое Решение № 206/12.05.2010 г., е потвърдил като законосъобразен ревизионния акт. По делото няма спор за факти и от представените доказателства се установява, че на дати 1.03.2007 г., 2.01.2008 г. и 2.01.2009 г. в гр. Л. са проведени общи събрания на акционерите на дружеството-жалбоподател, на които са определени месечни възнаграждения на членовете на СД, като на председателя на съвета - "Бони холдинг" АД - гр. С. е определено месечно възнаграждение съответно за м. 03 - м. 12.2007 г. - 13 000 лв., за 2008 г. и 2009 г. - 7 000 лева. Такива са и данъчните основи на процесните фактури, издадени от "Бони холдинг" АД към жалбоподателя през съответните данъчни периоди, а и между страните не се спори, че отразените в тях плащания са именно определените месечни възнаграждения. Не се спори и че "Бони холдинг" АД е холдингово дружество по смисъла на чл. 277, ал. 1 от Търговския закон. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице потвърждава, че издадените от "Бони Холдинг" АД 2 бр. данъчни фактури, с получател "Месокомбинат Л." АД са отразени в счетоводството на жалбоподателя като разход за външни услуги по счетоводна сметка 602 "Външни услуги", както следва: фактура № 0000000180 от 31.08.2007 г. за сумата 13 000 лв. без ДДС и фактура № 0000000794 от 29.05.2009 г. за сумата 7 000 лв. без ДДС. П. на приспадане на начисления данъчен кредит по фактура № 0000000180 от 31.08.2007 г. е упражнено през месец август 2007 г., като фактурата е включена в дневника за покупките с пореден номер 709. Сумата на данъчния кредит по тази фактура в размер на 2 600 лв. е включена в общия сбор на начисления данъчен кредит за месец август 2007 г., посочен в колона 40 на справката-декларация по ДДС за месец август 2007 г., чиято обща стойност е 853 139.85 лв. Сумата на данъчния кредит от 2 600 лв. е намерила отражение в сметка 4532"Разчети за ДДС по покупки". Правото на приспадане на начисления данъчен кредит по фактура № 0000000794 от 29.05.2009 г. е упражнено през месец май 2009 г., като фактурата е включена в дневника за покупките с пореден номер 868. Сумата на данъчния кредит по тази фактура в размер на 1 400 лв. е включена в общия сбор на начисления данъчен кредит за месец май 2009 г. и посочен в колона 40 на справката-декларация по ДДС за месец май 2009 г., чиято обща стойност е 1 163 685.07 лв. Сумата на данъчния кредит от 1 400 лв. е намерила отражение в сметка 4532 "Разчети за ДДС по покупки". Издадените от "Бони Холдинг" АД 2 бр. данъчни фактури с получател "Месокомбинат Л." АД са отразени в счетоводството на издателя "Бони Холдинг" АД като приходи за услуги по счетоводна сметка 703 "Приходи за услуги". Начисленият ДДС по двете фактури е включен в дневника за продажби и сумата по тези фактури е включена в общия сбор на начисления ДДС за внасяне за месец август 2007 г., съответно май 2009 г. и е посочен в справката-декларация по ДДС. Експертизата е дала заключение, че "Месокомбинат Л." АД и "Бони Холдинг" АД са организирали счетоводното отчитане на стопанските операции в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. С РА ревизиращите органи са приели, че фактурите с посочен предмет "възнаграждение по протокол на ОС", са издадени за документиране на заплатените от жалбоподателя месечни възнаграждения на "Бони холдинг" АД, в качеството му на чл. на СД през съответните данъчни периоди, в размерите, определени и одобрени от ОС на акционерите, проведени на дати 1.03.2007 г., 2.01.2008 г. и 2.01.2009 г., като въпросните възнаграждения не представляват заплащане по доставка, определена като облагаема за целите на ЗДДС, поради което за получилото плащанията лице не е било налице основание да начислява данък върху тях, съответно за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Предметът посочен във фактурите - "възнаграждение по протокол на ОС" не попада в хипотезата на чл. 8 от ЗДДС, според който услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвани като платежно средство. Спорът е изцяло правен и се свежда до това представляват ли въпросните възнаграждения заплащане за доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит не е признато от приходната администрация поради това, че предметът на доставката не отговаря на изискването по посочения текст от ЗДДС дефиниращ понятието услуга по смисъла на този закон. От дружеството-жалбоподател се застъпва тезата, че управлението на дъщерни дружества, каквото несъмнено е и самото то, представлява независима икономическа дейност на "Бони холдинг" АД по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, за извършването на която холдинговото дружество е данъчно задължено, поради което и упражняването на тази дейност представлява облагаема доставка на услуга, съответно за нея се дължи косвен данък, а за получателя е налице и кореспондиращото на това право на приспадане на данъчен кредит. Изтъква се, че самият резултат от дейността по управлението не е от значение за възникването на посоченото право, като черпи аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 8 от ЗДДС, във връзка с чл. 221 и чл. 277 от Търговския закон и се е позовал на практика на Върховния административен съд - постановено решение № 8369/23.06.2009 г. по адм. д. № 202/2009 г. по описа на ВАС, между същите страни и същият предмет на спора, но касаещ друг данъчен период - м. 03 и м. 04.2007 г. Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд и споделя изцяло изложените мотиви към обжалваното съдебно решение. Получаването на възнаграждение по протокол на Общото събрание не представлява услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. Съгласно даденото с посочената норма легално определение на понятието за целите на облагането с ДДС "услуга" представлява всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, т. е. услугата е всяко действие или поемането на задължение за неизвършване на действие, имащо оценима в пари стойност. Без това да е легално формулирано, от това определение може да се изведе и още един необходим белег на услугата, а именно нейното изпълнение да е насочено към постигането на конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя. Съобразно цитираните законови разпоредби, неотносими към предмета на разглеждания спор са съображенията на жалбоподателя, базирани на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, че за наличието на независима икономическа дейност са без значение резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 221, т. 5 от Търговския закон, Общото събрание определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството. Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, разпоредбата на § 1, т. 26, б. "з" (нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г.) трудови правоотношения са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Съгласно измененията и допълненията, направени в ЗДДФЛ (ДВ, бр. 113 от 2007 г.), в сила от 1 януари 2008 г., възнагражденията, изплащани по договори за управление и контрол, включително и на членове на управителни и контролни органи на предприятия се считат за доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква "з" от допълнителните разпоредби на закона. След като плащанията по процесните две фактури са за правоотношения, приравнени на трудови, същите не могат да бъдат квалифицирани като "услуги" по смисъла на чл. 8 от ЗДДС или като "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. За тези плащания не се дължи начисляване на ДДС, респективно не възниква правото на данъчен кредит, поради което отказът на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 8 ЗДДС е законосъобразен, както правилно е приел първоинстанционния съд. Представените от касатора пред ВАС Устав на акционерното дружество и решения на общото събрание на акционерите, са неотносими към спора и не водят до изводи различни от възприетите от първоинстанционния съд. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,