Решение № 10962 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2009 г.

Решение № 10962 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11309/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Хади Хазерпур, гражданин на Иран, срещу Решение № 251/9.07.2009 г. на на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Хади Хазерпур, гражданин на Иран е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Също така кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, социална група или политическо мнение или убеждение и може да се върне в държавата си по произход. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Относно сочената от него дейност като симпатизант на Кюрдската демократическа партия в Иран не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. От приложените по делото справки относно обществено политическата обстановка в Иран се установява, че Демократичната партия на ирански Кюрдистан (ДПИК) е извън закона с всички произтичащи от това последствия. По мнението на ВКБООН след 2005 г. наказанията за заловени членове на тази партия са по-скоро изпращане в затвора, отколкото смъртни присъди. През последните две години няма данни за извършени публични екзекуции на членове на ДПИК. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,