Решение № 10076 от 9.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по реда на чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадено от Л. Костова от [населено място], общ.Димитровград, искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение 58 от 02.03.2021 г. на Административен съд (АС) Хасково, постановено по адм. дело 934/2020 г., оставено в сила с Решение 2017 от 02.03.2022г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм.д. 4203/2021г. В искането се поддържа, че решението на АС Хасково е неправилно и противоречи на друго влязло в сила решение 539 от 14.09.2020г. на АС Хасково по адм.д.491/2020г., с което е отменен отказ на кмета на Кметство [населено място], общ.Димитровград за издаване на удостоверение за наследници на лицето Г. Панев, обективирано с писмо рег. индекс 75/10.06.2020г. и е върната преписката за ново произнасяне при спазването на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се, че двете решения са постановени между същите страни, на едно и също основание и по същото искане за отмяна на отказ на кмета на [населено място] за издаване на въпросното удостоверение за наследници. Ответникът по искането за отмяна на влязлото в сила решение кметът на кметство в [населено място] не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал. 1 АПК). За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: Със заявление вх.75 от 18.05.2020г. молителката иска от кмета на Кметство [населено място] издаване на удостоверение за наследници на Г. Панев. С писмо рег. индекс 75/10.06.2020г. сезираният административен орган отказва издаването на удостоверението. С решение 539 от 14.09.2020г. на АС Хасково по адм.д.491/2020г., по жалба на молителката Л. Костова е отменен отказа на кмета на Кметство [населено място], общ.Димитровград, за издаване на удостоверение за наследници на лицето Г. Панев, обективиран с писмо рег. индекс 75/10.06.2020г. и е върната преписката за ново произнасяне при спазването на указанията по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне кметът на кметството повторно отказва издаването на исканото удостоверение за наследници с писмен отказ рег. индекс 268 от 02.10.2020г. Срещу този административен акт г-жа Костова подава жалба пред АС Хасково, който с Решение 58 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело 934/2020 г., оставено в сила с Решение 2017 от 02.03.2022г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм.д. 4203/2021г., отхвърля жалбата. При така установените факти, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, обосновава следните правни изводи: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителката правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват доказателства за осъществяване на фактическия състав от хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. (В този смисъл Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. 4/2010 г.) За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила решение, следва решението, на което то противоречи, да отговаря на три кумулативно осъществени условия: 1. да бъде между същите страни; 2. да се отнася до същото искане и 3. да бъде на същото основание. В разглеждания случай не са налице последните две основания. Двете решения, постановени от Административен съд Хасково и решението на тричленния състав на ВАС, което оставя в сила второто от тях, са с участието на едни и същи страни г-жа Костова и кметът на Кметство [населено място]. Макар решенията да са постановени между същите страни те не са постановени по едно и също искане и на едно и също правно основание, т. е. не е налице идентичност в предмета на делата. Предметът на всяко едно дело се определя от правните твърдения на жалбоподателя (основанието на жалбата) и нейния петитум. Видно от представените решения, предмет на делата на АС Хасково са били различни последователни откази на кмета на кметство в [населено място] по едно и също заявление на г-жа Костова за издаване на удостоверение за наследниците на Г. Панев, като вторият отказ е повторен след отмяната по съдебен ред на първия и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. Предмет на решението на тричленния състав на ВАС е бил касационният спор по валидността, допустимостта и правилността на Решение 58 от 02.03.2021 г., постановено по адм. дело 934/2020 г. на АС Хасково, с което жалбата на г-жа Костова против втория отказ е била отхвърлена. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. Поради липсата на тъждество между индивидуализиращите всяко производство основания и искания, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на соченото от молителя съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия