Решение № 9906 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Г. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. Петрунова, против решение № 13972/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4167/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 8121К-3277/28.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на П. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд не е извършил дължимата цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, не е обсъдил в пълнота възраженията на жалбоподателя и е кредитирал доказателства, които не установяват по несъмнен начин извършването на дисциплинарното нарушение. Поддържа се, че дисциплинарната заповед е изградена преимуществено върху материали от досъдебното производство и върху съдържащия се в дисциплинарната преписка преразказ на показания на свидетел със заличена самоличност, без самите показания да са били представени и непосредствено проверени в дисциплинарното производство и съдебното производство пред първата инстанция. В съдебното заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. С писмена молба от 17.07.2026 г. представя като нови писмени доказателства – ксерокопие на постановление от 23.04.2026 г. на Софийска градска прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на П. С. по ДП № 136/2026 г. по описа на СО СГП стар № 95/2024 г. по описа на КПК/, пр. пр. № 8130/2024 г. и определение от 18.05.2026 г. по ЧНД № 3272/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което постановлението е потвърдено. С молба от 11.09.2026 г. представя и писмо изх. № И-475/18.08.2026 г. от Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и писмо изх. № И-526/10.09.2026 г. от ДКСИ, удостоверяващи отмяна на отнемане № 2/11.09.2024 г. на разрешение № 1280/28.06.2022 г. за достъп до класифицирана информация. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред две инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Пиперкова, в представени писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на П. Г. С. срещу заповед рег. № 8121к-3277/28.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо и чл. 203, ал.1, т. 8, предл. второ ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор на РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР. За да постанови този резултат, Административен съд – София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила, без да са допуснати съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на административния акт. Приел е, че в проведеното дисциплинарно производство са събрани и надлежно обсъдени доказателства, въз основа на които е установено по несъмнен начин извършването от служителя на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверие“ по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, включително наличието на изискуемия от състава на нарушението умисъл. Съдът е приел също, че дисциплинарната отговорност на държавния служител е самостоятелна и независима от наказателната отговорност и че по силата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР обстоятелството, че едно и също деяние може да обуслови и друг вид юридическа отговорност, не препятства ангажирането на дисциплинарна отговорност. Приел е още, че доказателства, събрани по реда на НПК в рамките на досъдебно производство, могат да бъдат приобщени и ценени в дисциплинарното производство, доколкото са относими към установяване на фактите, релевантни за дисциплинарната отговорност. В касационното производство жалбоподателят е представил нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат представени пред първоинстанционния съд, тъй като са издадени след постановяване на обжалваното съдебно решение. Представено е постановление от 23.04.2026 г. на Софийска градска прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на П. С. по ДП № 136/2026 г. по описа на СО СГП стар № 95/2024 г. по описа на КПК/, пр. пр. № 8130/2024 г. и определение от 18.05.2026 г. по ЧНД № 3272/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което постановлението е потвърдено. Представени са и документи на Държавната комисия по сигурността на информацията, от които се установява развитието на административното производство относно отнемане № 2/11.09.2024 г. на разрешение № 1280/28.06.2022 г. за достъп до класифицирана информация на П. Г. С.. С решение № 66-Л-19/18.08.2026 г. Държавната комисия по сигурността на информацията е възобновила административното производство, образувано по жалбата на П. Г. С. срещу отнемане № 2/11.09.2024 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация и след анализ на събраната доказателствена съвкупност е отменила обжалвания индивидуален административен акт. От представеното писмо на Държавната комисия по сигурността на информацията с изх. № И-526/10.09.2026 г. се установява, че към 10.09.2026 г. в комисията не е постъпвала жалба срещу решение № 66-Л-19/18.08.2026 г. от страна на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи, като уведомителното писмо е било получено от ГД „Гранична полиция“ на 21.08.2026 г. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Същевременно съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. В настоящия случай новопредставените писмени доказателства налагат проверка на значими за спора факти и обстоятелства, които не са били предмет на преценка от първоинстанционния съд поради обективната причина, че съответните документи са издадени след постановяване на обжалваното решение. Не се касае само до ново тълкуване на вече установени факти, а до настъпили и удостоверени с официални писмени документи обстоятелства, които са пряко свързани с част от фактическите основания, възприети от административния орган и от първоинстанционния съд. При това положение Върховният административен съд не може да замести първоинстанционния съд при извършването на първична преценка на доказателствената съвкупност и да извърши нови фактически установявания, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага по силата на чл. 220 АПК. Налице е и допълнително основание за отмяна на обжалваното решение, свързано с непълното обсъждане на относимите към спора доказателства и доводи. От мотивите на първоинстанционното решение следва, че съдът е възприел като релевантно за законосъобразността на дисциплинарната заповед обстоятелството, че разрешението за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя е било отнето. Последващото отменяне на административния акт, с който е било извършено това отнемане, представлява обстоятелство, което не може да бъде оставено без преценка при формиране на крайния извод относно законосъобразността и обосноваността на дисциплинарната заповед. Поради това следва да бъде извършена нова преценка на доказателственото значение на материалите, послужили като основа за извода за извършено дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверие“, включително на данните, произтичащи от наказателното производство, при съобразяване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и на изложените в него фактически констатации. В тази връзка първоинстанционният съд следва да обсъди в тяхната взаимна връзка всички относими доказателства, да прецени доказателствената им сила и да изложи ясни и конкретни мотиви относно това кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Особено значение има обстоятелството, че дисциплинарната заповед се основава, наред с останалото, на данни, свързани с наказателно производство, както и на съдържанието на протокол за запознаване с протоколи за разпит на свидетел със заличена самоличност. Поради това следва да бъде извършена конкретна преценка на доказателствената стойност на тези материали, включително на въпроса дали съдържащият се в протокола преразказ може сам по себе си да обоснове извода за извършено дисциплинарно нарушение при липса на непосредствено събрани и проверени доказателства за релевантните факти. Дисциплинарната отговорност не може да бъде основана единствено на предположения, на непроверени твърдения или на механично възпроизвеждане на сведения, без да бъде извършена необходимата проверка на тяхната достоверност и взаимна връзка с останалия доказателствен материал. От значение е и обстоятелството, че дисциплинарното нарушение, за което на касационния жалбоподател е наложено наказание „уволнение“, е квалифицирано като „злоупотреба с доверие“. При тази дисциплинарна квалификация административният орган е следвало да установи конкретното поведение на служителя, което съставлява нарушение на служебната дисциплина, неговата противоправност и относимите субективни елементи на деянието. Не е достатъчно да бъде установено само наличието на наказателно производство, привличане като обвиняем или твърдения за извършена престъпна дейност, без тези обстоятелства да бъдат подкрепени с надлежно установени факти, от които да следва извършването на конкретно дисциплинарно нарушение. Именно този въпрос не е получил необходимото пълно и задълбочено обсъждане в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е следвало да извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168 АПК, включително да провери дали административният орган е доказал фактическите основания за издаването на акта и дали събраните доказателства са достатъчни за извода за извършено дисциплинарно нарушение. Не е достатъчно съдът да възприеме изводите на дисциплинарнонаказващия орган, без да извърши самостоятелна проверка на доказателствената основа, въз основа на която тези изводи са направени. При тази проверка следва да бъде съобразено и последващото развитие на производството пред ДКСИ, както и постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, доколкото съдържащите се в тях констатации и данни са относими към фактическите предпоставки, възприети от административния орган и от първоинстанционния съд. С оглед на това касационната инстанция намира, че представените нови писмени доказателства не могат да бъдат разгледани изолирано, а налагат преценка на значението им във връзка с цялата доказателствена съвкупност. Тази преценка включва както доказателствената стойност на новите документи, така и значението им за фактическите изводи относно поведението на жалбоподателя и наличието на съставомерно дисциплинарно нарушение. Извършването на подобна цялостна доказателствена оценка и установяването на фактите по спора за първи път от касационната инстанция е недопустимо с оглед ограничението по чл. 220 АПК. Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая това процесуално основание е налице, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в необходимата пълнота доказателствата и доводите, които са от значение за законосъобразността на дисциплинарната заповед, а настъпилите след постановяване на решението нови обстоятелства налагат допълнителна фактическа и доказателствена преценка. При новото разглеждане съдът следва да обсъди представеното решение № 66-Л-19/18.08.2026 г. на ДКСИ и данните относно неговото съобщаване и влизане в сила, като установи действителното му правно значение за спора. Съдът следва да обсъди и представеното постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 23.04.2026 г., без да приема автоматично, че прекратяването на наказателното производство решава въпроса за дисциплинарната отговорност, а като прецени неговото доказателствено значение за фактите, на които се основава дисциплинарната заповед. При новото разглеждане следва да бъде извършена преценка на доказателствената стойност на протокола за запознаване с протоколи за разпит на свидетел със заличена самоличност с рег. № 8121р-5168/18.03.2025 г., включително дали съдържащият се в него преразказ на свидетелски показания е достатъчен да установи конкретните факти, възприети от дисциплинарнонаказващия орган. Следва да бъде извършена и самостоятелна преценка дали от всички допустими и относими доказателства се установява по несъмнен начин конкретно поведение на П. С., което осъществява фактическия състав на вмененото дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверие“, както и дали са установени относимите субективни елементи на това нарушение. Съдът следва да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка и да изложи ясни, конкретни и непротиворечиви мотиви относно фактите, които приема за установени, доказателствата, въз основа на които ги приема, и правните изводи, които прави въз основа на тях. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София - град, който при съобразяване на изложеното по - горе, да извърши пълна проверка за законосъобразност на заповед № 8121К-3277/28.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи на всички основания по чл. 146 АПК. При този изхода на спора по претенциите за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение