Решение № 88 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2016 г.

Решение № 88 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 7, ал. 5, вр. чл. 106 от Закона за адвокатурата. Подадена е жалба от Н. С. Р. от [населено място] против решение на Висшия адвокатски съвет от 11 март 2016 г., постановено по жалба срещу решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на органи на колегията. Към жалбата в деня на подаването й са се присъединили Т. А. Б. и В. Я. Т.. В жалбата се твърди, че при проведения допълнителен избор за органи на адвокатската колегия са извършени множество нарушения, свързани с организацията на изборния ден от страна на избирателната комисия, определянето на адвокатския стаж на кандидатите, неосигуряване на условия за изразяване на таен вот, разрешаване на поддръжници на определен кандидат за председател на колегията да попълват бюлетини на гласуващите по шаблон и липса на отразяване на това нарушение в протокол на избирателната комисия, респективно - на преустановяване на изборния процес, провеждане на недопустима предизборна агитация по времето на целия изборен процес, липса на указания от избирателната комисия към регистраторите на пълномощни и избирателните бюра за документирането на недействителни или будещи съмнения пълномощни, липса на указания за това какви са условията за действителен и недействителен вот, допуснато в определено избирателно бюро гласуване на непроверени лица, както и допускане от страна на председателя на избирателната комисия единствено гласуване на броя на делегатите за общото събрание на Висшия адвокатски съвет, но не и броят на колективните органи на адвокатската колегия. С допълнение към жалбата се сочи, че неправилни са аргументите на Висшия адвокатски съвет за липсата на правен интерес за оспорване избора на органите на адвокатската колегия, за които жалбоподателят не е кандидат, че при констатирана липса на доказателства Висшият адвокатски съвет е следвало да провери вътрешните документи на избирателната комисия, че избирателната комисия неправилно е преценила някои от твърденията на жалбоподателя в подадените до нея жалби като несъдържащи конкретни оплаквания, не са обсъдени представените към жалбите доказателства. Подадена е жалба от Е. К. П. от [населено място] против решение на Висшия адвокатски съвет по решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия както в частта му, с която е оставена без уважение жалбата й срещу решение на избирателната комисия за избор на членове на дисциплинарния съд, така и в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу решенията за избор на останалите органи. Твърди се, че нито едно от оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението на избирателната комисия и на избора на членове на дисциплинарния съд при адвокатската колегия, не е разгледано по същество, в решението не се посочва нито една конкретна разпоредба на методическите указания на избирателната комисия, а и е недопустимо с такива указания да се дерогират и изменят разпоредби на ЗА. Жалбоподателката поддържа, че и при двата тура на изборите са констатирани многобройни случаи на нарушаване на тайната на вота и въздействие при формиране на волята на избирателите чрез попълване на бюлетините не лично от гласоподавателите, не на определените за това места, поради което е бил допуснат контролиран и дори подменен вот. Липсвало произнасяне на Висшия адвокатски съвет по оплакването за гласуване с бюлетини без печат на което и да е изборно бюро, а доказателства за това се намирали в урните, което обосновавало искането за повторно преброяване. Избраните независими наблюдатели многократно обърнали внимание на избирателната комисия за нарушения от страна на "изборния щаб" на кандидата за председател на адвокатската колегия Д., но отразяване в протоколите на комисията липсвало. Установила се различна практика на приемане на бюлетини за действителни/недействителни от различните бюра. Висшият адвокатски съвет се е произнесъл и по останалите оплаквания на жалбоподателката бланкетно, без да извърши проверка по същество и да посочи конкретни мотиви. Подчертано е, че не са проверени данните за гласуване с пълномощни, които не са били дадени от лицата, сочени като упълномощители, и изцяло е игнорирано оплакването за гласуване с повече от едно пълномощно чрез регистриране на избирател като пълномощник на определено лице, след което пълномощното се анулира и се прави регистрация на ново пълномощно от името на друго лице. Оспорва се заключението за липса на правен интерес от обжалване на изборите от страна на лице, което не е било кандидат за съответните органи. Подадена е жалба от Е. Б. П. от [населено място] против решението на Висшия адвокатски съвет от 11 март 2016 г. по жалбата й срещу решения № 42, 44 и 45 на избирателната комисия от 31 януари 2016 г. относно поправка на явна фактическа грешка, избора на председател на адвокатския съвет и избор на членове на адвокатския съвет, както и срещу всички решения, съдържащи се в протокол № 12 от 31 януари 2016 г. за първия тур на изборите и срещу решения № 55-59 от 7 февруари 2016 г., както в частта на решението, с което е оставена без уважение жалбата й срещу решението на избирателната комисия за избор на председател на адвокатския съвет и за избор на членове на адвокатския съвет, така и в частта, с която жалбата й срещу останалите решения за избор на органи на колегията е оставена без разглеждане. Поддържа се, че в жалбата на П. пред Висшия адвокатски съвет са посочени множество оплаквания за незаконосъобразност на проведения избор, но те не са разгледани, докладвани и взети предвид при постановяване на решението на Висшия адвокатски съвет - няма конкретни мотиви по отношение на жалбата за избор на председател на адвокатския съвет и на членовете на съвета. При излагане на мотивите решението използва първо лице единствено число, което води до извода за липса на обсъждане и вземане на решения. При разглеждане на жалбите не са събрани и ценени доказателства както от докладчика, така и от членовете на съвета. Подчертано е нарушаването тайната на вота и възможността за свободно формиране и изразяване волята на избирателите - грубо нарушаване на чл. 105 ЗА, чрез попълване бюлетините не лично от избирателите или извън определените за това места, като избраните по реда на чл. 106, ал. 1 ЗА наблюдатели многократно информирали избирателната комисия, но тя отказала да направи протоколи за констатираните нарушения и не дала възможност фактите да се документират от наблюдателите. Поддържа се, че Висшият адвокатски съвет не изследвал твърдението за гласуване с бюлетини с печати от други избирателни бюра, но повторното преброяване на бюлетините било отказано, а наличието на бюлетини без какъвто и да е печат на избирателно бюро, което е задължителен реквизит за законност на изборите и действителност на вота, представлява сериозно нарушение на изборния процес. Оспорва се коректността на отразените в протоколите и обжалваните решения резултати, тъй като по време на въвеждането на резултатите заинтересованите не можели да следят за това, тъй като мониторите на компютрите били обърнати към членовете на бюрата, а избирателната комисия отказала да впише подобно искане в протоколите си (нарушение по чл. 106, ал. 1, изр. 2 ЗА). Висшия адвокатски съвет не е изследвал и твърдението за нарушаване правото на участие в изборния процес, като по устно нареждане на избирателната комисия било отказано на адвокати без адвокатска карта достъп до гласуване, при издадени от избирателната комисия методически указания, че адвокатите се легитимират при гласуване с адвокатска карта или документ за самоличност. Не са проверени и конкретните оплаквания за извършени нарушения при гласуване с пълномощни - избирателната комисия трикратно по време на изборите променяла правилата чрез въвеждане на три различни режима на гласуване чрез пълномощник (нарушение на чл. 81, ал. 7 ЗА). Оспорен е изводът, че не е извършено нарушение на изборния процес чрез гласуване с пълномощни, които не са били дадени от лицата, сочени като упълномощители - Д. Х. не е дала пълномощно на Д. Б. С., но липсвала жалба от Х.. Твърди се и че избирателната комисия допускала заличаване на регистрацията на пълномощник и регистриране в системата на ново пълномощно на името на същия пълномощник, или било ползвано пълномощно без посочен упълномощен адвокат, а той се попълвал на момента. По време на изборния процес пълномощните били иззети от всяко избирателно бюро от членове на избирателната комисия, занесени някъде, след което върнати по бюрата, без да е известено дали са същите. Липсвало е решение на общото събрание за броя на членовете на колективните органи - адвокатски съвет, дисциплинарен съд и контролен съвет. Излагат се и съображения за липса на мотиви по жалбата срещу решението на избирателната комисия за избор на всички останали органи на адвокатската колегия, както и за правото на всеки адвокат да участва в процеса по избор на органи и да обжалва избора им. Подадена е жалба от К. П. Д. от [населено място] против решение от 11 март 2016 г. на Висшия адвокатски съвет по негови жалби по решения № 55 - 59 от 7 февруари 2016 г. на избирателната комисия, както в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу решенията на избирателната комисия за избор на членове на адвокатския съвет, така и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решенията за избор на останалите органи на адвокатската колегия. Поддържа се наличието на допуснати нарушения на изборния процес, довели до нарушаване тайната на вота и нарушаване на възможността за свободно формиране и изразяване волята на избирателите чрез попълване на бюлетините не от избирателите, не на определените за това места (създадени след оплакване само за втория тур). Обосновава се оплакването, че представители на кандидата Д. масово попълвали бюлетините вместо избирателите, за което свидетелства жалба от Н. Р.. Извършвано било гласуване с бюлетини с печати от други бюра, но било отказано ново преброяване, а и някои избиратели забелязали наличие на бюлетини без какъвто и да е печат. Поддържа се твърдение за неточно отразяване на изборния резултат от изборните бюра, тъй като заинтересованите нямали възможност да следят за правилното нанасяне на резултатите. Заявява се, че голям брой адвокати по устно разпореждане на избирателната комисия не били допуснати в сградата без адвокатска карта. Оспорен е изводът, че не било извършено нарушение чрез гласуване с пълномощни, като при приемане, че интерес от обжалване на изборните резултати има само кандидат, то обжалване за приемане на пълномощно от адв. Д. Х. не би била разгледана. Множество адвокати (повече от сто) са били пълномощници на повече от един адвокат, като изборните правила, създадени от избирателната комисия, направили възможно един адвокат-пълномощник да представлява повече от един адвокат чрез заличаване на регистрация и регистриране в системата на ново пълномощно на същия пълномощник, като са използвани и пълномощни, в които не е попълнено името на пълномощника. Сочат се подозрения, че било извършено проучване на колеги, които обикновено не се явяват да гласуват и били съставени неистински пълномощни от тяхно име. Поддържа се, че е налице правен интерес за всеки адвокат да обжалва изборите за всеки един от органите на колегията, в която той членува, тъй като всеки адвокат е заинтересован тези органи да бъдат законосъобразно избрани, още повече, че би било абсурдно да се отменят изборите за даден орган поради нарушения на изборния процес като цяло, но да се остави в сила изборният резултат за орган, за който жалбоподателят не е кандидат, въпреки че и по отношение на избора за него са осъществени същите изборни нарушения. С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставена без разглеждане жалбата на Е. П., С. С. и К. Д. против решение № 42/30.01.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка на избирателната комисия, и против решение № 46/31.01.2016 г. относно избора на членове на контролния съвет на Софийската адвокатска колегия като недопустими. Оставена е без разглеждане жалбата на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., против решения № 57, 58 и 59 от 7.02.2016 г. за избор на членове на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, като недопустима. Оставена е без разглеждане жалбата на Е. П. против избора на председател и членове на адвокатския съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет като недопустима. Оставена е без уважение жалбата на Е. П., С. С. и К. Д. против решение № 44/31.01.2016 г. относно избора на председател на Софийската адвокатска колегия, решение № 45/31.01.2016 г. относно избора на членове на адвокатския съвет. Оставена е без уважение жалбата на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., срещу решения № 55 и 56 от 7.02.2016 г. за избор за председател и членове на адвокатски съвет. Оставена е без уважение жалбата на Е. П. против решение № 59/7.02.2016 г. за избор на членове на дисциплинарния съд. Висшият адвокатски съвет приема жалбите на Е. П., С. С. и К. Д. в частта срещу решение № 42/30.01.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка и срещу решение № 46/31.01.2016 г. относно избора за членове на контролен съвет, на Н. Р. и на присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., в частта срещу решения № 57, 58 и 59 от 7.02.2016 г. за избор на членове на контролен съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, на Е. П. против решения № 55, 56, 57 и 58 от 7.02.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на контролния съвет, за недопустими, макар и подадени в предвидения за това срок, тъй като жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват съответното решение, след като не са регистрирани като кандидати за членове. Без уважение са оставени жалбите, подадени от Е. П., С. С. и К. Д. против решения № 44 и 45/31.01.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, на Н. Р. и присъединилите се към нея Т. Б. и В. Т., срещу решения № 55 и 56/7.02.2016 г. за избор на председател и членове на адвокатския съвет, и на Е. П. срещу решение № 59/7.02.2016 г. за избор на членове на дисциплинарния съд. Не е възприето виждането, че липсва решение, взето от общото събрание, за определяне броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд, тъй като решението на общото събрание по чл. 82, т. 5 ЗА от 24 и 25.01.2015 г. за определяне броя на редовните и резервните членове не е решение на избирателната комисия и Висшият адвокатски съвет не го е отменял, а при провеждането на нов избор, осъществен по реда на чл. 109 ЗА, избирателната комисия е била длъжна и правилно го е съобразила. За неоснователно е прието оплакването, свързано с изписването в бюлетината на "дисциплинарен съвет", вместо на "дисциплинарен съд", тъй като фактическата грешка е изправена от избирателната комисия със съответното решение, което е доведено до знанието на гласуващите с обявяването му и с обявление пред всяко изборно бюро, а и решението в конкретния случай няма самостоятелен характер, тъй като касае само процедурата по основния избор, при който няма избран нито един чл. на органите. Относно твърдението, че е нарушена тайната на вота, че цялостната организация на местата за гласуване благоприятствала "контролиран" и дори "подменен" вот, както и за съмнения относно възможността за ползване на предварително попълнени и подпечатани бюлетини, не били изложени конкретни факти и оплаквания. Сочи се и че ЗА не урежда формално императивни правила за начина на попълване на бюлетините, с които се осъществява гласуването с таен вот за органи, както и необходимостта от обособяване на специални места, където гласуващите да попълват бюлетината. Евентуалното оказване на натиск от адвокат спрямо друг за това как и за кого да гласува, е грубо нарушение на изискванията за колегиалност по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката, съставляващо дисциплинарно нарушение, като принципът за независимост изисква адвокатът активно да се противопоставя на всякакви посегателства върху независимостта му. При подобни опити адвокатът следва да се противопостави и да сезира органите на колегията с оглед прекратяването, предотвратяването им и евентуалното търсене на дисциплинарна отговорност. Счетено е, че няма законова пречка кандидатите и техни поддръжници да извършват агитация с цел убеждаване гласуващите да дадат вота си за тях, използвайки различни форми за тази цел, стига агитацията да не води до натиск или подмяна на вътрешното убеждение на отделния адвокат при упражняване на волята му в изборите, а когато се очертава възможност за прекрачване на съответната граница, избирателната комисия следва да действа по сигнал или служебно. Избирателната комисия се съобразила със сигнала, подаден след редовния избор, и при допълнителния такъв са били взети допълнителни мерки за нормалното протичане на гласуването - поставяне на указателни табели, осъществяване на наблюдение и контрол за спазване на установения ред за гласуване, ограничаване достъпа на външни лица до залата и пр. За неоснователни са приети оплакванията, че бюлетини от различни изборни бюра са били пускани не там, откъдето са били получени, и са били отразявани като действителни, тъй като изискването е да е налице печат на бюрото, за осигуряване и гарантиране на сигурността, че се гласува с бюлетина по образец. Не били представени сигнали или жалби във връзка с твърдението, че различните бюра са изисквали различни документи при получаване на бюлетината и са връщали същите преди упражняването на правото на вот, както и за допуснати грешки по отразяването на недействителни и действителни бюлетини, както и за неправилно отчитане на гласовете по време на броенето. Относно промяната в крайния час на гласуването е посочено, че съответният час бил посочен преди закриването на общото събрание на адвокатите, часът е обявен и от избирателната комисия в съобщението до адвокатите на сайта на колегията. Не се споделя виждането, че адвокатският стаж на кандидатите за органите не е еднакво определен към момент, еднакъв за всички, не отговаря на нито една от двете дати, на които са проведени изборите, тъй като кандидатите са с еднакъв стаж и за двата избора, и се определя към момента на регистрацията им, която подлежи на обжалване в отделно производство, след което се обявява и отделният списък. Начинът за гласуване и коя бюлетина се смята за действителна, са определени в приетите методически указания със съответните промени в тях и са били обявени и пред всяко изборно бюро. За неоснователно е прието оплакването, че не било уважено искането членовете на изборните бюра да седят в подходящо положение, за да се гледат от желаещите мониторите при нанасяне на резултатите, тъй като няма оплакване на двамата адвокати, неангажирани в изборния процес, наблюдаващи процеса, че се е пречело адвокатите да осъществяват наблюдение при отчитане на резултатите, и не е пречено да се извършва публично броене. Не било дадено нито едно оплакване до комисията от лице, което не е давало пълномощно, а е гласувано от негово име, и няма подобно оплакване и от специално визираната адв. Д. Х.. Висшият адвокатски съвет заключава, че, за да се отмени избор за органи на адвокатурата, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащи демократични законови процедури и принципи, относими към избирателното право. Тези нарушения следва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и резултата от изборите. Тъй като не са налице едновременно съществени нарушения на изборния процес, свързани с нарушаване на основни принципи и изборни процедури, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да бъде невъзможно да се установи действителната воля на избирателите, изборът не следва да бъде отменен. Касационният съд приема, че следва да остави без разглеждане жалбите на Е. Б. П. и К. П. Д. в частите им, с които се обжалва решението на Висшия адвокатски съвет от 11.03.2016 г. по решение № 55/7.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на председател на колегията; по решение № 56/7.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на Софийската адвокатска колегия; по решение № 57/7.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на контролния съвет; по решение № 58/7.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на председател на дисциплинарния съд; и по решение № 59/7.02.2016 г. на избирателната комисия на Софийската адвокатска колегия за избор на членове на дисциплинарния съд. Е. Б. П., С. Й. С. и К. П. Д. са обжалвали пред Висшия адвокатски съвет решения № 42/30.01.2016 г. и решения № 44, 45 и 46/31.01.2016 г. на избирателната комисия по съображения, че избирателите са гласували за несъществуващ орган предвид записването в бюлетината на орган "дисциплинарен съвет", а не "дисциплинарен съд", което било възприето от избирателната комисия като явна фактическа грешка, липсата на валидно взето решение за броя на мандатите за членове и резервни членове на адвокатския съвет, нарушения на тайната на вота, използване на предварително попълнени и подпечатани бюлетини, искани различни документи при получаване на бюлетини, съмнения за некоректно нанасяне на данни от бюлетините, различно тълкуване от членовете на изборната комисия дали една бюлетина е действителна или не, сменен краен час на гласуване (л. 103-107 от делото). Данни по делото за подадени жалби срещу решенията от 7.02.2016 г. на избирателната комисия за резултатите от изборите за председател, членове на адвокатския съвет, членове на контролния съвет, председател на дисциплинарния съд и членове на дисциплинарния съд, не са представени. Предмет на разглеждане в обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет също е била само жалбата на П., С. и Д. срещу решенията на избирателната комисия от редовния избор от 31.01.2016 г. Според използваните от законодателя термини, предмет на обжалване в случаите на проведен избор за органи на адвокатска колегия е решението на избирателната комисия за съответния вид избор. Същевременно, при дефиниране на възможността да се оспори избор за висши органи на адвокатурата в закона се сочи, че предмет на изследване е законосъобразността на самия избор - чл. 116, ал. 1 ЗА, което включва цялостния процес по провеждането на изборите за органи, включително подготовката, конституирането и работата на общото събрание на делегатите (в какъвто смисъл са мотивите на ВКС в решение № 234 по гр. д. № 385/2012 г., III г. о.). Следователно, строгото тълкуване на текста на чл. 106, ал. 4 ЗА ограничава спора до обжалваното пред Висшия адвокатски съвет решение, и то само тогава, когато спорът по реда на обжалването на последното, е пренесен пред ВКС. Затова не може да се сподели тезата на жалбоподателите П. и Д., че жалбите им са допустими изцяло поради единството на избирателния процес в частите му по редовния и допълнителния избор, в който те, като носители както на активно, така и на пасивно избирателно право, са били участници. Ето защо, след като жалбоподателите не са обжалвали резултатите от допълнителния избор за съответните органи на самоуправление на адвокатурата по реда на чл. 106, ал. 4 ЗА, те не са легитимирани да атакуват решението на Висшия адвокатски съвет в частите му, предмет на които са решения на избирателната комисия, които не са обжалвали надлежно в процедурата пред Висшия адвокатски съвет, макар те да са преценявани от последния по жалба на друг адвокат. Като страна в производството пред ВКС следва да се заличи С. Й. С., който поради грешка е конституиран като жалбоподател по спора, тъй като липсва негова жалба против решението на Висшия адвокатски съвет от 11.03.2016 г., и липсват данни да се е присъединил своевременно към жалбите на някой от жалбоподателите. Жалбите на Н. Р., Т. Б., В. Т., Е. П., и на Е. П. и К. Д. в съответните им части, са неоснователни. На първо място е необходимо да се разреши въпросът за правния интерес за оспорване избора на органи на адвокатската колегия, за които жалбоподателят не е кандидат. Съгласно чл. 106, ал. 4 ЗА решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 ЗА. В чл. 7 ЗА се определят редът, по който съответното решение на адвокатския съвет се съобщава, и редът за обжалването на решението или мълчаливия отказ на адвокатския съвет, респективно - на Висшия адвокатски съвет. Текстът сочи и лицата, които са легитимирани да обжалват решението или мълчаливия отказ - кандидатът (за адвокат) и контролния съвет. Следователно решението на избирателната комисия по чл. 106, ал. 4 ЗА за избор на органи на адвокатската колегия подлежи на обжалване пред Висшия адвокатски съвет, а решението по жалбите на Висшия адвокатски съвет - пред Върховния касационен съд. Касационният съд приема, че чрез препращането към чл. 7 ЗА законът определя и кръга на лицата, които са легитимирани да обжалват решенията на избирателната комисия за обявяване на резултатите от избора за органи на адвокатската колегия. Освен контролният съвет, правен интерес да обжалва има и лицето, което е било кандидат за чл. на орган на адвокатската колегия, респективно - за председател на адвокатския съвет или дисциплинарния съд, но не е избрано. Изричното посочване на реда за обжалване според чл. 7 ЗА, дава различен ред за обжалване, съответно и кръг на легитимирани за това лица, в случаите на обжалване изборите за органи на колегията, от общия ред за обжалване на решенията на общото събрание на адвокатските колегии. Така съгласно чл. 85, ал. 1 ЗА, решенията на общото събрание, изброени в чл. 82 ЗА (с изричното изключение на изборните такива според чл. 106 ЗА), могат да бъдат обжалвани от всеки, който е имал право да участва в гласуването. Съвсем различно е разрешението, дадено от законодателя в чл. 116, ал. 1 ЗА - законосъобразността на избора на висши органи в адвокатурата може да бъде оспорена от всеки делегат на общото събрание на адвокатите в страната. Налага се изводът, че чрез нарочното препращането към реда по чл. 7 ЗА, законодателят ограничава кръга на лицата, легитимирани да обжалват решението за избор за органи на адвокатската колегия, до лицата, чието пасивно избирателно право е било засегнато от решението. Затова правилно Висшият адвокатски съвет е оставил без разглеждане жалбите на П., Д., Р., Б., Т. и П. в частите им, касаещи избора за органи на адвокатската колегия, за които не са били кандидати. Неоснователно е оплакването, че за разглеждания избор не е бил определен броят на членовете на колективните органи на адвокатската колегия, както и че председателят на избирателната комисия незаконосъобразно допуснал единствено гласуване на броя на делегатите за общото събрание на Висшия адвокатски съвет, но не и на броя на колективните органи на адвокатската колегия. Решение по чл. 82, т. 5 ЗА за определяне броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд, се взема от общото събрание на адвокатската колегия, и в разглеждания случай то е взето на годишното отчетно-изборно събрание на адвокатската колегия на 24-25.01.2015 г., т. 6 от протокола. С протокол № 33 от 20.02.2015 г. на Висшия адвокатски съвет е взето решение по жалби срещу решенията на избирателната комисия за обявяване резултатите от избора за органи на Софийската адвокатска колегия, отменени са решенията на избирателната комисия за избор на органи на колегията от 25.01.2015 г. и от 1.02.2015 г. и е указано на адвокатския съвет да организира провеждането на нов избор за органи на Софийската адвокатска колегия по реда на чл. 109 ЗА. Проведеното на 30-31.01.2016 г. общо събрание е редовно годишно събрание, в чийто дневен ред извънредно е включен въпросът за избор на органи на адвокатската колегия при условията на чл. 109, ал. 1 ЗА. Решението на общото събрание на адвокатите от 24-25.01.2015 г. за определяне броя на членовете на органите на колегията не е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл. 85 ЗА, и към момента на провеждане на изборите през 2016 г. не е имало основание за ново решение на общото събрание по чл. 82, т. 1, предл. първо ЗА, доколкото са отменени само решения на избирателната комисия за избор на органи на колегията от 2015 г., и няма законово изискване след отмяната на решенията на избирателната комисия, с които се обявява резултатът от избора, отново да бъде решаван въпросът за определяне броя на членовете на органите на колегията, респективно такъв въпрос да бъде включван в дневния ред на общото събрание на колегията. В хипотезата на чл. 109, ал. 1 ЗА необходимост от вземане на повторно решение от общото събрание на адвокатската колегия по чл. 82, т. 5, предл. първо ЗА би съществувала само в случаите на отменено решение за избор и същевременно отменено по реда на чл. 85 ЗА решение на общото събрание за определяне броя на членовете на органите на колегията. Тъй като в настоящият случай решението на общото събрание за определяне броя на членовете на органите не е било обжалвано, съответно - отменено, председателят на събранието (председателят на избирателната комисия няма правомощия да предлага на събранието да взема решение по чл. 82, т. 5 ЗА) не е имал основание да поставя за разрешаване въпрос за определяне броя на членовете на органите на колегията. Ето защо приетото в този смисъл разрешение от Висшия адвокатски съвет следва да се сподели. Неоснователно е оплакването, че гласуването е приключило в 16 ч., докато Законът за адвокатурата предвижда изборът да се провежда в дни, като аргумент за това се търси в разпоредбите на чл. 108, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1 ЗА. В протокола от общото събрание на колегията от 30.01.2016 г. председателят на избирателната комисия обяснява правилата за отразяване на вота върху бюлетината, обявен е начален час на гласуване от 15.30 ч. до 17.00 ч. на същия ден и от 9.00 ч. до 17.00 ч. на 31.01.2016 г. На 31.01.2016 г. след обявяване на решенията на избирателната комисия и поради необходимостта да се проведе допълнителен избор, в съответствие с чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗА, председателят на избирателната комисия оповестява датата за провеждането му - 7.02.2016 г., с начало на изборния ден в 9.00 ч. и край в 16.00 ч. Чрез обявяването на началото и края на гласуването за деня на допълнителния избор при спазване на изискването на чл. 108, ал. 1 ЗА - преди закриването на редовното общо събрание, е уточнено и своевременно обявено времето, в което адвокатите могат да упражнят активното си избирателно право, поради което не може да се приеме, че незаконосъобразно е намалено времето за гласуване, сравнено с времето, определено с решение № 11/22.12.2015 г. на избирателната комисия, в което за край на гласуването е приет часът 17.00. Законът не определя изборния ден чрез времетраене, през което да може да бъде упражнено активното избирателно право, като фиксира начало и край на гласуването (сравни чл. 220 от Изборния кодекс), а дава право на самоуправляващата се адвокатура по целесъобразност и в съответствие с членския състав и вида избор, да определи времевия отрязък, в който членовете да могат да упражнят активното си избирателно право. Доколкото са спазени общите принципи за предварително обявяване в общото събрание на начален и краен час на гласуване за съответните дни, респективно - същите данни за датата на допълнителния избор, законови правила не са нарушени. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение чрез вписване в бюлетината на погрешно название на орган, повлияло върху вота на избирателите. Установено е, че в утвърдения образец на бюлетина за основния избор, проведен на 30.01.2016 г., е било изписано "Бюлетина за членове на дисциплинарен съвет", вместо "Бюлетина за членове на дисциплинарен съд". С решение № 42/30.01.2016 г. на избирателната комисия е допусната поправка на явна фактическа грешка в бюлетината за органи на колегията, като обозначената като "Бюлетина за членове на дисциплинарен съвет", е посочено да се чете като "Бюлетина за членове на дисциплинарен съд". Според решението, копие от него следва да се обяви, освен по реда, предвиден в ЗА, така също и във всяко избирателно бюро. Върху протокола е отразено, че решението е обявено на 30.01.2016 г. в 15.45 ч., или петнадесет минути след началото на изборния процес за съответния ден. Независимо от обстоятелството, че изборният процес не е бил преустановен, и бюлетините, съдържащи техническата грешка, не са били иззети от избирателната комисия, решението на избирателната комисия за поправка на грешката е било взето съвсем в началото на изборния процес, непосредствено след установяването й и надлежно разгласено и достъпно до всеки, упражняващ активното си избирателно право, поради което не може да се приеме, че грешката е опорочила изцяло изборния процес - че грешката е изправена и поправката надлежно обявена, е прието и в обжалваното решение. Следва да се съобрази и че грешката не е мултиплицирана в проведения допълнителен избор. Тъй като всички органи на адвокатската колегия са избрани на проведения на 7.02.2016 г. допълнителен избор, който е проведен с бюлетини по образец, утвърден с решение на избирателната комисия по протокол № 52/4.02.2016 г., в което наименованието на органа е било вярно изписано, и поради особения начин на провеждане на избора за членове на дисциплинарния съд (сравни чл. 107, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 и 2 ЗА относно различен ред за определяне на кръга на лицата, които следва да бъдат предложени на адвокатите за избор, в зависимост от органа, за който изборът се произвежда) в конкретния случай кандидатите за редовния и за допълнителния избор са едни и същи. Затова допуснатото нарушение не се е отразило върху законосъобразността на решенията на избирателната комисия от 7.02.2016 г. Неоснователно е оплакването, че адвокатският стаж на кандидатите за органи не е определен еднакво - към определен момент и не отговаря и към нито една от датите, определени за провеждане на изборите. Според чл. 104 ЗА, освен трите имена на кандидатите, бюлетината следва да съдържа и техния юридически и адвокатски стаж съобразно изискванията за избор в съответния орган (чл. 86, ал. 3 и 4, чл. 91, чл. 94, ал. 2 и 3, чл. 96, ал. 2 ЗА). Посочването и на двата вида стаж е необходимо с оглед различното изискване за кандидатите за участие в адвокатския съвет, респективно за негов председател, и контролния съвет, и за дисциплинарния съд, респективно за негов председател, от друга страна, като предвид специфичната дейност на дисциплинарния съд, законът изисква за членовете му и за неговия председател упражнен адвокатски, а не общ юридически стаж. Законът не предвижда как да бъде посочен юридическият стаж: като общ юридически стаж, в който се включва адвокатският стаж, или като отделен юридически стаж при упражняване на други юридически професии. В бюлетината за избора от 7.02.2016 г. стажът на кандидатите е описан като първо е посочен юридически стаж, след което адвокатски стаж. В случая в бюлетините се съдържа посочване за всеки от кандидатите на адвокатския стаж (чрез неговата продължителност в години, месеци и дни) и юридическия стаж, различен от адвокатския стаж (чрез неговата продължителност в години, месеци и дни), сборът от които е общият юридически стаж на всеки кандидат. Така за всеки кандидат, съгласно изискването на чл. 104 ЗА, е посочен юридически стаж както като юридически стаж, без в него да е включен адвокатския стаж, така и като общ юридически стаж, който се установява от сбора на адвокатския и юридическия стаж. Разбирането, че този начин на посочване на стажа избирателите били въведени в заблуждение, не може да се сподели, тъй като стажът - юридически и адвокатски, както и общият юридически стаж като сбор от тях, е посочен по еднакъв начин за всички кандидати. Обстоятелството, че за някои от кандидатите е посочен само адвокатски стаж - в случаите, когато кандидатът е упражнявал само адвокатска професия, не опровергава горния извод. Неоснователно е и конкретно изразеното оплакване, тъй като според чл. 103 ЗА е ясно, че стажът се преценява към датата на регистрирането на кандидата, а не към датата на редовния избор, и не може допустимостта на постъпила кандидатура да бъде преценявана към датата на допълнителния избор, доколкото провеждането на такъв се поставя в зависимост от сбъдването на определени в закона условия. Отделно от това, данни, че адвокатският стаж на кандидатите за органи не е определен еднакво - към определен момент, и не отговаря и към нито една от датите, определени за провеждане на изборите, не се представят. Неоснователно е оплакването, че по устно нареждане на избирателната комисия било отказано на адвокати без адвокатска карта достъп до гласуване, при издадени от избирателната комисия методически указания, че адвокатите се легитимират при гласуване с адвокатска карта или документ за самоличност. Установено е, че с решение № 53/7.02.2016 г. на избирателната комисия по повод подадена жалба от Р., Д. и П., съдържаща твърдения за нарушаване на изборния процес чрез присъствие в мястото, обособено за гласуване, на лица, които не упражняват правото си на глас, а са външни за адвокатурата, но оказват активна помощ при гласуването на привържениците на един от кандидатите за председател на адвокатския съвет, е разпоредено на охраната на сградата да не се допускат лица без адвокатска карта или такива, които не фигурират в списъците на адвокатите с право на глас, освен лицата, които са ангажирани официално с материално-техническото обезпечаване на изборния процес, като при възникване на спор е предписано да се извършва проверка в избирателните списъци. Във връзка с оплакването са събрани гласни доказателства. Св. С. и св. К. сочат два случая на отказан достъп в сградата, в която са проведени изборите, заради липса на адвокатска карта, но не заявяват на кого от членовете на адвокатската колегия е препятствано правото да гласува. Относно достъпа в сградата и възможността това да бъде сторено не само с адвокатска карта, а и с документ за самоличност, са събрани и гласни доказателства, възпроизвеждащи преки впечатления (св. Г., св. Т., св. Ч., св. Б.). Сочената от жалбоподателите Е. Г. като лице, на което е препятстван достъпа да упражни правото си да гласува чрез недопускане в сградата, не е разпитана като свидетел. Следва да се има предвид и че не са представени доказателства за подадена в изборния ден или по-късно жалба от адвокат, чл. на адвокатската колегия, която да съдържа твърдение, че не е могъл да упражни правото си на глас заради недопускане в съответната обществена сграда, защото не е представил адвокатска карта, нито твърденията за множество подобни недопускания и времето на осъществяването им са доказани по несъмнен начин. Не са събрани данни за това, че в обществената сграда е отказан достъп на лица, които са представили документ за самоличност, вместо адвокатска карта, а и указанието на избирателната комисия е било ясно - не е било разпоредено на охраната на сградата да не бъдат допускани лица, които се легитимират с документ за самоличност и са включени в списъците на адвокатите с право на глас. Установява се още, че с оглед осигуряване на безпрепятствен достъп на всички адвокати до мястото за гласуване, избирателната комисия е представила на охраната в сградата списък на адвокатите, включени в избирателните списъци, с изричното указание, че при възникване на спорни ситуации се извършва проверка в избирателните списъци. Тъй като не се представя нито едно категорично доказателство за невъзможността на конкретен адвокат, респективно - на малък или голям брой адвокати, поради непредставяне на адвокатска карта да бъде допуснат в сградата, в която е провеждан изборът, оплакването за нарушаване на правото на гласуване чрез ограничаване на достъпа до сградата, в която е извършвано гласуването, е неоснователно. Накрая, не се сочат и конкретни данни за това, че в сградата не са били допуснати адвокати поради липса на адвокатска карта и на документ за самоличност. Ето защо, дори и при наличието на случаи на отказан достъп, не може да бъде извършена преценка дали те биха имали значение за крайния резултат от избора. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения при регистрирането и използването на пълномощни за гласуване. Поддържа се, че не са отправени от избирателната комисия указания към регистраторите на пълномощни и изборните бюра за документирането на недействителни или будещи съмнения пълномощни. С решение № 37/26.01.2016 г. избирателната комисия е определила на таблото на адвокатския съвет и на интернет страницата му да се публикува съобщение, съдържащо условията за упълномощаване, условията за упълномощаване при допълнителен избор, начина на гласуване и изборните бюра. Изрично е посочено, че не се допуска упълномощаване на различни лица за различните видове избор, и че в случай на произвеждане на допълнителен избор, адвокатът, който желае да гласува чрез пълномощник, не е длъжен да предоставя ново пълномощно за гласуване на допълнителния избор. От свидетелските показания на лицата от администрацията на адвокатската колегия, ангажирани в техническия процес по регистрирането на пълномощните, се установява, че всеки случай на неяснота при регистрирането на пълномощните, е бил коментиран със служител, който е бил надлежно инструктиран за работа с пълномощните, а и самата използвана софтуерна система не е допускала регистрация на второ пълномощно от името на едно и също лице (св. С.). Следователно, освен указанията на избирателната комисия, допълнителна гаранция за спазване на правилото на чл. 81, ал. 7 ЗА е било използването на съответния софтуер. Съгласно чл. 81, ал. 7 ЗА, един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от един чл. на колегията. Във връзка с твърденията за сериозни нарушения при използването на пълномощни за избора, е допусната и изслушана техническа експертиза. Според неоспореното заключение, компютърната система, използвана за компютърната обработка на данните от изборите за органи на адвокатската колегия, напълно отговаря на изискванията на ЗА и методическите указания на избирателната комисия: системата не дава никаква възможност за нарушения, макар да са констатирани опити за нарушения - 4 случая на редовния избор и 89 случая на допълнителния избор, при които са извършени опити за гласуване в качеството на пълномощници на други адвокати; регистрирани са 63 случая за представено повече от едно пълномощно от един адвокат и 22 случая на издаване на повече от едно пълномощно от един адвокат, но не е установен нито един случай на допуснато гласуване с пълномощно за повече от един адвокат. Изрично вещото лице е посочило, че софтуерът не позволява на едно лице да гласува два пъти с две различни пълномощни, тъй като регистрация на второ пълномощно, дадено на едно и също лице, не се допуска от системата, съответно не се допуска до гласуване лице по пълномощно, за което вече е гласувано чрез пълномощно. Твърдението на жалбоподателите, че самият факт на даване на повече от едно пълномощно от определен адвокат, респективно - използването на повече от едно пълномощно от даден адвокат в случай, че не е допуснат да гласува като пълномощник с друго пълномощно, е нарушение на правилото на чл. 81, ал. 7 ЗА, е неоснователно. Законът не забранява на адвокатите да предоставят повече от едно пълномощно на свои колеги, когато намеря това за целесъобразно. Учредената представителна власт се упражнява чрез гласуването, за което свидетелства и начинът, по който законът разпорежда оповестяването на упълномощаването - чрез представяне на пълномощното от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието, или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Ето защо от значение за законосъобразността на избора не е обстоятелството дали един адвокат е дал пълномощно на повече от един свой колега, съответно дали един адвокат е разполагал с пълномощни за повече от един адвокат, а единствено дали адвокатът е гласувал за повече от един свой колега по пълномощно. Така и от заключението на техническата експертиза се изяснява, че до гласуване в нарушение на чл. 81, ал. 7 ЗА не се е стигнало. По делото е установен само един случай на гласуване от името на упълномощител, без пълномощно да е било дадено. От показанията на св. М. П. се установява, че той не е успял да гласува, защото някой е гласувал с пълномощно от негово име, като свидетелят отрича такова пълномощно да е давано. Единственото друго лице, за което се твърди, че не е давало пълномощно, но от негово име е гласувано, е Д. Х., и затова пълномощното било неистинско. За проверка на твърдението е допуснато извършването на съдебно-почеркова експертиза. От неоспореното заключение на в. л. С. Ч. се установява, че подписът за упълномощител в пълномощно от 31.01.2016 г., с което Д. Х. е упълномощила Д. Б. С., е положен от Д. Х., като сравнението е извършено между положения върху пълномощното подпис и подписи върху лична карта, договори за правна защита и съдействие, подписан в присъствието на вещото лице протокол за снемане на експериментални сравнителни образци от подписа на Х.. Взети са предвид съвпаденията в графическите признаци на изследвания подпис и сравнителния материал, които са индивидуални, съществени в качествено отношение и достатъчни за сочения извод. Не са констатирани признаци, характерни за имитация или техническа подправка, нито признаци за предварителна подготовка при изпълнението на подписа. При липсата на данни за това, за неоснователни следва да се приемат твърденията, за представени, регистрирани, съответно - използвани, множество пълномощни, подписани не от упълномощителите, а доколкото се свидетелства за единствен такъв случай (за св. П.), той не е повлиял съществено на изборния резултат. Твърди се, че избирателната комисия трикратно по време на изборите променяла правилата чрез въвеждане на три различни режима на гласуване чрез пълномощник. Съгласно т. III. 2.г. от Методическите указания за провеждане на избори за органи на Софийската адвокатска колегия, насрочени за 30-31.01.2016 г., приети с решение № 7/15.12.2015 г. на избирателната комисия, в случай на произвеждане на допълнителен избор, адвокатът, който желае да гласува чрез пълномощник, следва да предостави ново пълномощно за гласуване на допълнителния избор. Правилото е изменено с решение № 12/28.12.2015 г. на избирателната комисия, с което се приема, че в случай на произвеждане на допълнителен избор, адвокатът, който желае да гласува чрез пълномощник, не е длъжен да представя ново пълномощно за гласуване на допълнителния избор. С решение № 52/4.02.2016 г. за допълнителния избор за органи на колегията е прието, че в случай, че на проведения на 30-31.01.2016 г. избор адвокатът е бил представляван от пълномощник, но на 7.02.2016 г. желае да упражни правото си на глас лично или чрез друг пълномощник, негово е задължението, респ. отговорността, да уведоми лицето за оттегляне на представителната власт, а в случай, че адвокатът ще упражни правото си на глас чрез същия пълномощник, пълномощникът ще следва да заяви този факт на съответното избирателно бюро и в потвърждение на това да завери копието на пълномощното, представено от него при гласуването на 30-31.01.2016 г. и въведено в базата данни, което е налично в изборното бюро. Видно е, че правилата за представяне на пълномощни при произвеждане на допълнителен избор, са променени в същината си еднократно, доколкото първоначално е определено, че за допълнителния избор се представя ново пълномощно, а впоследствие е дадена възможност да не се представя ново пълномощно за гласуване на допълнителния избор. Решението от 4.02.2016 г. следва да се възприема като мотивирано отклонение от правилото на т. VI. 1. на методическите указания (допълнителният избор се провежда по реда, предвиден за основния избор) и уточнение на предходното решение, тъй като определя реда за уведомяване на изборния орган в случай, че представляваният на редовния избор адвокат желае да упражни правото си на глас лично или чрез друг пълномощник. Дадените от избирателната комисия разрешения би следвало да се преценяват за съответствието им с правилото на чл. 106, ал. 5 ЗА (бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в избирателните кутии; те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на новоизбрания адвокатски съвет), в какъвто смисъл са и свидетелските показания на св. С. - при редовния избор на 30-31.01.2016 г. по избирателните бюра се събрали пълномощните, за да могат да бъдат ползвани за допълнителния избор и така пълномощните не били включени в комплекта изборни книжа, които трябва да бъдат запечатани. Оплакването в настоящия случай обаче е друго - по време на изборния процес пълномощните били иззети от всяко избирателно бюро от членове на избирателната комисия, занесени някъде, след което върнати по бюрата, без да е известено дали са същите, като твърдението не е подкрепено с доказателства. Доколкото обаче редът за използване на пълномощни е бил ясно определен в съответните решения на избирателната комисия и надлежно оповестен, и при липсата на конкретни данни за подмяна на пълномощни (твърдението е само за редовния избор), не може да се приеме, че е осъществено нарушение на чл. 106, ал. 5 ЗА, довело до опорочаване на изборния резултат. Неоснователно е твърдението за опорочаване на изборния резултат поради проведена неправомерна предизборна агитация в изборния ден и в мястото за гласуване. Организирането от кандидатите за председатели на колегията на т. нар. "изборни щабове", съответно разполагането им на различни места в партерния етаж на сградата, в която се е осъществявало гласуването, наличието на писмени материали, представящи различните кандидати, и присъствието на кандидатите в сградата на изборите в деня на избора, което не е забранено от закона, и поради липсата на поставени подобни ограничения от избирателната комисия, не може да се приеме за нерегламентирано въздействие върху волята на избирателите с оглед контролирането на вота им (а навярно е било и необходимо, предвид броя на членуващите в колегията адвокати, и невъзможността кандидатите да бъдат разпознаваеми от всеки от членовете на колегията). Не се спори, че както посоченият от избирателната комисия като избран за председател на колегията кандидат, така и жалбоподателите са били или водещи на групи кандидати, или част от подобни групи. Видно от протокола на общото събрание от м. януари 2016 г., кандидатите за ръководни органи и за председател на колегията са имали възможност да представят програмите си и да разяснят намеренията си за организиране на работа на колегията. Основателно е приетото в обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет, че няма законова пречка кандидатите за ръководни органи в колегията да извършват агитация, като разясняват програмите и преимуществата си при използване свободата на словото и печатното му представяне, стига да не се достига до натиск или подмяна на вътрешното убеждение на отделния адвокат при упражняване на волята му в избора. Неоснователно е оплакването, че върху гласоподавателите се осъществявало въздействие, като още от вратата на сградата те били завеждани при маса, около която били привържениците на определен кандидат за председател на колегията. Не се спори, че по времето на изборния процес са провеждани разговори между адвокатите за качествата и преимуществата на определени кандидати, както и между кандидатите и гласоподавателите, което не е недопустима по закона, нито методическите указания я забраняват, форма на предизборна агитация. Установява се от свидетелските показания (св. М.) един случай, при който гласоподавател бил посрещнат при вратата с думите "... вие сте за И.", и бил заведен до масата на кандидат за председател на колегията, без обаче да се представят конкретни данни за осъществено неправомерно въздействие върху волята на ненаименования гласоподавател. Не се представят доказателства за подадена жалба от гласоподавател за упражняване на вота под въздействие или в нарушение на правилото за тайната на вота, в каквато посока са и заключенията на Висшия адвокатски съвет. Затова не може да се приеме за установено нарушение на изборния процес чрез допуснато неправомерно въздействие върху волята на гласоподавателя, довело до подмяна на вътрешното му убеждение, което да е повлияло на изборния резултат. Неоснователно е твърдението за осъществяване на въздействие върху лицата, имащи право на глас, чрез попълване на бюлетините им от трети за изборите лица. Твърди се, че за допълнителния избор била организирана маса за гласуване на предварително обявена листа на кандидата за председател Д., на която гласували не по-малко от 500 човека, като се попълвал шаблон и не били осигурени условия за таен вот; било осъществявано въздействие при формиране на волята на избирателите чрез попълване на бюлетините не лично от гласоподавателите, не на определеното за това места, поради което е бил допуснат контролиран и дори подменен вот. Заявено е, че в деня на допълнителния избор след подадена жалба от Р. избирателната комисия наложила освобождаване от трети лица, попълващи бюлетини, на маса, заемана от кандидати от листата и привърженици на един от кандидатите за председател, но не съставила протокол за нарушението и не преустановила изборния процес, независимо от осъществено повече от два часа гласуване в нарушение на закона и методическите указания на комисията. С решение № 53/7.02.2016 г. на избирателната комисия, по постъпила в 11.15 ч. жалба на Р., Д. и П., по твърдението, че на маса, организирана от кандидата за председател на адвокатската колегия Д. се извършва попълване на бюлетини от членове на избирателния щаб, вместо от гласуващите адвокати, на място, различно от указаното от избирателната комисия, се сочи, че комисията извършила незабавна проверка и разпоредила на всички лица, които не упражняват право на глас, да освободят местата за гласуване с цел осигуряване на нормалното протичане на изборния процес, и във връзка тези констатации, комисията решила да даде указания на охраната в съответната сграда да не бъдат допускани лица без адвокатска карта, или такива, които не фигурират в списъците на адвокатите с право на глас, освен лицата, които са ангажирани официално с материално-техническото обезпечаване на изборния процес, а при възникване на спорни ситуации, да се извършва проверка в избирателните списъци. В соченото решение липсва констатация, че са попълвани бюлетини извън местата за гласуване от лица, които не са упражнявали правото си на глас или от лица, които не са адвокати. Че избирателната комисия е извършила съответната проверка, се сочи и в свидетелски показания, но нито един от свидетелите не установява присъствието на лица, които не са адвокати, на местата за гласуване, тъй като нито един свидетел не посочва конкретно име на такова лице, което не само да е присъствало на съответното място, но и да е попълвало бюлетина от името на гласоподавател. Предположенията на свидетелите, предизвикани от възрастта на присъствалите лица ("млади момичета"), не са съпроводени с установяване на факти за качеството на лицата, присъствали на масата преди проверката, а и след това. Неоснователно е твърдението, че местата за гласуване не са били надлежно обособени, което е довело до възможност за нерегламентирано влияние върху вота на гласоподавателя, както и че не били дадени указания от страна на избирателната комисия пред местата за гласуване какви са условията за действителен и недействителен вот. Установено е, че за допълнителния избор в сградата, в която той е проведен, изборните бюра, местата за регистрация на пълномощни и местата за гласуване са били обособени в рамките на целия партерен етаж, като са били съответно означени. По делото са представени указателните табели, изготвени и поставени от избирателната комисия: табели за означаване местата за гласуване; табели, съдържащи указания за броя на лицата, за които трябва да се гласува за всеки орган; табели за начина на гласуване (чрез посочване на начина, по който трябва да бъде отразен вота върху бюлетината); табели, указващи зоните за гласуване и забраняващи изнасянето на бюлетини извън зоната за гласуване. От свидетелските показания се установява наличието на съответно означаване както на местата за гласуване, така и на зоната за гласуване и наличието на табели, указващи как да се извърши самия вот. Предвид броя на гласуващите лица, местата, на които те са могли да попълнят бюлетините си (зоните за гласуване), са били недостатъчни, но са били надлежно посочени. Неоснователно е твърдението за нарушаване тайната на вота на гласоподавателите. Упражняването на правото на избор като принцип се подчинява на началата на свободно формиране и свободно изразяване на волеизявлението за избор. Тайната на вота цели да се осигури доброволност и автентичност на волеизявлението на гласуващия. Правилото за тайно гласуване при избора на органи на колегията е установено в чл. 99, ал. 1 ЗА, като чл. 105, ал. 1 ЗА уточнява, че гласуването се извършва с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия. Други изисквания за упражняването на вота (време, през което не се допуска предизборна агитация, специални условия за местата на гласуване, ограничаване на броя на лицата, които могат да присъстват в изборното помещение, недопускане на агитация в изборния ден или присъствие на кандидатите в изборните помещения, забрана за лично разкриване на изразения вот) законът не предвижда. Подготовката и провеждането на изборите за органи на колегията законът възлага на избирателна комисия, определена по реда на чл. 101 ЗА. Правилата за провеждане на избори в настоящия случай са уредени с методически указания, приети с решение № 2/15.12.2015 г. и изменени с решение № 4/28.12.2015 г. на избирателната комисия, които съдържат подробни правила за бюлетините и пликовете за гласуване, за това кои бюлетини са действителни и кои - не, как се извършва гласуването, условията за гласуване чрез пълномощник, преброяването на гласовете и документът, който се съставя за резултатите от броенето. Допълнителни изисквания, извън конкретно посочените в закона - бюлетината да е поставена в непрозрачен плик, не се създават. Свободното изразяване на волята на гласоподавателя при избор на органи на колегията законът и указанията на избирателната комисия не свързват с друго, освен с невъзможността да се установи самоличността на подателя на конкретната бюлетина, като само от волята на гласоподавателя зависи дали ще постави бюлетината в съответния плик и дали ще я пусне в избирателната кутия. Жалбите не съдържат конкретни твърдения за нарушаване тайната на вота на определен гласоподавател - не се сочи конкретен адвокат да е гласувал за определени лица така, че да е нарушена тайната на вота му, нито се сочи конкретен адвокат, гласувал извън зоната за гласуване. Общите твърдения, че гласоподавателите не са могли свободно да изразят волята си, тъй като било невъзможно необезпокоявани, респективно - ненаблюдавани, да попълнят бюлетината (макар да е явно, че предвид ограниченията на съответното място за провеждане на избора, местата и зоните за гласуване са били недостатъчни съобразно броя на членовете на колегията), не са подкрепени с данни за повлиян вот в резултат на струпване на повече гласоподаватели на местата за гласуване, съответно - на невъзможността да се предотврати виждането на отбелязванията в чужда бюлетина. Така и разпитаните свидетели изразяват своите безпокойства в това отношение, но никой не заявява, че правото му на глас е било опорочено чрез оказано върху него въздействие или контрол, нито се твърди някакво последствие в случай, че друг гласоподавател или кандидат е узнал съдържанието на вота им. Ето защо, дори и да са допуснати случаи, в които един гласоподавател е попълнил бюлетина на друг колега или пък гласоподавател е видял попълвана бюлетина на друг гласоподавател, не е установено нарушаване тайната на вота или подмяната на волята на гласоподавателя. Неоснователно е оплакването, че не са били взети предвид многобройните сигнали на двамата членове на адвокатската колегия по чл. 106, ал. 1 ЗА. Като допълнителна гаранция за верността на изборните резултати, законът предвижда разпечатването на избирателните кутии да се извършва в присъствието на двама членове на адвокатската колегия, които не са ангажирани в изборния процес и са избрани предварително от общото събрание. Законът ограничава функциите на тези двама членове само до присъствието им при разпечатването на избирателните кутии. В конкретния случай от разпита на св. К. - лице по чл. 106, ал. 1 ГПК, не се установява такива сигнали, макар и да не са в определените им от закона правомощия, да са били отправяни до избирателната комисия, респективно - да не е взето решение по такива сигнали. Съобщава се единствено за случаи на попълване на бюлетини не от гласоподавателя, за което веднага след повдигането на въпроса пред привържениците на определен кандидат за председател на колегията, се намесила избирателната комисия по сочената по-горе жалба на Р., Д. и П.. Не може да бъде ценено оплакването за това, че не е представен списък на адвокатите, присъствали на общото събрание на 30-31.01.2016 г. и на 7.02.2016 г., в който свидетели твърдят, че са се подписвали. Очевидно искането се поставя с оглед установяването броя на действително присъствалите на общото събрание и за установяване на мнозинството за осъществяване на избор съгласно чл. 99 ЗА, но то е направено за първи път от Е. П. в молба от 21.11.2016 г. (л. 544 и сл.), без оплакване за неправилно определяне на изборните резултати предвид необходимото мнозинство за осъществяване на избора съобразно присъствието на членове на адвокатската колегия, да е своевременно направено. Неоснователно е оплакването, че не било ясно дали отразените в протоколите и обжалваните решения резултати са коректни, тъй като по време на въвеждането на резултатите заинтересованите не можели да следят за коректността, понеже мониторите на компютрите били обърнати към членовете на бюрата, а избирателната комисия отказала да впише подобно искане в протоколите си. Не са представени доказателства на гласоподавателите или на кандидатите за органи да е пречено от членовете на изборните бюра да наблюдават процеса по въвеждане на данните за установените изборни резултати, а и наблюдаването на съответния процес на въвеждане на данните на електронния носител не може да бъде определено като абсолютно необходим елемент от публичността на преброяването на бюлетините според чл. 106, ал. 1, изр. второ ЗА. От друга страна, не се установява въведените, респективно - посочените в протоколите на изборните бюра, данни да са различни от установените в процеса на повторно преброяване на бюлетините от изборите. Неоснователно е оплакването за невярно определяне на изборните резултати като следствие от неправилно отчитане на действителните и недействителните бюлетини, тъй като било допуснато гласуване на адвокати не в избирателното бюро, в което е следвало да гласуват (допуснато в избирателно бюро, в което гласували адвокати с малко име, започващо с Д, гласуване на непроверени лица). Кога един кандидат се счита за избран се определя с решение № 11/22.12.2015 г. на избирателната комисия. С решение № 55/7.02.2016 г. са обявени резултатите от допълнителния избор за председател на Софийската адвокатска колегия (при брой на адвокатите според избирателните списъци 5477): при брой бюлетини в кутиите 1843, от които действителни 1602 и недействителни 241, за председател е обявен И. Д. Д. с получени 1035 гласа срещу 567 гласа за кандидата Е. Б. П.. С решение № 56 от същата дата са обявени резултатите от проведения допълнителен избор за членове на адвокатския съвет, като от намерените 1843 бюлетини в кутиите, за действителни гласове са приети 1784, недействителни 59, и са обявени избраните кандидати за основни и резервни членове. С решение № 57 от същата дата са обявени резултатите от проведения допълнителен избор за членове на контролния съвет при действителни гласове 1672 и недействителни гласове 171. С решение № 58 от същата дата са обявени резултатите от проведения допълнителен избор за председател на дисциплинарния съд, като при действителни гласове 1560 и недействителни 283, за избран с 909 гласа е обявен С. Г. З. срещу 651 гласа за П. Й. А.. С решение № 59 от същата дата са обявени резултатите от проведения допълнителен избор за членове на дисциплинарния съд при действителни гласове от 1728 и недействителни 115. Според неоспореното заключение на експертизата за повторно преброяване на бюлетините, отчитане на изборния резултат, включително проверка на печат на изборно бюро и наличие на бюлетини от едно бюро в друго, всички преброени бюлетини съдържат печат на изборно бюро. Намерени са 1843 бюлетини. От тях за кандидата за председател на адвокатския съвет Д. са подадени 1035 гласа, а за кандидата П. - 567 гласа. Потвърдени са напълно резултатите за общия брой подадени бюлетини за всеки един от органите, с отчетените от избирателната комисия общ брой бюлетини; за броя подадени бюлетини за всяко избирателно бюро поотделно; за изборния резултат за всеки вид избор, за всеки един кандидат и за всяко едно избирателно бюро. В методическите указания, т. 7, са установени условията, при които един глас следва да се счита за недействителен. Безспорно в разглеждания случай не е установена нито една бюлетина не по утвърдения образец, и две бюлетини, в които няма каквито и да е отбелязвания и са без печат на избирателно бюро. Експертизата установява 117 бюлетини, подадени в изборно бюро, различно от това, от което са получени. Следва да се приеме, че всички тези бюлетини са действителни и са подлежали на отчитане, след като не е предвидено в правилата като недействителна да се отчита бюлетина, която има печат на изборно бюро (напротив - предвидено е, че гласът е недействителен, когато върху бюлетината не е поставен печат на изборно бюро - т. II. 7.ж. от методическите указания), включително печат на различно изборно бюро от това, в което е подадена. Причините за осъществено гласуване по този начин - в изборно бюро, различно от определеното, са извън предмета на разглеждане в спора. Ето защо изводите на Висшия адвокатски съвет, че не е установено соченото нарушение, са правилни. Доказване по твърдението, че е установена различна практика на приемане на бюлетини за действителни/недействителни от различните изборни бюра, не е проведено, макар да е било необходимо, предвид осъществяването с единна бюлетина на няколко вида избор, при което за различните видове избор е било възможно приемане на различни изводи за действителността/недействителността на бюлетината. Неоснователни са оплакванията за пороци в мотивите на обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет. Твърди се, че в решението не се посочва нито една конкретна разпоредба на методическите указания на избирателната комисия, а и е недопустимо с такива указания да се дерогират и изменят разпоредби на ЗА. Условие за правилността на решението не е цитирането на правилата, изработени от специалния за организирането и провеждането на изборите орган, а съобразяването за съответствието им, респективно - за преценявания изборен процес, с правилата на закона. В случая не се установи основание да се приеме за осъществено дерогиране или изменение на разпоредбите на ЗА. Не се установява необсъждане на представени към жалбите доказателства, което да е повлияло на крайния извод за неоснователността им. Твърдението, че при събрани и ценени доказателства, изводът на Висшия адвокатски съвет по законосъобразността на проведените избори би бил различен, не се оправдава и от представените и ценени в настоящото производство доказателства. Затова следва да се приеме, че дори и да са допуснати сочените от жалбоподателите нарушения в тази връзка, те не са повлияли на решението като краен резултат. Законът за адвокатурата не урежда изрично хипотези, в които решението за избор на органи на адвокатска колегия е потребно да бъде отменено поради неговата незаконосъобразност. В практиката на ВКС последователно обаче се приема, че отмяната на избора е необходимо да е резултат от установени, и то съществени нарушения на законосъобразното провеждане на избора - да са допуснати отразяващи се на резултата от избора нарушения, който, при недопускането им, би бил различен. Установените по делото изолирани случаи на допусната недобра организация при подготовката и осъществяването на изборния процес, не са доказани като такива, които да са в състояние да променят изборните резултати. Тъй като в конкретния случай твърденията за допуснати нарушения на законосъобразното провеждане на избора за органи на адвокатската колегия, отразяващи се на изборния резултат, не се доказват, жалбите, в съответните им части, следва да бъдат оставени без уважение. Основателно е искането на А. Д. М. за присъждане на сторени по делото разноски от 300 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС