Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г.

Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 09.03.2009 г. по гр. д. № 32/2009 г., с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 265 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за възможността договорът за изработка да бъде развален с исковата молба. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на двустранните договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето. По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Законодателят урежда особени правила за развалянето на някои договори. Такъв е договорът за продажба на движима вещ, който съгласно чл. 201 ЗЗД може да бъде развален от продавача без предизвестие, когато не бъде извършено дължимото едновременно с предаването плащане или не бъде извършено дължимото преди плащането на цената приемане на вещта. Също такъв е и договорът за изработка, който съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин. Договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба, както с нея може да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният в писмена форма договор за изработка може да бъде развален с писмено предупреждение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и такова не може да се отправи с исковата молба. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че е необходимо спазването на общите правила на чл. 87 ЗЗД при развалянето на договор за изработка, когато изпълнителят не е изпълнил работата нито в срок, нито по надлежния начин, както и че съществува двустранен договор, който не може да бъде развален с исковата молба. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че страните са сключили договор за изработка, съгласно който ответникът е поел задължението до 31.12.2007 г. да построи жилищна сграда по одобрен проект срещу възнаграждение в размер на 15.000 евро, от които при подписването на договора е получил 6.000 евро като задатък и 3.000 евро за материали. Ответникът е изпълнил основите в отклонение от проекта, като е вложил материали и труд за 5.854 лева. При липса на други данни съдът приема, че половината от тази сума е за материали, а останалата - за труд. За да стане полезно изпълненото, е необходимо да бъдат вложени материали и труд за още 1.696 лева. Видно от изложеното договорът е развален от поръчващия с исковата молба, тъй като към 09.06.2008 г. е явно, че работата не е изпълнена в срок, а изпълнената част е некачествена. Даденото от ищеца по разваления договор подлежи на връщане, но на връщане подлежи и даденото от ответника, доколкото то е полезно за ищеца, поради което дължимата от ответника сума 6.000 евро = 11,735 лева следва да се прихване с разликата между вложения от ответника труд (без материалите, което са заплатени отделно от ищеца) 2.927 лева и разходите за поправяне на изпълненото 1.696 лева (които ищецът трябва да вложи допълнително като материали и труд) или сумата 1.231 лева. След извършеното прихващане ответникът дължи на ищеца сумата 10.504 лева със законната лихва от предявяването на иска 09.06.2008 г., както се претендира и съответната част от разноските по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение