Решение № 4852 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2011 г.

Решение № 4852 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветозар Рачев в качеството му на управител на "Джуниър 4" ЕООД, Варна, срещу Решение № 875/13.04.2011 г. по адм. дело № 946/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 11-1021/3.02.2011 г., на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ " запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ снек бар, находящ се в гр. Варна, кв. "Аспарухово"-плаж, за срок от петнадесет дни. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище на процесуалния му представител, че обжалваното решение е неправилно - в нарушение на материалния закон; иска отмяната му и уважаване на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - жалбоподателят е издал фискален бон № 4879, на стойност 9,80 лева, който не съдържа наименование и количество на продадената стока. Установено е, че за нарушението е образувано и административно -наказателно производство. Прието е от съда, че заповедта за налагане на ПАМ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като административния орган е действал при условията на обвързана компетентност. Първоинстанционния съд също така споделя изцяло мотивите на органа за налагане на мярката за срок, по -кратък от максимално предвидения в закона. Не може да бъде споделен довода на касатора, че липсват мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, което от своя страна съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишавало съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Изрично, в заповедта се сочи, че при определяне на наказанието -административно наказващият орган е преценил тежестта на извършеното нарушение- нередовен фискален бон, за сума под 10 лева, като и, че нарушението е извършено за първи път- факти мотивирали органа да наложи не максимално дължимия законов срок от един месец, а 1/2 от него. Като е стигнал до извода, че мярката е наложена с мотивирана заповед от компетентен орган, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение